Млади, талантливи, експериментатори. Той е един от най-разпознаваемите съвременни български хореографи, режисьори, танцови артисти. Тя е режисьор и драматург с творчески опит в САЩ и Великобритания. Техният творчески тандем вече е познат с имърсив представленията “КУХНЯ” и “Последният залез”. На 6 декември 2023 г., Коста Каракашян и Антония Георгиева отново ще разтърсят публиката с най-новия си танцов имърсив спектакъл – “В нейния глас”.

Антония и Коста, Фотография: Габриела Илиева

Коста и Антония ни представят края на една любовна история през призмата и вихъра от емоции на една изоставена жена, останала сама в апартамента си. Моноспектакълът е вдъхновен по мотиви от пиесата “Човешкият глас” на френския писател и режисьор Жан Кокто.

В интимния свят на главната героиня ще ни отведе Марчела-Василена Димитрова. Талантливата танцьорка е с многогодишен опит в областта на съвременния танц в Париж и Лондон. Част от танцовата трупа на Jasmin Vardimon 2, младият артист стъпва на родна сцена, за да ни отведе на едно вълнуващо пътешествие в дебрите на съвременното изкуство в моноспектакъла “В нейния глас”.

Фотография: Studio Karakashyan

Дни преди премиерата на 6 декември, засилваме вдъхновението с разговор с Коста, Антония и Марчела-Василена, за да ни споделят повече информация покрай новия си танцов спектакъл. Разкриват в дълбочина творческия процес, но не разкриват едно – локацията на премиерата. Тя остава тайна и обещава да изненада публиката в посления момент.

Коста, Антония, това е трети съвместен проект за вас. Как се ражда идеята зад новия спектакъл?

Антония: Предишните проекти ни позволиха да усетим публиката и да им предоставим възможност да се потопят в различни светове. В “Кухня” акцентът беше върху достъпа зад кулисите на гурме кулинарията. В “Последния залез” предизвикателството беше в мащаба на локацията и състава. Вдъхновени от предишните си проекти, решихме да съчетаем драматургията на “Човешкият глас” на Жан Кокто с емоционалния танцов език и интеракцията с публиката, която сме разработвали в предходните си постановки.

Koста: Този път исках да изследваме всички дребни детайли в актьорската игра, които могат да променят преживяването на публиката и така се роди идеята за моноспектакъл. Форматът е много различен и предизвикателен. Едно от първите неща, които ми дадоха искрата за това представление беше самата (тайна) локация, която носи много специфичен характер и чар и мечтаех да направим нещо с публика точно там.

Фотография: Studio Karakashyan

Какво ви вдъхнови да се вслушате “В нейния глас”?

Koста: С Антония и преди сме обсъждали възможности за спектакъл само с един изпълнител и сме търсили различни подходящи текстове. Нещо, което много ме привлече към постановката на Кокто е мелодрамата и така наречената “драматична ирония”, в която публиката осъзнава нещо, което героите не. Изключително много ми въздейства тази история, в която наблюдаваме една самотна жена, която говори по телефона в апартамента си и в процеса на разговора осъзнава всъщност колко самотна ще бъде оттук нататък.

С такъв екип, със сигурност работата върви с лекота. Издайте ни някоя интересна история от репетиционния процес?

Коста: С Антония често работим на два фронта, следвайки стратегията “разделяй и владей”. Докато в едно от пространствата аз хореографирам материал с някои от танцьорите, тя изследва някоя друга сцена с останалите изпълнители. След известно време така се събираме заедно и показваме един на друг какво сме сътворили.

И този път имаме подобен процес, но в две държави. Имахме репетиции с Марчела в София, след това изпратихме на Антония (в Лондон) записите, след това те двете продължиха процеса в Лондон и изпращат ъпдейти към мен и така имаме един много плавен и международен процес.

Една от любимите ни задачи е да си пуснем конкретна музика, която усещаме, че е важна за спектакъла и да легнем на земята в залата за репетиции или в самата локация, да затворим очи и да минем през една история наум, представяйки си нашия персонаж като герой във филм. Така се отключват много интересни образи, моменти от миналото му, решения, които минават през главата му и така успяваме да дадем триизмерност на ролята, която Марчела играе.

Фотография: Studio Karakashyan

Коя човешка емоция е главният двигател в съвременния танц според твоята опитност?

Марчела-Василена: Съвременният танц изследва най-често емоции като обич, гняв, страдание и самота. Ако трябва да избера само една, то това със сигурност би била любовта, независимо дали тя е насочена към някого другиго, към нас самите, към определено усещане дори или липсата ѝ, в което и да е от изброените.

Коста: За мен е любопитството, защото през него успявам да отключа много разнообразни емоции, които не са ми толкова присъщи, но ако за момент успееш да си кажеш “Какво ли би било да облека тази емоция като дреха, поне за малко” то резултатите винаги са вълнуващи.

Какво да очаква публиката на премиерата през декември и каква ще бъде нейната роля?

Koста: Този път публиката може да очаква едно по-интимно преживяване, което да ги постави лице в лице с различни емоции и състояния. Както с всеки наш спектакъл, има обрати и неочаквани моменти, които са характерни за имърсив жанра, и се вълнуваме за възможността да пробваме и нови наши идеи за комуникация с публиката и тяхното въвличане в емоционалния катарзис на героинята.

Фотография: Даниела Йорданова/ Studio Karakashyan

Коста, ти си сред главните действащи лица на българската сцена за съвременен пърформанс. Как оценяваш развитието ѝ и какво си пожелаваш да се промени?

Пожелавам си широката публика да обикне съвременното изкуство като нещо живо, което може да бъде част от нашето ежедневие и дискурса в обществото. Иска ми се работата, която създаваме колективно в тези жанрове да се припознава като възможност да огледаш себе си в едно огледало. Да преживееш нещо, защото това би довело до по-запалена публика, повече видимост, повече ресурси и възможности.

В момента спектакли се създават с големи лишения, но в крайна сметка за нашата публика е важно дали е било въздействащо или не – не е тяхна работа да се интересуват от условията на работа. Иска ми се да се завърти по-бързо колелото на един процес, който все пак се случва – ние да създаваме смело и с амбиция, публиката да оценява работата и това да дава ясен знак на институциите, че си заслужава да се отделят повече средства за работа на артисти, които в момента търсят стила си и се утвърждават.

Марчела, ти се прибираш специално от Лондон, за да влезеш “В нейния глас”. Кои са тайните козове, на които ще заложиш за този моноспектакъл пред родна публика?

Марчела-Василена: Този моноспектакъл е едно много специално преживяване за мен, не само защото е пред родна публика, но и защото дава гласност на аспекти от живота, за които понякога е все още табу да се говори. Например уязвимостта, която хората изпитват, когато са влюбени. В гласа на моята героиня ще чуем може би всички възможни перспективи, мисли и действия, през които всеки с разбито сърце преминава. Залагам на способността си да пресъздавам истории- мои, чужди, минали и бъдещи. Ще го направя с движенията ми, с гласа ми и с погледа ми. Най-голямото оръжие на всеки артист е да разбере как да вълнува публиката. Надявам се публиката на “В нейния глас” да си тръгне разтърсена от усещането за любов, болка, гняв, самота, лудост… и размитата граница с пропастта на реалността, към която тези чувства ни бутат.

Фотография: Даниела Йорданова/ Studio Karakashyan

Ще споделиш ли на читателите на “Егоист” твоята рецепта за танцова терапия?

Коста: Да, макар че и аз отдавна не съм я практикувал за себе си! Ето какво бих направил:

• Плейлист с музика, която познаваш много добре
• Приглушено осветление
• Една дреха, която или блести или се движи по приятен начин
• 30 минути (поне) танци без никаква самокритика

Потопете се “В нейния глас” на премиерните дати от 6 до 10 декември в София.