•
12 януари 2018
Без да задълбаваме в българската народопсихология, все пак ни се иска да отбележим нещо характерно за родния екзистенциалист. Основните въпроси “кой съм аз”, “защо съм тук”, “какво правя с живота си” у нас се обобщават с един универсален, който обикновено възниква непосредствено след няколко чуквания на чашките:
“Ти мене уважаваш ли ме?”
Е, май вече всички имаме чувството, че сме се чукали с председателя на Европейския съвет. За наздравица де.
И понеже на всички такова уважение много ни допадна, сега ни се иска да ни зачитат и по-често. Дали няма някаква обменна програма?
Всъщност май имаше подобен проект. Обмен на всеки 4 години… само дето по някаква причина никога не сработва.
Затова ще си спечелим уважението по алтернативни начини – протест. Или два. Или три. Или повече.
Най-тежко е, като има няколко наведнъж. Чудим се кой да посетим, разпределяме се на някакви скромни групички и накрая все излиза, че сме малко на брой.
Топим се като народ, ей!
Турци или не, не се излагай пред тях. Чужденци са все пак.
И си имай уважението.
Уикендът е тук и от теб зависи дали ще е приличен.
Можеш да се изтегнеш на дивана…
Или да хващаш пътя.
Бъди над нещата!
коментари