Новината: В новата класация на Репортери без граници участват 180 страни. България е на почетното 113-о място. Няма по-лошо класирана от страните-членки на ЕС. През 2015 година България беше седем места по-добре. Добре дошли в 2016 година.

Коментарът на Юлиян Попов: Не мога да се съглася с тази класация. Основен проблем на свободата на медиите в България е не това, че те заставят какво да говориш и пишеш, а че е възможно безнаказано – от съда или от читателя – да говориш и пишеш каквото искаш.

Съгласен съм, че това също е липса на свобода, но това е липса на свобода от друг тип.

Трябва да правим разлика между политическия натиск върху медиите, подобен на това, което виждаме в Турция или Русия, и завземане на прекомерен дял от медийния пазар от един собственик и безкритичност на средата.

Липса на медийна свобода ли е това, което стана с карикатурите на Чавдар Николов? Не, не е.

Случаят е доказателство как гражданската критичност може да се грижи добре за медийната свобода в България, стига тази критичност да бъде мобилизирана. Съгласен съм, че масовото разпространение на твърдението, че от 1989 година насам цената на доматите е скочила 50 пъти е израз на липса на свобода. Но това е липсата на свобода, която се поражда от институционалната неграмотност, а не от политически или корпоративен натиск върху медийната среда. Липса на свобода е невъзможността да се води исторически дебат за Баташкото клане или за това как да наричаме “ония 500 години”, но това не е ограничение, наложено от правителството или от някой ояден медиен собственик.

Липса на свобода е да твърдиш, че София е петият най-замърсен град в света, но това е диктатура на незнанието и безкритичността, нещо, което “Репортери без граници” не мерят. Това как медийният пазар в България е описан като пряко контролиран от шефът на тайните служби е също демонстрация на липса на свобода и на неграмотност, този път от тези, които правят рейтинга. Твърдението “This is due to an environment dominated by corruption and collusion between media, politicians and oligarchs, who include Deylan Peevski, Bulgaria’s intelligence chief and owner of the New Bulgarian Media Group (which has six newspapers). The Commission for Financial Supervision acts as a “media cop,” imposing fines, ordering journalists to reveal their sources and deterring them from shedding light on problems with the country’s banks and the banking regulatory system.” звучи крайно таблоидно, за да повярвам на тази класация.

Българските медии и медийната среда имат много тежки проблеми. “Репортери без граница” обаче не успяват да ги осветлят.