Има една държава в света, която измерва просперитета си чрез БНЩ, “Накратко, Брутното национално щастие е показател, чрез който се измерва напредъка на нацията – не чрез нейния платежен баланс, а по-скоро чрез щастието или нещастието на народа й. Това е идея, която демонстрира огромна разлика от начина, по който ние разсъждаваме за парите, удoвлетворението и за задълженията на правителството към народа му.” – разказва за нея Ерик Уайнър, в пътеписа си “География на блаженството”.

Това е кралство Бутан. Управлявано от своя владетел (“щедър крал, който имаше четири жени, и четирите бяха сестри”, в момента начело е неговият син с едва един брак) дали като “лаборатория за човешко усъвършенстване” или в добре прикрита корупция, а може би и двете. Там пътищата са разбити и опасни, “кормуването не е за мекошави хора”. В същото време обаче, страната неизменно присъства в челната десетка на най-щастливите страни в света, като към момента е на 8-ма позиция.

Има такава държава. И тя е една.

От друга страна са държавите, чиито просперитет се измерва с БВП. Практически всички останали в щастливата двайсетица на класацията. В една от тях, част от островна Европа и също кралство – Обединеното, наскоро излезе интересно проучване. Не. То не беше инициатива на монарха, а на най-централното летище в мегаполиса – London City Airport. Тяхната цел беше да проучат стреса и ролята, която транспортната инфраструктура оказва на психичното ни здраве. Обединеното кралство е на 19 позиция в класацията за най-щастливи държави, за твоя информация.

WPI Economics изработиха доклада под заглавие: Ролята на транспортната инфраструктура и услуги върху подобряване психичното здраве.  В интрото от поръчителя, в лицето на изпълнителния директор на летището Робърт Синклер, четем “Пътуването неизменно може да е един от най-стресиращите части от ежедневието ни.” и ни запознава със следните данни: Естеството на работа и живот в Лондон с множество хора, пътуващи ежедневно между отделните райони и използващи услуги в различни квартали означава, че не е възможно акуратно да бъдат определени потенциалните разходи за психическо здраве в конкретен район или отделна икономическа структура. Изчислили сме, че разходите за Лондон всяка година възлизат на стойност около 15.5 милиарда паунда. (12 милиарда паунда загуби за бизнеса в следствие на отсъстващи или напускащи служители поради болнични състояния породени от стрес).

Доста по-ясен сюжет за европейските ни мозъци – стресът вреди на бизнеса, т.е. на икономиката. Доказано в цифри. Как обаче подобряването на транспортната инфраструктура влияе върху понижаване нивата на стрес?

Интересни са заключенията, до които стига проучването, а именно:

Факторите причиняващи стрес в ежедневието ни включват шум, тълпи от хора, дълги пътувания, непредвидени ситуации при неточен график на превозните средства или канселации, объркване, чакане на опашки за билети или неочаквано прекратяване на услуги.

Някои от изброените фактори изглеждат твърде спорадични, но в доклада се обяснява, че имат кумулативен отрицателен ефект върху щастието и удовлетвореността от живота на отделния индивид. Документът се позовава на данни, според които добавени 20 минути на ден в пътуване повлияват стандарта на живот подобно на намаляване с 20% от месечните приходи. Подчертават се 3 основни момента в подобряване на транспортните услуги и инфраструктура, които биха допринесли за по-доброто обществено психическо състояние:

–       Подобряване организацията на пътуването – липса или свеждане до минимум на закъснения, канселации, струпване на тълпи от хора, не-социално поведение, а отвъд летището и отнасящи се за всеки град -задръствания, замърсяване на въздуха и вредния градски шум;

–       Подобряване на дизайна – елементи като цвят, използване на естествени материали, обособяване на пространства със смесено предназначение, подобряване качеството на указателните знаци и информационни табла;

–       Транспорт за всички – услуги и дизайн съобразени с всички жители на града, независимо от физическото им и психическо състояние.

Влошената психика е общ проблем. Състоянието дори на един влияе на всички около него и така подобно на зловещо домино превзема обществото като цяло. Предотвратяването или намаляване на подобен негативен ефект, съответно би подобрило полюсно този на доминото и по не-бутански – икономическата стабилност.

Интересен факт е, че проучването обръща внимание на влиянието на дизайна, като средство за спомагане общата липса на стрес. Нещо, което сме разглеждали и преди в егоист – ето тук. Оптимизирането в това отношение би могло да се изрази по множество начини като акустичен контрол с цел намаляване на вредния шум, ясни упътвания, улеснения при предвижването в градска среда, добро осветление, смислено използване на цветови съчетания и достъпност за всички. Интуитивният и изчистен дизайн намалява безпокойството, паник атаките и пр.

Добрата новина е, че и без проучване за всяка точка на света, бъдещето е свързано с подобряване на всички фактори в транспортния сектор, влияещи върху психиката ни. Все по-натоварена, все по-нуждаеща се. Решението, за радост, се оказа бъдещето. Когато градовете ще увеличат площите и жителите си (според ООН до 2050 г. 68% от населението на света ще живее в градовете, а мегаполисите с население над 10 милиона души ще се увеличи до 51 от 43 по настоящем), но в същото време транспортът ще е много по-удобен, безшумен, точен и предвидим. Когато няма да обикаляш с колата в продължение на часове за да търсиш паркомясто, а ще знаеш къде има такова. Няма да чакаш в задръствания, превозните средства няма да създават замърсяване, инфраструктурата ще позволява наемане на алтернативни обществени транспортни средства и т.н. За подобен сценарий сме изградили дистопична визия, без да си даваме сметка, че тази посока е неизбежна, а и вече е факт. Не знам за Бутан, но в България със сигурност.

Така например морският Бургас, успешно работи със системата за отдаване на велосипеди под наем. За всички. Посредством смс. Няма да те убеждавам в това колко по-приятно би било да се придвижваш с колело по крайбрежната, особено в момента.

Август

Следобедът на годината.

                                                                                                                                                                                    Георги Господинов

Photo by Hristo Sahatchiev on Unsplash

Направихме обаче паралел между Индекса Копенхаген (най-изчерпателната и пълна статистика за градовете с най-добра инфраструктура за колоездене) и Класацията за най-щастливи държави в света. Топ 10 на най-добре уредените градове за колоездене в света се намират в най-щастливите държави. Община Бургас е пионер също в изпробването на решения за умно паркиране. През изминалата година в морския град стартира пилотен проект в тази посока за 30 места в претоварената част от Синята зона. Системата работи чрез вграден във всяко едно паркомясто датчик, който чрез LoRaWAN мрежата на Виваком отчита в реално време дали върху мястото има паркиран автомобил. А за улеснение на шофьорите, от двете посоки на влизане/излизане в зоната има и две информационни табла, които показват информация в реално време за броя свободните паркоместа. Тази информация могат да видят и в мобилната апликация – част от цялостното решение за умно паркиране.

С всеки изминал ден градовете стават все по-умни. Градската управа все повече използва информационни и комуникационни технологии за да обогати и повиши стандарта на живот в населените места, което е от първостепенно значение на първо място за оцеляването ни, за средството – градовете на бъдещето, а оказва се и за общото психическо състояние. Или поне тези, определящи просперитета си на база вътрешен брутен продукт. Дали ще подобрим общото си щастие в нашата част от света не е ясно (прочети за Молдова в “География на блаженството”), но със сигурност бихме могли да намалим нивата на ежедневен стрес тук и сега, защото в технологично отношение, сме в челната десетка.