“Толкова дълго време мафията е имала държава и е имало толкова много доказателства за това, че сега, когато ситуацията е различна, за хората е трудно да го повярват“. Това обясни преди седмици вътрешният министър Румяна Бъчварова в опит да разкаже на телевизионните зрители колко много е направило управлението на ГЕРБ за тяхното благо.  

И излъга. Излъга безцеремонно, напълно съзнателно и без особено да му мисли дали самата мафия няма да я опровергае буквално дни след това. И да покаже, че притежава държавата. Че притежава и МВР, и прокуратурата, и всички държавни институции.    

Историята, разбира се е за тютюневите складове в Пловдив. И като изключим факта, че в последните дни се нагледахме на физиономиите на министъра на културата и кмета на Пловдив по всички медии, трябва да отбележим със задоволство, че те не са виновни. И прокуратурата не е виновна, естествено. Но за нея после.  

Ходят кахърни кметът и министърът, говорят думи по посока на луната и както са си едни невинни, така нито един от тях не посмя да каже, че държавата няма механизъм да опазва паметниците си на културата. Просто е, когато частни лица стопанисват паметници на културата са длъжни да ги поддържат, когато не го правят институциите им издават задължителни предписания, които нито едната, нито другата страна изпълнява, защото нито на едната, нито на другата страна ѝ пука за паметниците и за културата. Започва да ги вълнува само тогава, когато въпросната “култура” пречи да се построи тенекиен мол.  

Тогава културата изгаря. Подпалва я не собственикът, който много искал да строи на нейно място, а клошар, който обитавал въпросната културна развалина от години, но в средата на август решил да се стопли като ѝ драсне клечката.  

След първоначално трагичните физиономии на властта, същата тази власт се сеща, че трябва да се гаси един друг (за нея доста по-важен) пожар. Пожарът на общественото мнение. Затова веднага в оборот е пуснат шефът на пожарната, който трябва да каже авторитетно, че видите ли и той си помислил за умишлен палеж на складовете, ама тая версия била прибързана и преувеличена. Ето и МВР е преизпълнено от невинност.  

Часове по-късно невинни са и от прокуратурата, които светкавично откриха и задържаха многократно осъждан бездомник, който е заподозрян и обвинен за палежа на четирите легендарни склада.   

Впрочем – напълно невинни без съмнение са и собствениците.  

Три от изгорелите постройки са на фирма на двама италианци, четвъртата – на фирмата Галакси Инвестмънт Груп на собствениците на Винпром Пещера – Антон Щерев и Атанас Петров. Съвсем като невинни си звучат, нали?  

От тяхна страна обаче не били подавани в общината инвестиционни намерения, свързани с имотите, за които министърът на културата Вежди Рашидов обяви, че ще иска пълното възстановяване в автентичния им вид и ще бъдат наложени санкции за безстопанственост. 

Ето имаме си цял отбор от невинни институции и честни бизнесмени. Като бонус – министърът на културата ще иска пълното възстановяване на складовете. Нищо, че това, според експерти, е невъзможно.  

Толкова по въпросите за невинността. Общината е невинна, държавата – също, досущ като собствениците. А прокуратурата е героична, защото мигом откри клошар – пироман.  

Ето така се подменя действителност – с обяснения, че всичко е наред. Много тъжно, казва ви министърът. А действията му казват: “Много важно”. Собствениците, които не искат да инвестират моментално казват, че ще възстановят изпепеленото. То обаче не може да се възстанови, важното обаче не е това, а че са изразили готовност. Пожарната се включва да гаси не истинските пожари, а медийните, успокоявайки масите с мантри за прибързани изводи и липса на доказателства за умишлени действия. Тук изгрява прокуратурата – веднага намира удобен клошар. (Преди години така се случи и с убийството на Яна в Борисовата градина – веднага бе открит удобен за обвинение бездомник).  

Ето как мафията обори думите на Румяна Бъчварова и показа, че си има държава. И не иска да я пусне от своите лапи. А държавата се чувства добре в нейните прегръдки. Защото ще гушне комисионна от мол. В замяна на това известно време държавата ще походи опечалена по телевизията. 

Колкото до културата. Нея отдавна я няма. Изгоряла, съборена, продадена – няма значение. Културата отдавна не е ценност. Ценност е промоцията в мола, който ще изникне на нейно място.  

Културата пък от своя страна е единствената, която с натрупвания може да направи съвсем видими вините на невинните. Когато е потъпкана и унищожена ще дойде време, когато тези вини няма да бъдат забелязвани и ще остават само кахърните физиономии на поредния министър или кмет в петминутен телевизионен репортаж, съобщаващ за поредния палеж.  

И не на последно място – когато всички тези говорещи глави в някой дебат ви разказват за патриотизъм не им вярвайте. Истинският патриотизъм е да не позволиш палеж на тютюневите складове в Пловдив. Всички останали приказки за българщината са, за да се загасят обществените пожари