Зорница София е нещо като голямата надежда на алтернативното кино. Помним дипломната ѝ работа Мила от Марс като първата искрица, че нещо може и да се случи в нашето кино, ама без соц-хумор, битовизъм и банален сценарий. После вдигна нивото с Гюкчеада романтизма на уиндсърфа в Прогноза и вече окончателно ѝ дадохме шанс. Сега чакаме хайдушката сага Воевода, където взима и главната роля.     

е: Как си, къде си в момента?

Пред компютъра в къщи,физически. А иначе в предстартова треска за подготовката по премиерата на новиями филм Воевода, за да достигне до повече хора.

е: С какво се занимаваш тези дни?
Правене на мейкинг видеа занаправата на филма, плакати, идеи за събития. А току що приех да съм ментор въвфилмовото училище на на Ярив Лернер в Ню Бояна, една разкошна инициатива заучене чрез правене (learning bydoing) на кино и сега започвам да подготвям първата силекция. Това ми е мечта отдавна. Много искам да стане добре и да е полезно някому.

е: Най-ранният ти спомен?
Реката при Лъкатник, палатки,полянките под скалите, някои родители катерят, други пият, трети свирят накитари и пеят песни, тогава не съм знаела, че са мръсни, а ние с децата сезагубваме постоянно.

е: Кога беше последният път, когатоплака и защо?
Вчера. Когато си намерих единфайл, който търсих един час, за Гуга воевода. Изобщо издирването на имената иисториите на жените воеводи ме вълнува дълбоко, както и всякакви компоненти натова, което си наричам „наследство“, и което е златната мина, към която имахнула интерес преди да започна подготовката за филма. С две думи често севълнувам, но аз с това работя  – семоциите си. Тях следвам.

е: Каква е твоята отрова?
Не знам.

е: Пет думи, с които можеш да сеопишеш?
Карам реката да тече нагоре.

е: Кое качество осъждаш най-много вдругите?
Мързелът и липсата навярност. Не себе си, на кауза, на човек – то всичко е един вид способност. Имахора, които са верни и такива, които стигат само до средата.

е: Моментът, в който се чувствашенай-засрамена?
Гледах някакво туристическомеждународно изложение, организирано от нашето министерство на туризма, имаше някакъвклип в интернет. Такъв потрес, чалга, безвкусица във формата на „народнотворчество“, че е направо престъпление срещу самите нас. Стикер със снимка наогън залепен на земята, а отгоре му „танцуват нестинари“, свирят инструменти наплейбек, лелки с бели нощници и пластмасови венци раздават погачи в ролята натракийски жрици. Потрес, пострес! И това с държавни пари, с огромни бюджети, нирекламира през „чужденците“. И между другото е метафора на доста неща, които нисе случват вследствие на ниската култура на управляващите. Удивително е как можеда се самоубиеш – като обърнеш най-ценното си в извратено, евтино, дивашко.

е: Най-скъпата ти покупка?
През последните 2 годининай-скъпото, което си купих е една еничарска сабя, кована в Кавказ, със знак наострието от този район, с бяла кокалена дръжка във формата на птица, а в окотона птицата се нанизва шнура за ръка. Бижу. Великолепна просто, адски тежка,безкомпромисна разбира се, от половин час тренировка с нея ти трябва ластиченбинт и мехлем. Но я обожавам.

е: Кой ще те изиграе във филма наживота ти?
Някой луд.

е: Какво можеш да готвиш най-добре?
Салати. Ориз. Прости неща.Вегетариански.

е: Най-големият ти страх?
Страх ме е да не спра дарискувам, да не уседна. Иска ми се да откривам нови вселени, дори и да сепровалям и пак да започвам.

е: Кога най-близо беше до смъртта?
Няколко пъти. За пръв път на16, когато катастрофирахме и баща ми загина, а аз бях в кома за малко време. Запоследен – на снимките, но не ми се разказва.

е: Книгата, която промени живота ти?
Франи и Зуи, Селинджър.Илюзии, Ричард Бах. Млада гвардия, на Фадеев нямам представа дали сега би михаресала, но помня как до сълзи ме вълнуваше живота и смъртта за кауза. Дзен илиизкуството да се поддържа мотоциклет. Идиот на Достоевски. Землемория,всичките, на Урсула Ле Гуин. Педагогическа поема на Макаренко. И огроомноколичество поезия – Кийст, Уърдсуърт, Шели, хайку.

е: С кого би излязлана вечеря?
С приятел, и не с един. И не мие задължително да се напивам. Обичам да обменяме идеи, да танцувам до припадъки да вършим глупости.

е: От кое твое удоволствие сесрамуваш?
В моменти на стрес маниакалноси отварям от нета снимки на глинени, дървени или сламени микро-къщички, или накъща на дърво, имам си даже любими сайтове с такива и си представям, че живея внея и всичко е много просто.

е: Най-великият филм на всичкивремена?
Извън Африка, Мисията, Ималоедно време в Америка.

е: Кога за последно беше щастлива?
Днес.

е: Най-известният човек в мобилния тителефон?
Преди месец ми се изтрихавсички 3000 номера, сега не бързам да ги възстановя, радвам се на всеки нов ими стигат. А известността е според мен доста относително нещо. Гледам да събирамтелефоните на смислени хора, импровизатори и рискови играчи.

е: Какво стои на върха на списъка тис мечти?
Една нова мечта ми се появи. Доповече хора и особено до повече българи да достигат неща, които ние откривахмепо пътя, докато развивахме филма Воевода, но и не само покрай него. Толкова вълшебенсвят и толкова целеустремено потулван от всякакви съзнателни сили или просташканебрежност. Слава Богу интерес и култура по темата се не е преставало да има.

е: Песента, която ще звучи на твоетопогребение?
“Воспело е пиле чор гарван”.