14 юни – три лета по-късно. На тази дата всяка година особено модерни стават патетичните обзори. И както правилно отбеляза една приятелка – не ме напуска усещането, че публикувам некролог.

В общия случай силно възмутен протестиращ от 2013 година поства в някоя социална мрежа снимка, документираща или неговото участие, или масовото събиране пред Министерския съвет. Фотосът е придружен с умиление по онова време или с няколко слова за енергията на съпротивата, гражданското общество и прочие.
Какво постигна протестът ли? Нищо.  

И все пак нека се върнем малко назад. Всичко започна с онази снимка, изчерпваща темата докрай: “ГНУС НИ Е”. И си беше гнусно. Не самото назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Гнусно беше подценяването. Сметнали, че Борисов от първия си мандат е притъпил до пълно изчезване сетивата на масата хора, БСП и ДПС решиха, че могат да вмъкнат корпулентно тяло (по думите на самия Пеевски), символ на безнаказаността у нас, в разтеглените до безобразие от ГЕРБ граници на допустимостта. Оказа се обаче, че просто е… гнусно. И хиляди погнусени излязоха да кажат – стига толкова. Три години по-късно председателят на ВКС Лозан Панов обаче също каза: стига вече толкова, но гласът му бе толкова чут, колкото и онова стига вече на площада през 2013 година. Слушащите се оказаха едни и същи, а броят им – краен.

Но, да не се отклоняваме от темата.

Как изглежда държавата три години след най-продължителните си протести (над 400 дни).

Изглежда като преди тях:

От протест срещу мафиотизацията в политиката, към която без замисляне прибавихме и ГЕРБ през 2013 година, изведнъж тази формацията бе изключена от общия потрес и сега тя е на власт отново вече година и половина.

През 2015 година на този ден си дадохме сметка, че от обещанията на РБ (нямаше да подкрепят Борисов за премиер) … остана само лошият вкус в устата, защото го подкрепиха. И той е премиер. Година по-късно РБ е разделен на две – управляващ и опозиционен, но всичко изглежда точно както Божидар Лукарски го описа след изборите. Като “трик”…

Ако през 2015-та жизнено важната съдебна реформа, която РБ описваха като необходимо условие да останат във властта, изглеждаше като компромисна, защото признанието на Радан Кънев бе, че промените в “прокуратурата ще останат за политическото бъдеще” – 2016 година тя вече не съществува като тема. Гарантът, че поне ще бъдат полагани усилия – правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка …

Делян Пеевски е депутат константно, както и след 14 юни 2013 година.

Дни преди тази дата, миналата година, Реформаторският блок вече бяха признали, че правителството има “едно официално мнозинство в парламента, и едно неофициално, в което влиза ДПС”. През 2016 година правителството няма необходимото мнозинство в Народното събрание (АБВ напусна правителството), но все така разчита на ДПС. И на техния аватар – БДЦ.

През 2013 година викахме срещу златния пръст на Волен, защото беше националист и това ни се струваше недопустимо, през 2015-та вече ясно си давахме сметка, че имаме официално националисти във властта, а през 2016 година разбрахме, че националистите могат да диктуват правилата. Справка – Изборният кодекс.

Пламен Орешарски е преподавател. Сергей Станишев е преизбран за лидер на ПЕС. А и празнува изобилен 50-годишен юбилей, посетен охотно от половината протестиращи срещу него през 2013 година.

Някои протестиращи станаха “съветници” на тия, срещу които протестираха (припoмням ГЕРБ и мафиотизирането на политика). На други роднините им получиха постове. Трети си дават сметка за това, но не смеят много да го казват, защото пък “нали са от наш’те”.

Цветан Цветанов е председател на ПГ на ГЕРБ.

КТБ фалира. Повече подробности не знаем. Няма и да разберем. И за това заслуга нямат само ДПС и БСП, нали така?

Пеевски и Цветан Василев не са комбина, но ГЕРБ доста се справя в партньорството си с ДПС. Борисов прогласи оттеглянето на Пеевски. Месец по-късно Пеевски си купи печатница.

И днес, като 14 юни 2013 година вали.

И днес, като 14 юни 2013, 2014, 2015 … медиите обслужват политически интереси. И днес Канал 3 не просто е с властта, а оттам говори властта. Нищо, че Пеевски формално се отказа да я купи.

И днес като 14 юни от три години насам се чудим имаше ли смисъл и си казваме, че вероятно е имало. И днес като 14 юни 2013 година снимката “ГНУС НИ Е” казва всичко.

Но. За разликата от 14 юни 2013 година, днес няма да има никой да площад Независимост. Защото независимите изглеждат маргинали, или защото всички вкупом се измориха. И днес, като вчера и като тогава – границите са разширени дотолкова, че да са удобни на всяка корпулентност.

Корпулентността обаче се научи, че не е добре да се навира в очите. Иначе тя си знае, че всичко ѝ е скроено по мярка. Знаем го и ние, просто се правим, че не го виждаме… Затова се занимаваме с искания не да я няма, а да има… яйца в майонезата.