Трудна за изпускане история. Зрителски партита. Алармите на мобилните телефони са включени. Нищо не е за вярване, ала всичко е истина.

Медиите забавляваха с чудати истории – европейци, които ще се събудят вдва-три през нощта, за да не пропуснат новата телевизионна мелодрама, по-голямаот финалите на Супербоул и Приятели взети заедно. Американци, които говорятцял ден за това, а вечер приковават поглед към телевизорите.

Добре дошли на новото политическо фрийк шоу – там, където няма прекъсвания зареклами, а 90-те минути, посветени на една дама и един господин, дваматадостатъчно нехаресвани, е готово да бие всички познати и непознати американскителевизионни рейтинг рекорди. Хубава работа.

Десетки пъти съм гледал боксовия мач Али-Фрейзър и всеки път се опитвам да сипредставя, докато настръхвам на думите на коментатора, какво ли е било даживееш в ония години и да гледаш мача по телевизията с още десетки милионидуши. Още толкова пъти дебатът Рейгън – Картър от 1980 година, който поставиначалото на телевизионните рекорди, този стефкакостадиновски рейтинг скок от 81милиона души, останал абсолютно недостижим. В най-добрите си годиниамериканският зрителски интерес към политическите дебати достига 60-ина милиона- през 2012, когато Мит Ромни имаше някакъв шанс да пребори Барак Обама.

Днес факторите за зрителския интерес са безброй, ала всъщност е един и същ -абсолютната непредсказуемост на Доналд Тръмп. Добавете към това и реалнатавъзможност за първи път дама да стане главнокомандващ, стратегиите на дватаотбора – кой как се готви, как да ударим Тръмп, как да ударим Хилъри, шантаваистория, 100 милиона души ще гледат, така се заричаха анализаторите.

Лестър Холт, водещият на дебата, също и водещ на късните новини на NBC, се оказа чудесен избор -хем афроамериканец, хем не пречеше, дето се вика – с него и без него, все тая.Първо – някак необичайно, не даваше никаква информация за това как се готви,какво ще пита, ще проверява ли неверните твърдения на Тръмп, ще се държи лиагресивно. Затворен у дома (след като от вторник миналата седмица е в отпуск,за да се подготви на спокойствие), Лестър беше забелязан само веднъж на парти нателевизията. Това още разгорещи дебата – трябва ли Лестър да прекъсва или не (вкрайна сметка не беше от прекъсващите), трябва ли да бъде агресивен и къмдвамата, наистина ли е повече демократ, отколкото републиканец, кой – подяволите – говори в слушалката на водещия на така важен дебат. По въпроса заслушалката, който вълнува и българските зрители, донякъде абсолютно неяснозащо, ситуацията е проста. По време на първичните избори в двете партии,дебатите са една странна шумотевица от много участници и много гласове вслушалката. Тогава водещият чува идеи за въпроси, последващи въпроси, трикове ивероятно закани от телевизионните продуценти. По време на директните дебатимежду вече избраните кандидат-президенти, водещият чува единствено гласа наМарти Слътски, изпълнителен продуцент на тези дебати от 2000 година. СамоСлътски и нищо друго. В повечето случаи този глас помага единствено затемпоритъма, спазването на времето и някои епизодични насоки. Нищо повече.Всичко е в ръцете на модератора.

Снимка: Joe Raedle/Getty Images

Каквото и да направи Лестър Холт, резултатът по-скоро няма дабъде в негова полза – най-голямото телевизионно събитие трудно може да излъчижурналист победител. В случая зрителите по-скоро усетиха липсата на Лестър,иначе щеше ли да се появи хаштага #whereislester. Вероятно някои очакваха водещият да бъдепо-агресивен, да се врязва на добри моменти, да опонира, а той често оставашедвамата толкова да се доскарат, че всеки зрител да очаква поне едно куче дапуснат да ги разтърве.

Лестър Холт, 57-годишният новинар ветеран, още в началото предупреди публиката,че няма да го играе досаден прекъсвач. В стъпителните си думи каза, че “тазивечер принадлежи на кандидатите”. Това принципно няма как да бъде вярнотвърдение, когато в залата е Тръмп – влюбен до безподобност в прекъсването надругия, както и се случи. Тръмп прекъсваше Лестър Холт, прекъсваше ХилъриКлинтън, ако можеше щеше да прекъсва и себе си. На моменти липсата на Лестърбеше осезаема. В някакви малки моменти на присъствие беше решил да го играетвърдо спрямо Тръмп жегна кандидата на републиканците за мнението му относновойната в Ирак; петте години, в които не признаваше рожденото място на БаракОбама и т.н. Но нищо повече.

Зингърите в дебата, ама не тези от KFC (зингърите са запомнящи се фрази, лафовете, които излизат отедин дебат и се въртят в медийното пространство поне до следващия) не бяха койзнае какво. Което е жалко. При такава милионна аудитория дори заучени фразибиха свършили работа. Даже хич ги нямаше, което е още по-жалко.

На моменти Доналд и Хилъри се опитваха да вкарат т.нар. зингъри, но винагинеуспешно. Когато Тръмп “удари” издръжливостта на Хилъри и напомни, че тя се еоттеглила от активната кампания, за да се подготви за дебата, докато той нитоза миг не е спрял да се среща с избиратели, Хилъри отвърна: “Мисля, че ДоналдТръмп току-що ме обвини, че съм се подготвила за дебата. И да, подготвих се. Изнаете ли за какво друго съм подготвена? Подготвена съм да бъда президент.”

Друг случай. Доналд Тръмп разви тезата си, че Щатите са се превърнали в странаот третия свят, на което Хилъри опонира: “сигурно защото вие не плащате никаквиданъци.”

Трети вариант за зингър, уф, няма нито един досега. Хилъри жално се оплака, чекаквото и да направи, ще бъде обвинена за всичко лошо, на което Тръмп просто каза“че защо не”.

И така нататък. Трудно е да се каже кой точно победи в дебата. Очакванията заДоналд Тръмп бяха поставени толкова ниско, че дори факта, че той не се изложинапълно или не направи някоя кардинална глупост на сцената, може да се счита запобеда. В същото време Хилъри Клинтън трябваше да обърне негативния тренд насоциологическите проучвания, което едва ли ще се случи. Надпреварата става всепо-коварна, а дори най-големите скептици спрямо евентуална победа на Тръмп,вече не гледат с насмешка на републиканския кандидат. Един от анализаторите вНю Йорк Таймс обобщи накратко, позволявам си да парафразирам: Тръмп спечелипървите 25 минути от президентския дебат. Хилъри беше в отбранителна позиция.После Хилъри накара хората да посетят сайта й, да прочетат книгата й, а следтова накара онези, които проверяват верността на твърденията на Тръмп да гоподгонят, вместо тя самата да го натика в миша дупка. Посланието на Тръмпизглеждаше ясно, колкото и пропито с демагогия. Тя пак звучеше като политик откариерата. Когато дебатът се разви, Тръмп не издържа на темпото. Тъй че поточки дебатът спечели Хилъри.

Навярно е точно така. От зрителска гледна точка хубавото е, че състезаниетопродължава без да има ясен победител. От всяка друга гледна точка, битката закреслото в Овалния кабинет става все по-безумна. Каквото и да ги правиш -18-месечната кампания или 90-минутният телевизионен дебат – са само пореднотодоказателство, че политическите битки стават все по-грозни.