Филип Колбер отваря първата си изложба в България на 15 февруари в галерия “Структура”. Прекарах един ден с него в разговори. Наблюдавах държанието му и попивах от философията на Омара. Следва неговата история в собствен ритъм…

Филип Колбер, фотография: Константин Вълков

Наричан си както “кръщелника на Анди Уорхол”, така и “коронования принц на поп-арта”. Ти лично как би се представил?

Като омар. Тази моя персона е много важна част от работата ми, защото е артистичната ми идентичност. И вместо да се асоциирам с неща и определения свързани с миналото бих предпочел да се представям така. Мисля, че съм първият артист в света, който се определя като омар и това е най-точно.

Казваш, че използваш омара като свое артистично алтер его, защото е символ на сюрреализма. Според Андре Бретон сюрреализмът е преди всичко революционно движение. Революцията част от твоето артистично присъствие ли е и ако да, за какво е революцията?

Моят Омар развява флагът на индивидуализма. Артистичният индивидуализъм. Индивидуализмът над всичко е това, което чествам посредством изкуството си. Моят Омар е способен да преобърне историята и създаде собствен артистичен свят, да живее в нови артистични измерения.

Това, което се случва в много общества и политически системи може да е много ограничаващо за ума от сериозни теории, разбирания и възгледи, предпоставка за една клаустрофобична среда. Тя влияе на младите хора и води до ограничаване на потенциалните им креативни ресурси. Дори до ограничаване на тяхната индивидуалност. Моят пънк рок в случая е да канализирам тази енергия към човека, към представата му за себе си, тази за артистичната му идентичност и разширяване границите. Самият факт, че мога да съм анимационен омар, да творя като такъв и да създавам свят около образа си, прави тези измерения по-реални, по-възможни. И колкото повече развивам творчеството си, толкова повече този свят става факт. Това само по себе си доказва, че разполагаме с необятно пространство за креативна свобода. За мен изкуството е създаване на език. Колкото повече работиш и се развиваш, толкова твоят език се усъвършенства, става по дефиниран, предизвикателен, с дълбочина и разпознаваемост на израза.

Често дискутираш политически и социални проблеми посредством работите си. Защо това е важно за теб?

Това, което се опитвам да направя или пресъздам в творчеството си са системите, които оказват влияние на съвременната култура. Без дори да заемам страна – популист или либерал. Двете полюсни течения в обществото днес. Ясно дефинирани маркери на поляризация. По-скоро улавям динамиката между различните играчи, защото в крайна сметка животът е много по-сложен. Освен това динамиката на крайното разделение може да е много опасна сама по себе си.

Опитвам се да изследвам свръхконсумацията, езика и глобализацията  по положителен, а не отрицателен начин. Със сигурност има много позитивна страна, много демократична такава, в която аз все още вярвам. Онзи предвестник на утопичните идеали, демократизацията на изкуството, информационна свобода и интернет. В същото време има и много тъмна страна, оказваща влияние на ефективността в политиката на много места по света.

Филип Колбер, фотография: Константин Вълков

Това ли комуникираш посредством творчеството си?

Да. Чувството на свобода. Чувството на овластяване, даване сила на публиката. Обмена на енергия. За мен изкуството в основата си е именно трансфериране на енергия.

Ако се замислим, изкуството днес сравнено с това преди 100 години е абсолютно различно, защото светът е различен. Днес творчеството е много по-наситено. Границите са разбити и количествата, обемите са много по-големи. Дори идеята за образност, стойността на художествения образ са променени. В този смисъл, това което се опитвам да направя като част от тази динамика е да предоставя определена овластяваща енергия и сила за работа. Надявам се това да се възприема от хората, защото както Дюшан е казал: “гледащият прави изкуството”. Той, гледащият, е и причината да се опитвам да работя с достъпен език за да ме разбират повече хора, въпреки че никога не можеш да контролираш напълно нечие възприятие.

Кои са твоите влияния?

Аз много се интересувам от история. Особено история на изкуството. Защото какво е изкуството? То ефективно е история. Именно тя отличава някой, изразяващ себе си визуално на улицата от друг изложен в луксозна галерия. Представата за него като част от дисциплина, учебен предмет, за който се пише и така става част от историята. Онази, която се изучава и живее във времето. Аз харесвам това надживяване на времевото измерение, което изпълва библиотеките.

Изкуството е практически лукс. Културен лукс, който започва да се формира, след като всички базисни предпоставки за съществуване са налични. Едва тогава имаш привилегията да разполагаш с библиотеки, сигурна среда за изучаване и израз на индивидуалност. В този смисъл изкуството е форма на културен лукс. И, ако си успешен ставаш част от него. В същото време изкуството може да влияе на света директно или живее сомостоятелно и абстрактно.

Моята любов към историята сега ме вдъхновява да направя серия от картини повлияни от френската революция. Времена едновременно толкова пленителни и тъмни.

Филип Колбер, фотография: Константин Вълков

Във връзка с това, би ли споделил за предстоящата си изложба в Университета Св. Андрю, който си завършил?

Да. Там завърших Философия. Наскоро управата на университета откри музей и ме поканиха да бъда първата, отваряща изложба. Интересен факт, който научих докато следвах беше, че френският учен Жан-Пол Марат също е завършил Св. Андрю. Той е живял именно по времето на френската революция. Известната картина “Смъртта на Марат” от Жак-Луи Давид представя именно неговото убийство във ваната. Тази творба е повратна точка в историята.

Аз наистина се вдъхнових от тези обстоятелства и конкретната сцена пресъздадена от Давид. Затова когато бях поканен да направя изложбата прецених, че тази връзка, транслация на минало в бъдеще ще е добра основа. Разбрах, че някои от патроните на университета имат артефакти от този момент в историята, а именно – вестникът, който е бил до ваната по време на убийството и все още е с петна от кръвта на Марат, както и отливка от лицето му, с която Давид е направил картината си. Тези два артефакта ще бъдат част от моята изложба също, която отваря врати на 1-ви април и ще може да бъде видяна в последващите 6 седмици.

Както спомена, завършил си философия. Как ти помага това в изкуството?

Да използвам изкуството си за да промотирам философията е много голяма част от работата и разбирането ми. В моя път до тук философията винаги е била удивителен начин, отварял очите ми и спомагал да оценявам възможностите на избора, свободата на собствената си идентичност. И най-вече да разбирам свободната воля, която всички имаме. Философията е страхотен инструмент за хората да живеят съзнателно, да имат критично и аналитично мислене, защото това може да им даде много сила, особено на младите във всички сфери от живота и най-вече в предизвикателни времена. Би било прекрасно, ако повече хора четат великите философи. Затова се опитвам да правя връзка с техните текстове в изкуството си, дори и само като част от собственото си израстване.

Кой философ е имал най-голямо влияние върху теб?

Със сигурност Фридрих Ницше.

Ако днес трябваше да направиш докторантура по философия, използвайки само една работа от изложбата, която откриваш утре в галерия Структура, коя би била тя?

Най-голямата “Ловна сцена VIII” (Hunt Scene VIII). Тя е над 6 метра дълга или с размерите на старите майстори. Там съм използвал референции към моите лични най-големи влияния като Хаим Сутин, артист с много трагична съдба, но оказал огромно влияние в изкуството, включително това на Франсис Бейкън, например. Също така Фернан Леже присъства там, който е огромен източник на вдъхновение за мен и поп-арта като цяло. Аз гледам на него като първият изобщо поп-артист, повлиял Лихтенщайн и много други след това. Така че, езикът, който съм използвал в тази творба обобщава духа и енергията, които се опивам да канализирам.

 В процес на създаване на виртуален свят за своя Омар си, VR “Lobster world”. Какво можем да очакваме – мечтана утопия или преувеличена реалност?

По малко и от двете. Това е еволюционна стъпка за моя креативен език. Започнах със създаване на костюми и мебели със символи, след което създадох тази артистична персона, развих други герои, насекоми, цветя и така всичко еволюира. Като еко система. По този начин идеята за този свят стана естествено продължение на развитието ми. Очевидно няма как да избягам от огледалното пренасяне на нашата реалност в тази на Омара, включително иконични идеи на човечеството. В същото време обаче възможностите са абсолютно безгранични в Омарландия.

Твоят Омар в Омарландия ще живее ли като свръхчовека на Ницше по някакъв начин?

До някъде. Но, аз все пак мисля, че моралът е възпрепятствал свръхчовека (uberman). Идеята на Ницше за човечеството и хуманността е много идеалистична, романтична, поетична. Не бих могъл да си позволя неговия екстремизъм и мисля, че той може да е много опасен, при грешно разбиране. Аз съм по-балансиран. Вярвам в енергията и силата на позитивното мислене. В този смисъл Омарът е по-благ в маниерите свръхомар. Той оценява далеч по-ненужни качества в природата си. Мисля, че светостта е във всеки един от нас, както и светия граал на ценностите и артистичното значение. Всеки един може да има проницателно разбиране за живота, дори само посредством ежедневни наслади, като усещането на слънцето по кожата си. Истински важните неща в живота често са тези, които ни свързват. Истинската стойност идва от много базови неща и аз се опитвам да ги празнувам. Омарът в този смисъл е различен от свръхчовека. Той празнува индивида от ежедневието. Не разбира, че по някакъв начин е специален и дори е малко загубеняк, който се мотае, понякога бива бит и т.н. Той е центърът на света без дори да го осъзнава. И това е моето послание, защото всеки от нас е център на света. Нашето съзнание е ядрото.