Преди 30 години сър Елтън Джон не е запален фен на фотографията. Познанията му за нея го доближават повече до образа наскучен лаик, отколкото до този на пламенен любител. Всичко обаче се променя сняколко черно-бели снимки, на които музикантът попада през 90-те години. Повреме на гостуване при свои приятели във Франция той се запознава с Дейвид Фей,който притежава галерия в Лос Анджелис. Фей му показва фотографии на ЪрвингПен, Хърб Ритс и Хорст. П. Хорст и това, казва Елтън Джон, е било началото. Потова време любовта му към алкохола вече е притъпена и изтикана в тъмния ъгъл наминалото, така че мястото на новата страст е свободно. Време е фотографията давлезе в живота и дома на Елтън Джон и да ги обсеби напълно.

От 10 ноември тази година до 7 май 2017 в Tate Modern, Лондон вняколко просторни зали е разположена изложбата The Radical Eye: Modernist Photography from Sir Elton John. Тя включва 150 фотографии от личната му колекция, която иначе се състоиот над 800 снимки. Основната част от тях са от от периода между 20-е и 50-егодини на миналия век и само това говори достатъчно за естеството насъществуването им. Колекцията е събирана постепенно в период от 20 години.Склонността към събиране и съхраняване на интересни вещи е присъща за музикантаоще от детството му. Той смята това за вид бягство от реалността, появило се повреме на скандалите между родителите му. Днес идеята за бягството отдействителността се е развила до огромен отделен апартамент, в който Елтън Джондържи фотографиите от личната си колекция, но не обитава постоянно, въпреки чее напълно и (естествено) луксозно обзаведен.

В пищния апартамент навсякъде по стените взлатни и сребърни са окачени черно-бели снимки. Сред тях са произведения наедни от най-известните фотографи на първата половина на 20 век.

Окотосе отваря

Снимка: Carl Court/Getty Images

По време на Модернизма се е смятало, че окотона фотоапарата може да направи онова, което човешкото око не може – да забележиповече детайли и да усети дълбочината на обекта. Това е период, който даваначалото на някои от най-популярните течения не само във фотографията, но и визкуството като цяло. Въображението и креативността на фотографите от тозипериод са впечатляващи. В TheRadical Eye фотографиите са подредени тематично –експериментална и документална фотография, портрети, абстракции.

Още при влизането си в първата зала придобивамусещането, че преминавам в друг свят. Някои от фотографиите са толкова малки,че трябва да застана до тях толкова близо, че те започват да усещат дъха ми.Или аз техния. Независимо дали си влязъл с компания, докато разглеждашизложбата, оставаш сам. Абстрахираш се от всички останали и започваш да се вглеждашв лицата от портретите. Черно-бялата фотография изисква интимност исъсредоточеност.

Елтън Джон е наясно с това. Именно затоваличната му колекция се намира в отделен апартамент, където не ходи почти никой.Именно затова тази изложба е толкова важна – защото рядко подобни колекции сепредставят по подобен начин, особено когато притежателят им е жив и го правидоброволно. Подобен жест означава цел и идея.

Ти какби изглеждал, опрял гръб в ъгъла?

Отделям специално внимание за поредицата отпотрети, заснети от Ървинг Пен в края на 40-те години. За сетинг на снимкитетой избира остър ъгъл, в който поставя популярни писатели, художници, политици,танцьори, музиканти. Има нещо воайорско в това да наблюдавам тези хора,притиснати в ъгъла, с фотоапарат, насочен към право към тях. С целия синаивитет приемам погледите им, в момента отправени към мен, за проницателни,искрени и открити. Дори раними.

Наясноли си кое е истинско и кое не?

Снимка: Carl Court/Getty Images

Експериментите в The Radical Eye не са самоемоционални. Те са и визуални. Всички граници на онова, което е обикновено ипознато за окото, са изместени в името на изкуството и експеримента.Фотографията, станала ключова за изложбата, е Les Larmes, дело на Ман Рей. Тя е направена през1932 година, малко след любовно разочарование. Любопитното е, че моделът наснимката, всъщност не е жена, а изкуствен манекен. Това обаче трудно би моглода бъде уловено, не само заради акцентът върху стъклените сълзи.

Няколко крачки встрани виждам как ХърбъртБайер оглежда с изумление тялото си, след като е откъснал парче от мишницатаси. Въпреки че идеята на фотографията е закачливо намигване към дадаизма исюреализма, изражението на Байер е притеснително. Фотоманипулацията е брилянтнаи кинематографична. Humanly Impossible съвсемспокойно може да мине за кадър от филм на Фриц Ланг. А там нещата винаги сапритеснителни.

Все пак– за истинското

Снимка: Carl Court/Getty Images

Разглеждам изложбата без предварителнопроучване и очаквания и въпреки това съм изненадана, когато в третата зала сесрещам с Migrant Mother на Доротея Ланг. Снимка на точно 80 години. На жена, която отдавна не ежива. Това е Флорънс Томпсън, която стои под навес на пътя някъде изКалифорния, заедно с децата си. До нея спира кола, от която се показва Ланг и япита може ли да я снима. Снимай. Може.

Една от най-силните фотографии от времето наГолямата депресия, а и след нея. По времето, когато снимката е направена,жената е едва на 32. Не пита защо я снимат, но разказва, че тя и децата каратна замразени зеленчуци и на собственоръчно убити птици. Това обаче не стигасрещу глада. Migrant Mother изтрива всяко чувство, което останалите фотографии досега, са мисъздали. Изведнъж оставам изпразнена от мисли и гледам лицето на Флорънс.Бръчките ѝ, децата ѝ. Само няколкото ѝ години повече от моите.

Стигатолкова

Фотографиите в изложбата са почти 100, а азвече не помня всяка от тях поотделно. Не помня дори половината. Но и да можехда назова всяка една и да знаех историята ѝ, нямаше да я разкажа. The Radical Eye е интимно изживяване, което, съчетано с факта, че е част от личната колекция на Елтън Джон,го прави още по-специално за мен.

Изкуството рядко се проявява само на еднониво. То е съвкупност от идеи, които преминават в различните му измерения и седопълват. Страстта на Елтън Джон към фотографията изглежда естествена, макартова да е първият път, в който тя да има толкова пищно проявление като изложбав Tate Modern. В интервю за The Guardian той споделя, че целта на The Radical Eye е дапредизвика интереса на хората от Англия към фотографията, защото в момента тему се струват далече от нея като изкуство. Оттам и гръмкото и радикално име.

За да събереш подобна колекция, ти трябватмного пари, връзки и време. За да я разгледаш ти е нужно само едно – път къмЛондон.