Как си, къде си в момента?

В луксозния си апартамент на френската гимназия съм.

Малко съм изнервена, щото винаги ги отлагам до последно интервютата. Ето например при вас. Трябваше да съм го предала още миналата седмица. Аз малко се едно всеки път забравям колко е тегаво това със интервютата и много се радвам като ме поканат, нали, обаче после като треа да седна и да отговора на въпросите, го отлагам докато не почнат да ми звънят през един час по телефона. Даже сигурно никой не очаква днеска да го предам. Дадох на рускинята готовия текст да го види.

С какво се занимаваш тези дни?

Оправям апартамента полекичка. Малко се дразна, че след работа по един два часа нещо се занимавам. Искам ми се по бързо да стане. Остава ми да боядисам, да сложа мокет, килим, треа да купа едно шкафче за банята, котлон още не съм си зела и малко има да се изкърти мазилката над радиатора. Треа да си ушия ени пердета. Обаче се вълнувам и ше стане хубаво.

Най-ранният ти спомен?

Краката на Баба ми Ваня. И тя беше триста кила, царство й небесно.

Кога беше последният път, когато плака и защо?

 Не съм готова да отговоря на този въпрос.

Каква е твоята отрова?

Страха.

Пет думи, с които можеш да се опишеш?

Невротичка. Дюстабанлийка. Свенлива. Джинджарица.  Хайдутка. Колеблива. Секс. Бомба.

Кое качество осъждаш най-много в другите?

То не е да осъждам. Аз няма какво да осъждам. Всички взимаме решения и се изправяме пред последствията от изборите си. Има един вид амбиция, който ме отвращава. Мисля че има една точка след която желанието за успех на всяка цена е равно на некакъв душевен апокалипсис.

Моментът, в който се чувстваше най-засрамена?

Най засрамена съм се чувствала, една сутрин, в която се успах за работа и много се притесних, че закъснявам. Тогава последва един страхотен скандал. И разбрах, че съм извадила нож на рускинята предищната нощ. Това беше няколко дни преди да се кача в комуната.

Най-скъпата ти покупка?

Нямам много скъпи покупки. Можи би най скъпата ми покупка е един свинарник с триста прасета в село Ломец, малко преди милениума. Разбира се, изгубих всичко.

Кой ще те изиграе във филма на живота ти?

Непрекъснато, почти всеки ден си мисля по този въпрос. Преди мислех, че трябва да е Джулия Робарц, Понякога Джулиян Мур, Мерил Стрийп, Никол Кидман, Гуйнет Полтроу, Теодора Духовникова, Марион Котияр. После една сутрин се събуждам и си казвам: Не. Във филма за живота ми трябва да изиграе Рачков. Обаче, винаги има колебания, може би най честно би било пет шест човека да играят тая роля.

В момента искам Весела Бабинова да изиграе Иванка Курвоазие.

Какво можеш да готвиш най-добре?

Неприятности.

Най-големият ти страх?

Страхат от изоставяне. Знаете, че бях в комуна осем месеца. В комуната задължително се работи със страховете. Основния ми страх е страха от изоставяне. Свързан е с детството. Това са особени неща, които са закопани много дълбоко и повечето хора цял живот разиграваме едни и същи представления. И се опитваме да бягаме от нещо, което вече се е случило. Там и тогава. Това нещо се оглежда във всичките ми връзки.

Кога най-близо беше до смъртта?

Преди няколко години. Живеех в Стокхолм. Бях решила да приключвам случая.

Стоях на една станция на метрото в Стокхолм. Там станциите са много големи и дълги. Влака влиза с много висока скорост. Във Стокхолм всяка седмица се хвърлят хора под влаковете на метрото. И за това дори не се говори по новините. Случвало ми се е да се хвърли някой под влака, докато се возя в метрото. Влакът спира и казват всички да напуснат метростанцията. Още докато хората излизат идва екипа, започват да го търсят. Изваждат парчетата, мият влака с един маркуч и продължаваме напред.

Хората застават съвсем близо до входа там където влака влиза в станцията. Скоростта е голяма. И успеваемостта е висока.

И аз стоях една сутрин там в началото на тунела. И исках да скоча. Много е странно. Чуваш как влакат идва. Още не се вижда, но го чуваш как идва. И нещо ти се обръща отвътре. Аз исках да скоча. И тогава се едно се надига някаква черна вълна, която помита цялата станция и лицата на хората и иска да се нахрани с тебе. С ужаса ти. И тогава виждам светлините на влака, който влита в станцията и аз стоя и имам някакви секунди за да взема решението и да го превърна в действие. И цялата съм в студена пот. И се едно вътре в мене се икзривяват някави железа.

И тогава разбрах, че не мога да го направа.

Книгата, която промени живота ти?

Има такава книга. И тя е тази, която още не съм написала.

С кого би се напила в бар/излязъла на вечеря?

Липсва ми Иво Карамаснки.

От кое твое удоволствие се срамуваш?

Малко се срамувам от това, че слушам харесвам музиката на Михаела Маринова.

Най-великият филм на всички времена?

Мисля че най великия филм е живота. Самия живот. Който е.

Кога за последно беше щастлива?

Щастието е за простаците.

Ми, кога съм била щастлива за последно?

Ма то сега става малко неодобно, зависи нали, вие какво точно имате предвит.

Можиби, наистина щастлива съм била за последно в деня, в който посрещнах с цветя танковете на червената армия на жълтите павета.

Не знам дали тва е щастие, но бях в влюбена в едно момче в комуната. С параноидна шизофрения. Културист. Имаше моменти в които просто стоях и го гледах как върши някакви глупости, как мете или носи дърва или завива вечер кучето Любчо, защото е мн студено, а Любчо е стар. И тва ми обръщаше душата.

Какво стои на върха на списъка ти с мечти?

Искам да оставя нещо, което хората няма да оставят да умре.

Песента, която ще звучи на твоето погребение?

 Ще бъда погребана с цигански оркестър.

Иванка Курвоазие е ТУК