Убийството на Маргарет Тачър е сборник с разкази на английската писателка Хилари Мантел, който излезе на български език през март. Мантел е добре позната на съвременния читател с историческия роман Вълци и продължението му Доведете труповете, всеки един с Букър. И двете книги предизвикаха сериозно читателско внимание и немалък търговски успех. Разказите обаче често носят известен риск от книгоиздателска гледна точка. Романите все още са предпочитани. Историите в Убийството на Маргарет Тачър са писани за различни печатни и електронни издания в рамките на няколко години, преди да се появят в сборник на английски език през 2014-а.

Ексклузивните права върху едноименния разказ първоначално са закупени от The Daily Telegraph. Впоследствие те отказват да го публикуват, въпреки високата заплатена сума. Твърди се, че причините за това са политически и морални. В Убийството на Маргарет Тачър член на ИРА прониква в къща, чийто прозорец открива гледка към двора на болницата, където през 1983 Тачър прекарва няколко дни във връзка със зрението си. Целта на героя? Естествено – да я застреля, а неволната му домакиня не прави сериозни опити да го разубеди. Мантел е обвинена в неуважение към жертвите на ИРА, както и към паметта на Маргарет Тачър. Според Стивън Грови, колумнист в Daily Mail, посланието, което разказът изпраща, е:

Ако не сте доволни от демократично избраните си лидери, винаги можете да идете и да ги застреляте.

Хилари Мантел отговаря спокойно на нападките и не се притеснява от тях. Позицията й: Тачър е важна и ярка фигура в съвременната история и е нормално да бъде обект на всеобщо внимание. В интервю за Guardian от 2014 година писателката недвусмислено изразява неодобрението си съм нея. Но същевременно в други свои изказвания заявява, че именно противоречията, които съществуват около Тачър, я правят толкова интересен герой. Това очевидно е повече от вярно, тъй като конфликтът, който първата жена министър-председател на Великобритания предизвиква, излиза извън литературните граници на сюжета и се превръща в една от най-обсъжданите теми, свързани с Мантел напоследък.

Така или иначе разказът вижда бял свят, както онлайн, така и на хартия. Придружен от още 9 къси истории, той представлява сборника Убийството на Маргарет Тачър. Да, първоначалните противоречия около него със сигурност са от полза за нарастващата му популярност. Но не те правят книгата толкова поглъщаща. Разказите в нея са интелигентни, мрачни, написани с умерена доза черен хумор. Сюжетите са оригинални, героите – разнообразни, а развръзките (където има такива) носят далечна алюзия към финалите на О. Хенри.

Нормално е не всички истории в сборника да са еднакво ударни. Това създава и неравноделен ритъм на книгата, в която се редуват вълнуващи и дистанцирано студени сюжети. Специално внимание заслужават “Запетая” (за детското любопитство, границите на жестокостта и незнанието) и “Зимна почивка” (за монотонността и удобството на предъвкано познатия живот, прекъснат от неочаквано произшествие). Но всичко в сборника, независимо от механизмите, с които борави, носи усещане за тягостната неизбежност на предстояща ситуация, варираща от средно ниво на притеснителна неприятност до много високо такова.

Още първия разказ в сборника дебютирал в The Guardian е тягостен. Саудитска Арабия, англичанка живее със съпруга си. Случайната поява на некакен гост ескалира в нежелани посещения и комуникация, от които главната героиня не може да се измъкне. Разказът е публикуван като мемоар и е написан по време на четирите години, които Мантел прекарва в Джеда. Жежката, бавна и нарастващо притеснителна история е двусмислено начало на сборника, тъй като определено не е най-привлекателният за първа среща. Но в същото време постепенното наслоява нужната атмосфера.

Разказите, за разлика от по-голямата част от останалите произведение на Хилари Мантел, се развиват днес. В тях личи личното и носталгично отношение към детството и наивитета на юношеството, които контрастират копринено на онова, което се случва след въвеждането в контекста. Авторката изненадва в края на всеки един разказ в рамките на 200 страници, но онова, което добавя допълнителна стойност е счупването на нормалността и излизането от зоната на комфорт, както на героите, така и на читателите.

Убийството на Маргарет Тачър е издание на Еднорог, 14, 90 лв.