Изборите за президент напоследък са хит. И след приключването им в САЩ и България, в момента фокусът е насочен към Франция,където обществото и анализаторите с интерес следят предварителните избори заиздигане на номинация на Републиканската партия. Процесите и победилияткандидатът ще окажат ключово влияние върху целия ход на същинската кампания за президенти най-вече върху гласуването на 23 април2017 г.

Според редица анализатори победата на Тръмп косвено ще се отрази на изборите във Франция,като ще влее сила на традиционните консервативни лидери с популистки послания,каквато например е Марин Льо Пен, използваща призиви за борба с мигрантите иисляма и дори говореща за референдум за излизане на Франция от ЕС.

Никола Саркози добре усеща тези тенденции инапоследък в изказванията си отразява, че изборите в САЩ показват, че“политиците трябва да се вслушват в гласа на народа”. Той също така навлиза вполето на Льо Пен с позициите си по мерките срещу мигрантите, като по тозиначин се опитва да приобщи гласове от националистите. Въпреки товапредварителните проучвания показват, че бившият премиер Ален Жуп има по-големишансове да бъде кандидатът на Републиканската партия пред Саркози.

Премиерът Франсоа Филон пък се обяви за антипод наСаркози в опита си да привлече обществена подкрепа. За разлика от Саркози тойлесно може да се обяви срещу статуквото и да привлече и по-меките поддръжницина Льо Пен, които харесват посланията ѝ, но се страхуват да гласуват за краеннационалист.

В лявото политическо пространство ситуацията епо-неясна. Непопулярният президент Оланд все още не е дал индикации дали ще севключи в надпреварата, но бившият му финансов съветник Емануел Макрон гонаправи. Още през септември проучване на TNS Sofres-OnePoint анализиранагласите на електората във Франция при девет хипотетични комбинации откандидати. Според него френският президент Франсоа Оланд би загубил още напървия тур, ако се яви на президентските избори догодина. Според другопроучване на Odoxa за Le Parisien-Aujourd’hui en France преди дни стана ясно,че близо 85% от французите не желаят да дадат втори мандат на Оланд.

Прогнозите са доста мрачни за управляващатасоциалистическа партия, още повече след като според TNS Макрон, който напусна правителството, за да основе собствено движение, получаваоколо 20% от електоралните нагласи.

При всички случаи до втори тур се очертаваше дадостигнат Марин Льо Пен и кандидата на „Републиканците“ – Ален Жюпе или НиколаСаркози, които в зависимост от останалите кандидатури могат да разчитат наподкрепа в интервала 26 до 33 %.

В периода 14-19 октомври BVA проведе новоизследване, според което Льо Пен биполучила 25-29%, като би загубила от Никола Саркози с 12% или от Ален Жуп с над30%.

Резонно обаче възниква въпросът доколко може да севярва на тези предварителни проучвания, когато през 2002 г. те не отчетохарезултатите на Жан-Марин Льо Пен или на Тръмп преди месец?

Без да анализираме доколко технологията наизследванията във Франция се е усъвършенствала и може да даде реална оценка заобществените нагласи, факт е, че традиционнитеполитически партии във Франция са в сериозна криза. Технитенепоследователни и неуспешни управления (Саркози и Оланд), корупционни скандали(Саркози и Жуп), непопулярни политики и липса на силно лидерство и харесваниводачи, водят до несигурната политическа ситуация, в която липсва идеология.Политическите партии не отразяват реалните интереси на хората, коитопредставляват, а ключови фигури от тях редовно са уличавани във финансовиинтереси и задкулисни игри. Терористическите удари и наплива от мигранти ощеповече изправят традиционната политическата класа към предизвикателства, коитомай не са по силите на нейните лидери.

В политическа среда, в която липсват идеологии и платформи изборите сесвеждат до технология.Както и у нас, резултатите от водещите социологическите проучвания оказватсилно влияние върху обществените нагласи и се използват като мощен инструментза влияние.

На този размит и неясен фон единствено Льо Пен като че ли се откроява сярко политическо лице, имидж и твърдо ядро от последователи. Така към настоящия момент изборът ще бъде между ярка личност, коятосе бори за съхранение на националната идентичност и аморфна маса, устремена къмзапазване на политическото статукво с няколко политически актьори с неразличимипрограми.

Кой ще победи във Франция – личността илисистемата?

Предстои да разберем след половин година.