За връзката между шоколада и здравето – интервю с Лазар Радков
Той е човекът, който предизвика цяла България да тренира всеки ден и който вдъхнови над 100 българи да се включат във флашмоба – Лицеви опори пред парламента за 180 секунди.
Той е Лазар Радков – фитнес експертът и предприемач, чиято кауза #30от30 цели да мотивира 1 млн. българи да тренират ежедневно в продължение на 30 дни и да предотврати увеличаването на процента сънародници, които не спортуват редовно и се застрашени от заболявания в следствие на заседнал начин на живот.
Движението и влизането във форма стават още по-лесни с първата му книга Яж шоколад и отслабвай! В нея популярният фитнес инструктор въвежда в тайните на полезното и здравословно хапване и доказва, че е възможно да изглеждаш все по-добре, да се чувстваш все по-добре и в същото време да си похапваш шоколад.
Kaкви са „съветите на Лазо” се опитахме да разберем в хумористичен, но полезен разговор.
Ударихме дупето в тавана от радост, когато разбрахме, че можем да ядем шоколад, но същевременно с това да бъдем във форма. Все пак разкажи накратко за читателите ни, това възможно ли е или е просто маркетингов трик за по-добра продажба на книгата?
Нали знаете, че най-добрите “маркетингови трикове“ са тези, които казват истината.
А истината е, че първо, в хранителния режим на книгата е заложено участниците да изяждат с наслада по половин шоколад ВСЕКИ ден! (т.е. сумарно по 40-50г шоколад на ден). И второ, преди изобщо да ми хрумне да пиша книга по въпроса – тествах създадения от мен режим неколкократно с различни хора. Техните резултати са това, което ме накара да напиша книгата.
А що е то #30oт30 и каква е връзката с Яж шоколад и отслабвай?
#30за30 е национална кампания, чиято цел е да мотивира 1 000 000 българи да тренират ежедневно в продължение на 30 дни. Стартирах тази кампания, защото в Европа сме на последно място по спортуване, а в същото време сме на първо место по пушене и по сърдечно-съдови заболявания.
И аз искам да променя това! Защо ли?Защото съвсем егоистично искам да живея в една по-добра България с повече здрави българи, с по-продуктивни и креативни българи и не на последно място – повече българи в добро настроение.
Директна връзка между #30за30 и Яж шоколад и отслабвай няма … освен разбира се, факта, че тренировъчната програма от книгата включва разнообразно физическо натоварване между 5 и 6 дни седмично, което доста добре се вписва в концепцията на #30за30. И горещо препоръчвам на всеки, впуснал се в Шоколадовото предизвикателство – да се включи в #30за30, да ни помогне да мотивираме повече българи да се движат редовно (защото според проучванията 78% не го правят изобщо, а двама от всеки трима умират от заболявания на сърдечно-съдовата система).
В книгата ти предлагаш 30-дневно предизвикателство, което обаче е свързано с хранителен режим и доста тренировки. Какво следва след желателното изпълнени #30от30?
Опитът ми е показал, че е изключително важно човек да се предизвиква от време на време. Предизвикателствата са начин да разширим възможностите си, да развием нови умения и да опознаем себе си. Както и да инвестираме в себе си и в бъдещето си.
Това е и идеята на Яж шоколад и отслабвай. Като бонус, разбира се, искам да покажа на хората, че могат да подобрят стабилно формата и кондицията си, докато ядат шоколад.
След края на Предизвикателството от книгата, ще намерите съвети как да продължите с храненето, тренировките и живота като цяло и как да въведете обратно храните, които сте намалили по време на 30-те дни.
Относно #30за30 – може да се включите в него по време на, след или дори преди Шоколадовото предизвикателство. Най-точният момент за това е, когато почувствате, че искате да направите нещо по-голямо и искате да допринесете в каузата, да превърнете българите в една доста по-спортуваща нация и България в едно доста по-приятно за живеене място.
Предполагаме, че книгата ти все пак се базира на личен опит и до известна степен с много четене. Как достигна до финалната концепция на това предизвикателство?
Нека по-скоро кажем, че книгата се базира на стабилно количество професионален опит и работа с изключително много хора през последните вече близо 15 години.
Винаги ми е било тъпо да гледам отстрани как уж разумни хора се хващат на популярни митове за съществуването на „надебеляващи“ и „отслабващи“ храни. Още по-тъпо ми е било да наблюдавам как същите тези хора изключват половината от наличните храни от менюто си и в крайна сметка, дори да успеят да постигнат нещо, след време в повечето случаи го губят.
И то единствено и само, защото просто им липсва фундаменталното разбиране за това как точно работи нашето тяло и как работят ефективните хранителни режими.
Това беше една от причините да създам нещо провокативно, чиято цел е да носи резултати, НО и да стимулира хората да мислят и да излизат от шаблоните в собствените си глави.
В режима обаче присъства месото. Напоследък вегетарианството и веганството са модерни, та… каква сделка предлагаш на хората, които го практикуват?
Вегетарианството и веганството набират популярност, това е вярно. Затова и в книгата съм подготвил алтернативи специално за хората, които не консумират месо. Вече дали е по-полезно да избягваме месото, ще споделя следното:
Ако се храните с кофти като качество храна, редовно преяждате или недояждате и не се движите достатъчно – няма значение, дали ядете или не ядете месо.
Ако се храните с разнообразна, качествена храна, храните се с разумни количества и нито преяждате, нито недояждате и се движите редовно – няма значение, дали ядете месо или не.
Тоест както обикновено – нещата опират до акъл и до това да се грижим добре и да се вслушваме в сигналите на тялото си.
В този ред на мисли: кои са най-вредните професионални съвети за тренировки и здравословен живот, които си чувал?
Oh, mein Gott!
Нямам идея, откъде да започна … но при всички случаи най-малоумните практики, на които съм свидетел са когато състезатели по бодибилдинг препоръчват на клиентите си хранителни и тренировъчни режими, които първите са използвали като подготовка за състезание за себе си.
Много професионалисти, които са били или все още са състезатели, не успяват да разберат, че обикновените хора не са като тях и че въпросните имат различни цели и различни физически (и психически) възможности.
Най-дебилното нещо, за което съм псувал много, е режим за жена, която поставя въпросната на изключително ниски калории ПЛЮС смазващи ежедневни тренировки в продължение на месеци. А въпросната дама, нито искаше да се състезава, нито искаше плочки по корема … не, просто искаше да подобри външния си вид и да се чувства по-добре.
Е, познайте, дали се чувстваше по-добре! Особено като ми сподели:
„Успявам да издържа до към 22:00 вечерта, когато вече не мога да се контролирам и изяждам целия хладилник!“
Е, как ще успееш да се „контролираш“ като от три месеца си на дневна дажба като за третокласник… плюс тренировките.
Тоест за мен най-вредните съвети са, че външният вид е по-важен от здравето и че е ОК да се чувствам зле и на парцал в името на външния ни вид.
Винаги на първо място стои здравето! Външния вид и дългосрочните резултати могат да бъдат постигнати единствено само в контекста за здравето.
Иначе кел файда, че имаш стегнат корем с някоя друга плочка и си „слаба“, когато се чувстваш нонстоп парцал и си толкова кисела, че никой не иска да бъде около теб. Найс, а?
Запомнете – за обикновените хора яките тренировки и супер ниският калориен прием (т.е. прием на храна) могат да вървят ръка за ръка без последствия не повече седмица-две. След това е добре да променим нещо (я малко храната да пипнем, я малко тренировките да олекотим, я нещо друго).
Но каквото и да правите – водете се от следния принцип – на първо място здравето! Винаги!
От какво трябва да се пазим най-много, когато тренираме?
От собствената си простотия и невежество. Само дето това е много трудно, защото тук мъдростта идва с опита. А опита с грешките … и за съжаление – контузиите.
Съветът, който мога да дам тук е следният – факт е, че за да имате резултати, е важно да си давате зор от време на време.
Преди да започнете да си давате зор обаче – уверете се, че изпълнявате упражненията поне с прилично изглеждаща техника.
Второ, не правете нищо ВЪПРЕКИ болката. Особено ако усещате болка в някоя става. Имате болка? На първо време се опитайте да коригирате техниката. Ако не помогне – заобиколете болката, но не спирайте да се движите. Продължете да се движите, без да правите неща, които предизвикват болка. И увеличете съня си. Сънят дава много.
И един последен съвет – ако се чудите, дали да си дадете зор в даден момент или не – карайте го по-леко. Ако тренирате по-леко днес – винаги може да тренирате повече утре.
Ако обаче се контузите днес, може да се наложи да се видим не, за да ми разказвате колко яки резултати имате от Шоколадовото предизвикателство, а за да ви рехабилитираме. И следващата ви тренировка да бъде след месеци.
Така че – използвайте акъла си и се съобразявайте с тялото си!
Около месец преди излизането на книгата ти организизра флашмоба Лицеви опори пред Парламента. Знаем, че подготвяш нов. Защо пред Парламента, намек към обитаващите сградата, че кюфтетата са в повече ли е това?
Идеята беше да привлечем общественото внимание към проблема, за който споменах по-горе – на последно място в Европа сме по трениране и на първо по сърдечно-съдови заболявания. А защо пред Парламента?
Защото там са хората, които решават за какво да бъдат похарчени парите от нашите данъци и които би трябвало да харчат нашите данъци в наша полза. В същото време за последните десет години бюджета на НЗОК е пораснал над три пъти, а ползващите услугите на здравната ни система не само не са намалели, но и са се увеличили.
Ние искаме да променим това и аз лично вярвам, че промяната няма как да стане отгоре надолу. Промяната – истинската промяна – става от гражданското общество. От активни граждани, с активна позиция, хора с идеи и най-вече – с активни доброволни действия. И ще продължаваме да работим за каузата #30за30
Разкажи ни малко повече за инициативата ти с ucha.se?
С Уча.се започнахме да снимаме видео клипове, чиято цел е да ангажираме учениците да спортуват повече и да започнат да обръщат повече внимание на здравето, храненето и кондицията си.
Имам стотици изследвания, които показват, че учениците, които спортуват повече (и учат, разбира се) са не само в по-добро здраве, по-добра кондиция и форма, но имат и по-малко емоционални проблеми и – изненада– в повечето случаи имат дори по-добър среден успех от съучениците си, които практикуват по-малко или никакви спортни активности.
Знаем, че криеш нещо в ръкава си. Какво планираш за Live to lift?
О, тежък въпрос … добре, пускам няколко жокера – планирам повече обучения за обикновени хора – как да си направим сами хранителни и тренировъчни режими, как да загряваме, как да се предпазим от контузии и не само. Планирам нови спортни ваканции във формат за уикенд и във формат за седмица. Планирам и нови стажантски програми – само да ми се освободи малко свободно време от всички ангажименти покрай книгата и #30за30.
Опиши един свой ден в храна.
Тадададъммм!
От доста време съм на интуитивно хранене. Така се чувствам много по-добре, главата ми е много по-свободна и има много повече ресурс, за да създава неща като книгата, която коментираме в момента, както и 30za30.com
Най-често ставам рано (преди Мария и малкия) и гледам да свърша колкото се може повече интелектуална работа, докато все още е спокойно около мен.
Според случая или не закусвам, или закусвам каквото е останало от предната вечер. Тук много хора ще ме анатемосат, но аз тях няма – понеже през годините съм видял, че има много начини, по които да се храни човек и да бъде в добро здраве и форма.
На обяд често ям каквото ми е сготвила жена ми или ако съм навън – долу-горе спазвам повечето принципи, които са и в книгата.
Следобед също хапвам нещо малко, защото обикновено имам нужда. И на вечеря нещата отново са в ръцете на жена ми, освен ако не сме решили да си поръчаме суши, защото ще ни идват гости.
Гледам да имам някакъв източник на протеин на повечето си хранения и се старая при всеки възможен случай да ям зеленчуци. Просто субективно се чувствам много по-добре , когато ям по-често зеленчуци.
И между другото смятам, че повечето хора трябва да минат през поне няколко по-стриктни режима, да опознаят себе си и в крайна сметка да стигнат до интуитивното хранене, посредством което да се поддържат в добро здраве и кондиция, без рестрикции и крайности.
Не е лесно, но е постижимо!
Просто изисква време и съзнателни усилия.
Вярвам, че човек трябва да се погрижи добре за себе си, за да има ресурс да бъде в полза и на останалите. Аз се старая да се грижа добре за себе си. Струва ми се, че и другото ми се получава.