Няколко дни преди заветната неделя, в коятобългарите трябва да идат уж задължително до урните, ще поговорим за съдбовенизбор, пред който ще сме изправени. 

И това е референдумът на Слави Трифонов. Щеговорим без заобикалки, без политически коректни фрази за избирателя, няма дасе стараем да не засегнем суверена.

И като сме на тема избиращите, крайно време еда си признаем: те у нас не са сред най-умните. Тъй като всеки мери споредаршина си, демек – според собствените си разбирания, само трябва да се огледаме,за да разберем, че под предлог „промянана системата“, същият този неумен избирател, изградил досегашната порочнасистема, ще я сравни със земята, за да я претвори в още по-голяма имитация нанещо, което не е. 

В този текст няма да си говорим за чалгата наСлави Трифонов. Тя е до болка позната от годините на Хъшове. Не е претърпяланикакво развитие, защото потребителят ѝ (този доста широк профил избирател)няма нужда от нещо ново. Което също е част от обяснението на нивото. Онованиво, което в желанието си уж да не живее несправедливо, ще изблъска страната впропастта на съвсем официалното обвързване на политиката с криминалитета.

И сега по същество: един изтъркал пошлия сирепертоар шоумен иска да продължи да бъде фактор. Затова ползвайки влиянието сисред уморени, омерзени, бедни и неграмотни в голяма степен хора-жертви (да, теса жертви. И на Слави Трифонов, и на Бойко Борисов, и на Делян Пеевски) тласкадържавата към хаос и мутро-политически прийоми на управление. 

За целта си той засвирва в ситен чалга ритъм(без значение дали резили химна или която и да е „патриотична песен“) понай-лесно достъпните теми на масовия българин, а именно: и бездруго изтънелияму джоб и „онези в парламента“, които по дифолт са виновни за въпросния изтънялджоб. 

Универсалният лек, според кумира на бакшишитеи фризьорките, разбира се е да намалим държавната субсидия за партиите, защототе и без друго грабят бедния български народ (тук етюдът изисква вой на “Боят настана” и няколко звучи псувни;да направим гласуването задължително (пее се “Къде си вярна, ти любов народна” и се умиляваме за родината); и да гласуваме мажоритарно, т.е. за личности (туквече идва ред на химна и умилени погледни към Трифонов).

Проблемът обаче не е, че с държавната субсидия се купуват гласове.Проблемът е, че гласове се купуват с парите от КТБ, от АЕЦ Белене и сеаранжират в пространството от медии, с неясна собственост и още по-неяснофинансиране. В този смисъл премахването на субсидията ще задълбочи нуждата отмалки и големи КТБ-та, енергийни проекти и прочие.

И още – с подобен тип на финансиране щеоцелеят само големите партии, т.е. ГЕРБ, БСП и ДПС. Малките формации щеизчезнат завинаги в небитието или ще се корумпират дотолкова (както иголемите), че ще легализират всевъзможни бизнес схеми, само и само за даостанат на политическия терен.

Един лев за един глас, което Трифоновпромотира, като лек срещу политическата корупция, като цяло ще премахнеполитическа от въпросното словосъчетание и ще остави само корупция. Легална инеобходима.

По-нататък… Проблемът не е, че избирателнатасистема е пропорционална. Защото в нея и сега може да се гласува за личности спреференциалния вот. Проблемът е, че избирателят като цяло е със скотска мисъл,той не обича да наказва своите, защото има манталитет на агиткаджия. Защотосоциалистът ще гласува за Радев, герберът на Цачева, а реформаторът за Трайков,колкото и да е разочарован от своите си. Впрочем, това е същият този избирател,който се просълзява на “Боят настана”, псува и пие ракия, мразейки „онези впарламента“.

И тогава – при гласуването за”личности”, жална ни майка, тъй като ще влезе пак мажоритарен отПазарджик Иван Иванов (никому неизвестен бивш мажоритарен депутат, чиетоединствено личностно качество бе, че е издигнат от ГЕРБ 2009 г). Впрочем, акоси направите труда да потърсите с какво стана известен мажоритарния избраникИванов, ще се изненадате. Той се появи в медиите (основно тези на Пеевски) свъзхваляващи материали. Но не за политическа дейност, а за това, че правелдървени детски играчки…

Тъжното е, че за Иван Иванов, Петър Петров ит.н., който ще си е съвсем партиен ще гласува пак този избирател-агиткаджия,който е искал да се гласува за личности. И нито един способен, почтен, доказан експерт няма да влезе впарламента, защото няма да има политическия гръб на парите, дошли от нечистотонегово съвкупление с бизнеса, защото нали ще са намалени и субсидиите. 

По третия въпрос. Проблемът не е в липсата назадължително гласуване. Напротив – проблемът е в наличността му. Защото хорабез елементарна, базисна ориентация в ситуацията ще трябва да определят бъдещетона всички. И точно тези хора са лесни за манипулиране. Всъщност тези хора исега са заглавичквани, но не с предизборни обещания. Те гласуват под строй завластимащия, защото от него в техния 50-хиляден град, например, зависиназначаването дори на охранител в съседното училище. 

Всъщност, най-голямата драма не е в СлавиТрифонов. И той, и Борисов говорят на избирателите си в стила на премиера: „Виесте прости, и аз съм прост, затова се разбираме“. Основният проблем е, чеизбирателят много иска да не живее в кочина, но усилено я гради.

В неделя избирателят ще иде да гласува я заЦецка Цачева, я за Румен Радев, защото така му налагат обстоятелствата: я е внякоя партийна структура, за да запази работата на жена си, я са му обещали дабъде охрана в местното училище. Омерзен от себе си обаче, гласувайки за тях щеиска да ги напсува, вземайки им субсидията, примерно. И в това си желание замъст за собствения си бит и несгоди ще накаже само себе си. Защото наследващите избори, псувайки, ще иде да гласува пак за „онези“ лошите, коитовече ще са още по-корумпирани, още по-лоши. И ще трябва да ги наказва сбюлетина „за“ – задължително.