Все ни се струва, че Рут Колева ще е Голямото Нещо, което най-после – след хиляди напъни, имплементиране на гайди в парчета и мьекащ рап – ще успее да стъпи на голямата световна сцена. И да ни отсрами за Азис, Човекът-Глас и Шамара (например).
Рут Колева трябва да ни е важна, защото е уникална посвоему нео-соул-джази-диско-поп родна дива; инди до хоризонта (защото ловко управлява всичко сама); влудяващо хиперактивна (за разлика от вечната наша схема по-парче-на-година), носи модерното отново! cool отношение към света и – най-важното – обърнала е глава в правилната посока.
Третият ѝ албум Confidence. Truth – на фона на изпосталялата ни родна сцена (ок, може би едни Panican Whyasker и DAYO) – е вцепеняващо адекватен на всичко, което се случва по света.
Музикално, това не е учудващо. В него свирят имена, свързани с артисти като Flying Lotus, Anderson.Paak, Thundercat и The Internet. Записан в Лос Анджелис, това го прави тооолкова 2017-та, че чак боли от радост (и извечната българска гордост).
Албумът е личната история на певицата напоследък – разочарования в любовта, търсене на истини и катарзис. Прекрасна почва за “хитри” мелодии, дъждовен амбианс и болезнена искреност.
Намираме Рут в личната ѝ лудница преди промотирането на албума със Софийската филхармония. Пали нервно, смее се истерично, като всички 27-годишни момичета, пие отривисто шот текила и разказва с плам.
Парче по парче.
“Oceans”
Това е последното парче, което композирахме и първото, което записахме изобщо. Вокалната мелодия е на Рейчъл Роу и Георги Линев (От Kan Wakan – бел. ред.), с когото започнахме да работим в къщата на един филмов композитор – Марк Йейгър в Ел Ей. В него, както и в повечето парчета от албума свири Джийн Кой, познат най-вече като барабанист на Flying Lotus.
Има най-хубавия клип, който някога съм снимала.
Любовта понякога може да бъде като океан – или плуваш по повърхността, или се давиш.
“Run”
Първият сингъл и клип от Confindence. Truth. Снима го Георги Манов, а пианист в записите е Рон Авант, който свири с Anderson. Paak, Боби Браун, а след мен записва и с Фърги.
Затворихме се вкъщи с Рейчъл (един от най-добрите български композитори според мен) и китарата на Сашо Славчев. Това беше.
Тогава слушах изключително много Джеймс Бей и влиянието му се усеща.
Песента е история, която често се случва в живота – как се гоните с някого и не се срещате. Защо трябва да бягаме един от друг, когато можем да вървим заедно?
“Tokyo”
Съкомпозитор е Джона Крисчън – музикален продуцент от Ел Ей, който има проекти с Dr. Dre и Anderson.Paak. Оригиналните тромпети са записани от улични музиканти във Виена.
Пее се за два свята, които се сблъскват, но колкото и да са различни те могат да живеят в хармония. Токио за мен е град, който олицетворява именно това.
“A New Home”
Тази песен е най-искрената болка, която някога съм изпявала и написвала (Рут, впрочем е една от малкото в БГ, която сама си пише или поне поставя основите на парчетата си – бел. ред.). Бях в депресия и личния ми живот не вървеше. Бях в залеза на някаква любов, в нейната зима. Тръгваш умирайки, с целия разпад в живота си, за да търсиш нов дом и промяна. И в това ти е надеждата – да откриеш себе си и мястото си.
“Basil”
Песента е написана е заедно с мултиинструменталистът Робърт Финучейн от лостанджелистката експериментална формация Joomanji. Това е композиция за една стара любов и то не е първото. Май изплаках много по този човек.
Беше странно, защото това, което той ми причини – остави трайна следа. Босилекът е свързан и с името на човека.
Тъжното е, че колкото и да се стараеш, ако отсреща не изпитват същите емоции – ти никога няма да бъдеш достатъчно добър за него.
Дори и да му свалиш всички звезди.
“The Rain”
Това е едно от най-емоционалните парчета в албума. Дъждът може да остане, но ти трябва да си тръгнеш – метафора за присъствието на някого в живота. Пречистваш се след връзката и изчезваш. Направихме я с една много готина македонска певица и композиторка – Ива Христовска и Алед Орду, който от няколко години живее и товри в София.
“I don’t know why”
Тук разказвам за моята лична лудост и за това как не вярвам, че някой може да ме търпи в тоя живот. Настроенията ми се менят изключително бързо и не вярвам, че има човек който може да изтърпи всички мои турболенции. Това важи, за повечето жени, впрочем.
“Wantchu”
Освен “Tokyo” Джоана Крисчън работи с мен и по това парче. Пианист е Джамийл Брюнър, брат на Thundercat, бивш член на The Internet, с номинация за Грами.
Най-електронната и футуристична песен.
Започна като много минималистичен звук, но в последствие се оказа трудна за записване, защото се разви в много различни посоки.
Има леката агресия текстово, в това че понякога може да искаш някой да остане до теб, но това да се превърне в обсесия, да искаш присъствието на някого необуздано около себе си.
“What you say to a girl”
Парче на Saigo, който има и участие в албума на DAYO. Написа няколко песни за мен, но само това влезе в албума. Просто ги пише много по-позитивни за моята мрачновата душевност.
Как може да се отнасяш към една жена – за унижението, колко може да изтърпиш и къде е границата, в която си тръгваш.
Никой не трябва да позволява такова нещо – тръгни си още в самото начало, още когато те накара да се чувстваш по-малък и незначителен. Имала съм такива случки и на физическо, и на психическо насилие. Унижението понякога може да бъде невидимо, това е посланието.
В клипа участва Цветана Манева и ще го видите скоро.
“Didn’t I?”
Трябваше да го прекръстя на Бъкстон – кварталът, в който се завърнах и живея отново след много години.
Песента е за очакванията, за носталгията по отминалото.
Прибираш се, но всичко е е променило. Пораснал си и нищо вече не е същото, колкото и да ти се иска.
Премиерата на албума Confidence. Truth на Рут Колева е със Софийската Филхармония на 16 ноември в зала България (Гости: Ибряма, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов, ЖЛЪЧ и т.н.).