Социалките, както масово наричаме основните играчи Facebook, Twitter, Instagram, YouTube, са доказано пристрастяващи, не рядко малтретиращи, на моменти дори страховити. Да, те имат и друга страна, но фокусът на документалния филм от Джеф Орловски “Социалната дилема” (The social dilemma, 2020) е именно върху неосъзнатото тъмно, представено посредством част от създателите на някои от тези платформи и специалисти, изследващи влиянието им. Хора, които ясно обясняват, например защо относно намеса в президентските избори на САЩ през 2016 “Русия не е хакнала Facebook, а просто е използвала приложението” (Роджър Мак Нами – изследовател на  Facebook) и неговите инструменти, функции достъпни до всички нас…

Измежду интервюираните гурута от тех сферата са основоположници на социалки с обхват от над 2-милиарда използващи ги. В основата на тяхната теза, заставайки срещу създадените инструменти, е манипулацията върху човешкото съзнание и поведение с единствена цел печалба. Безкрайните скролвания, известия, персонални препоръки… държат използващия постоянно ангажиран, защото всички ние сме стоката, която те продават на рекламодателите. Нашето време в платформите се остойностява към плащащите за реклама, гарантирайки масов обхват и ангажираност. Една констатация  във филма не излиза от ума ми след The Social Dilemma – ние, посредством аватарите си в социалките и само още потребителите на наркотични вещества сме наричани – употребяващи, използващи (users)…

В обрисуваното като Франкенщайн на дигиталната ера развитие на социалките, Орловски разговаря с мъже и жени спомогнали създаването на чудовището. Хора, които днес се страхуват от глобалния ефект на творението си върху психическото здраве и основите на демокрацията.

“Никога преди в историята на човешката цивилизация не е имало случай, при който 50 дизайнера взимат решения, повлияващи два милиарда души.” – казва Тристан Харис, бивш служител на Google, където е отговарял за етиката в дизайна. Специалистът по пристрастяване от Stanford University Анна Лембки обяснява как тези компании експлоатират еволюционната нужда на човешкия мозък за свързаност между хората. Все още нищо ново, но в паузите между интервютата, посредством актьори Орловски представя сцени от живота на едно семейство с три деца и въздействието на социалките върху подрастващото им момиче и син тинейджър, в контраст с най-голямата и осъзната сестра. Вечери изпълнени с мълчание, агресия от отнемането на мобилното устройство макар и за броени минути, малтретиране с коментари на подрастващата в социалките, радикализиран тинейджър от YouTube вълна видеа на случайни коментиращи, промотирайки съмнителна идеология…

Платформите – безплатни за всички, което само по себе си показва къде сме ние в тях, не са създадени от група психолози специализирали в различни възрастови групи, които се опитват да възпитават посредством тях. Не. Те са съвкупност от алгоритми, чиято основна функция е да определи и препоръча следващото видео, което ще ни хареса за да прекараме още време пред монитора. Или пост. Или приложение с прекрасни нови филтри, които ще ни помогнат да съберем повече “харесвания” на следващото селфи… докато загубим представа за истинската си стойност и идентичност.

“Нашето развитие неизменно включва одобрението или неодобрението на хората от обкръжаващата ни действителност, защото има значение. Но достатъчно ли сме развити да живеем с мнението за нас на десетки хиляди души? Не сме еволюирали до там да получаваме социалното одобрение всеки 5 минути.” – Тристан Харис.

Това обуславя още един порочен кръговрат на харесване и фалшива популярност чрез социалните ни аватари, каращи ни да търсим повече одобрение, което в крайна сметка ни оставя по-празни, по-зависими, повече изпразнени от смисъл. Умножено по милиарди души ежедневно.

Един от интервюираните в документалния филм е д-р Джонатан Хайт, социален психолог, който споделя опита си с нарастващия брой пациенти в САЩ, страдащи от безпокойство и депресия. Нарастване, което се наблюдава от раждането на социалните мрежи до днес. Той запознава с реалните статистики на момичета в САЩ постъпили в болница след като са се наранили сами. Броят им на възраст 15-19 години е нараснал с 62%, а тези в ранните си тинейджърски години 10-14 -годишна възраст – с 189%. Почти тройно. Що се отнася до самоубийствата, графиката за тези от по-напредналата възрастово група е с нарастване от порядъка на 70%, а по-младите 151%. Цяло поколение влиза в света на социалните мрежи още след 10-годишната си възраст. Цяло поколение носи белезите на тревожно безпокойство, депресия и склонност към самоубийство. Цяло поколение живее в страх да рискува, не е склонно към романтични срещи и пр. Ежедневието им се измерва в онлайн активности.

Всичко в името на възможно най-добрия начин да манипулираш човешкото съзнание. Без каквито и да било регулации. Технологиите напреднаха толкова бързо, колкото никоя законодателна система в света за да смогне със съответни регулаторни инструменти. Толкова бързо, колкото нищо познато за хората до момента. Доста по-различен случай от появата на преса и телевизия в миналото.

И колкото повече напредва документалния филм, толкова повече надежда за по-добро спада, но в края има и оптимизъм за надделяване на разумността и хуманността. С правилните инструменти все пак социалките могат да имат само добра страна, твърдят специалистите. И от всички нас зависи да осъществим това. Можем ли? И какви са съветите на тех гурутата? Използват ли те или техните деца социални мрежи?…

Филмът може да гледате в платформата на Netflix. Напомняме, че има месец гратисен период за използването й. При всички положения е добра идея да следите какво се случва в каналите за информираност на www.thesocialdilemma.com.

Coming soon to Netflix 9/9! It’s ironic to be sharing about The Social Dilemma on social media, but it’s exactly where this conversation needs to start. Learn more at www.thesocialdilemma.com #TheSocialDilemma

Публикувахте от The Social Dilemma в Петък, 4 септември 2020 г.