Или как Въведение в съвременното изкуство показва нов поглед към София
Преди вече почти шест години фондация Отворени изкуства и галерия SARIEVContemporaryстартират платформата Въведение в съвременното изкуство като отговор нетолкова на липсата на публика за изкуство в България, колкото на липсата наразбиране. Това изкуство ли е? е дразнещо често срещан въпрос сред случайнитеи не толкова посетители на изложби. Разбира се, понякога е напълно основателен,но все пак задаването му (поне от благоприличие) изисква поне минутка време заразмисъл. Съвременното изкуство може не винаги да е лесно смилаемо, „красиво“ имигновено в посланията си. Но пък за сметка на това е очарователно всеобхватнов историите и интерконтекстуалните си връзки и може да бъде изключителнообогатяващо и увлекателно.
Именно това цели дапокаже и платформата Въведение в съвременното изкуство. Чрез лекции,образователни курсове, разговори с български и чуждестранни артисти и куратори,проектът не цели да втълпи смисъл, а да даде възможност човек сам да сеориентира и да разбере за себе си. Затова и всички събития от платформата саотворени, безплатни, понякога може някой от лекторите по случайност да сеотпусне и да използва сложни и неразбираеми изречения, но като цяло езикът евинаги лесен и достъпен, представят се исторически факти, значими автори,произведения и тенденции. Още повече, че публиката има възможността да сесрещне лице в лице с художниците и кураторите и да ги пита Това изкуство ли е?
През 2016 г. платформата се разшири снов формат, който продължава образователната линия за съвременно изкуство, новече го слага в директна връзка с това, което е най-близо до нас и, дори даискаме, не можем да пренебрегнем – града. По-конкретно София. ХудожникътЛъчезар Бояджиев, който е може би един от най-талантливите разказвачи наистории изобщо в българското изкуство, предлага един нов формат, който еедновременно лекция, разходка, обиколка в града и пърформанс. Самият Бояджиевкоментира потенциала на формата за образователните цели на Въведението: „Огромен- имаестествен контекст за общуване извън класната стая, а и преподаваният материале не само общ за всички, но е и пред очите на всички – участниците не че незнаят за какво се говори, човек просто трябва да активира техните собствениусещания, интуиции, настройки и т.н. И много зависи от адреналина, от градскияшум, от поведението на околните хора, които виждат, че нещо става, но не знаяткакво и малко се стряскат.“
В рамките на тазгодишното Въведение в София Бояджиев подготвя четири различни тура – всеки с различна тема имаршрут. Първият,който се състоя през май, зададе общата рамка на формата и в два часа разведегрупата от около 20-30 души по следите на различни акции и художествени проектив градска среда, реализирани в последните десет-петнайсет години. Вторият тур през юнизадълбочи в темата за паметниците и града като място на общата ни памет иизведе публиката от комфортния център на града, за да постави точка предрубинената звезда от Партийния дом в Музея на социалистическото изкуство. В третия тур презсептември основна тема бяха отново паметниците, но вече много повече искрено илично – от примери от художествената практика на Бояджиев до първото произведение на изкуството, което е видял, и родната му къща.
“Тези турове са опит да се интегрира живеенето в точноопределен град (където се помества паметта – лична или колективна – натрупана приживеенето в него) с картата на града, със ситуационното навигиране по неговитеулици, площади, дворове, махали и представителни части; със примерите заизкуство в публичното пространство на града било това паметници, архитектура ипаркове или проекти на съвременни художници, които са оставили следа в моята професионалнаи нашата колективна памет през годините.
Избирам места на общата мъдрост – там където се трупатдебати, спорове, скандали, удачи и неудачи в обживяването на градскотопространство от общността на хората в един град, било те обикновени гражданиили политици с власт да налагат решения на останалите.”
Във всичко Бояджиевумело вмъква и теми от историята на изкуството по света, емблематичнихудожници, автори, биеналета и музеи. Така например площадът пред църквата Св.Неделя навява мисли за легендарната работа на Ричард Сера от 1981 TiltedArc, аот площада пред Народното събрание от дума на дума се стига до Марина Абрамовичи бившия й творчески спътник Улай.
В туровете се преплита и история набългарското съвременно изкуство, както и комичен, сатиричен или гневен анализ наполитиките в градската среда и паметниците заедно с личния опит и впечатленияна Бояджиев в качеството си на художник и член на комисии за паметници и другиважни въпроси. В неговите пърформативни лекции от Въведението ще чуеш напримерне просто критика към скулптура Александър Хайтов (автора на паметниците на ЦарСамуил в София, на Цар Срацимир във Видин и на Ген. Иван Колев в Добрич), а аргументиранатеза защо пеещите, светещи, мърдащи, скачащи и прочие паметници са или не саокей.
Трети лекционен тур с Бояджиев
По време на първия тур през майБояджиев спира на светофара до Академията и показва снимка на същото това мястоотпреди около десет години. Фасадата на кафенето е толкова накичена с реклами итабели, че никой от групата дори не забелязва знака спирането и паркиранетозабранено – същият, който и сега си е там. Просто всичките тези табели вече гиняма. В отговор на въпроса дали това „изчистване“ не е все пак поне мъничкооптимистично за развиването на някаква визуална градска култура, той отговаря:
“Моят проблем по този въпрос е друг – визуална култура винагиима от един или друг вид; предполагам по-точно би било тук да се говори завизуална цивилизованост и екологична визуална среда. Но най-вече – за визуалнаГРАМОТНОСТ – и с това се занимават туровете, въпреки че образованието завизуална грамотност трябва да започва още от първите години в живота на човека– та нали светът ни става все по-визуално наситен и визуално артикулиран?”
Платформата Въведение в съвременнотоизкуство продължава и през октомври с четвъртия и последен за годината тур сЛъчезар Бояджиев. Той ще се проведе на 22 октомври, участието в него е напълнобезплатно и единственото, което се изисква е предварително записване на адрес assistant@openarts.info. И понеже повече е винагипо-добре, Въведението тази година освен туровете ще предложи курс сгост-лектори, обединени от темата Животът след края на изкуството – всякасъбота през ноември (първата лекция е на 30.10.) в СГХГ.