Вместо просто невинно удоволствие смехът, често пъти може да разкрие други чувства, които би предпочел да останат в тайна.

Според ново изследване начинът, по който се смеем е неочакван показател за социалния ни статус, пише Джулия Кейс-Левин за Quartz. Само чрез слушане на един-единствен миг от смеха на някого и начина, по който той се смее, може да получите представа за състоянието му в социалната група, казва Кристофър Овайс, асистент професор в университета на Калифорния в Сан Диего.

Овайс е ръководител на изследванията на връзката между смехът и статуса. Последното му проучване изследва смеха на 48 мъже, членове на университетското братство. Изследователите разделят участниците в групи с двама членове с по-нисък статус (присъединили се към братството само преди месец) и двама по-висшестоящи (активни в групата в продължение на две или повече години). След това групите били записани докато си разменят шеги и закачки помежду си.

Проучването установява, че мъжете с по-нисък статус показват значително по-различен смях от братята си по-нагоре в йерархията.

Смехът на тези с висшестоящите е по-гръмък, по-ясен. Те се стремят да заемат повече място, дори с гласа си, в сравнение със смеха на колегите си по-долу, които се смеят покорно и по-ограничено, споделя опита си Овайс. Смехът при първите е по-силен и с променливи тонове.

От друга страна хората с по-нисък статус са склонни да се смеят по-кратко и ниско.

Когато се чувстваш силен и спокоен в обкръжаващата те среда, невербалното общуване също е с такова послание, казва още Овайс.

Това не значи, че шумният и висок смях е присъщ само за доминиращите – понякога лица с нисък статус се смеели гръмко, за да подразнят колега от същото положение. Едва когато поставяме смеещите се с нисък статус в позиция, в която командват останалите, те чувстват властта и смехът, който ѝ отива, твърди Овайс.

Авторите установили, че смехът веднага сигнализира статута и за външни наблюдатели. Във второ проучване, изследователите пускали звукови клипове с различни смехове на 51 различни студенти, които точно разграничили звуците на доминиращи или покорни.

Изследвани са само мъже, чиито смях е склонен да приеме формата на пръхтене и ръмжене, отколкото жените, при които смехът е по-мелодичен. Различните полове може да придават различни модели на смеха, казва Овайс.

Проучването потвърждава изследванията на невербалното поведение, което дава много повече информация за нас, отколкото думите ни.