Ивайло Петров е един от най-добрите съвременни български фотографи. Лишен от претенция и егоцентризъм, той поставя всветлината на прожектора си различни личности. От Деян Донков, Ицко Финци иЙордан Йовчев до тату артисти, диригенти, математици, историци… Онова, коетоги обединява, че се доверяват на фотографското око на Ивайло Петров, а тойуспява да ги пренесе в един друг свят. В този друг свят героите приематпо-различни изражения, придобиват нови качества и събуждат любопитството назрителя за онова, което се намира отвъд обикновеното,отвъд онова, с което се срещаме вежедневието. (Десислава Желева)

е: Как си, къде си в момента?
Добре, благодаря ти. Както е обичайното в последно време – пред компютъра.Помня как навремето реших, че искам да правя фотография, за да не висянепрекъснато на монитор. Няколко години по-късно… предимно вися намонитора.  Просто с дигитализацията товазанимание го изисква.

е: С какво се занимаваш тезидни?
Подготвям втората сисамостоятелна изложба – Отвъд портрета. Съдържа концептуална и портретнафотография, която съм реализирал основно в последните две години. За първи пътще покажа в зала Портретите на срама, Модерният светец и още 2 други серии,както и портрети, които съм успял да „открадна“ след фотосесии, реализирани сдруга идея. За първи път правя нещо в чак такъв мащаб и съм умерено на тръни. 

Полетът на Икар, модел: Леонид Йовчев, (c) Ивайло Петров, Емануела Беловарски

е: Най-ранният ти спомен?
Никога не съм успявал ясно да го определя – вероятно как ме учат дакарам първото си детско колело.

е: Кога беше последният път,когато плака и защо?
Котката ми,която имах 12 години  (което, замислихсе, е по-голямата част от съзнателния ми живот), почина преди около двеседмици. Още го преживявам в момента.

е: Каква е твоята отрова?
Бира в по-мащабни количества. Но гледам да не се тровя излишно много.

е: Пет думи, с които можеш да сеопишеш?
Пет са много. „О, Боже“.

е: Кое качество осъждашнай-много в другите?
С времето започнах да се опитвам по-скоро да подминавам, ако с нещо несъм генерално ок, а не да съдя. Но трудно понасям несериозното отношение,излишното размотаване и прекаленото чувство за собствена значимост, особенопридружени с (както е най-често) не твърде много зад него.

Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване, (c) Ивайло Петров, Емануела Беловарски

е: Моментът, в който се чувстваше най-засрамен?
Лично аз може би най-много мразя да издъня нещо, което зависи от мен,особено ако е важно. Ако усещам, че нещо, което съм направил, по някакъв начинне е достатъчно добро. Или ако кажа нещо отявлено неуместно. Не се случва никакчесто, но е напълно възможно да го помня с години след това.

е: Най-скъпата ти покупка?
Не отдавам прекалено голямо значение на материалните неща, вероятно ефотографската ми техника, цялостно погледнато, но гледам на нея по-скоро катона инструмент и средство, а не на прекалено желана придобивка.

е: Кой ще те изиграе във филмана живота ти?
A tall, dark stranger, предполагам.

е: Какво можеш да готвишнай-добре?
Фотосесии. 

е: Най-големият ти страх?
Въпреки принципното ми желание да не мисля прекалено много за страхове,ако погледнем света ни в момента и как се развиват нещата, то има повече отдостатъчно материал… и далеч не визирам само политиката и икономиката, засъжаление.

Атанас Атанасов, (c) Ивайло Петров

е: Кога най-близо беше досмъртта?
Чисто физически – преди две седмици,както казах по-горе (макар това да не е отговор точно на този въпрос, съзнавамго).

е: Книгата, която промени животати?
Само една ми е трудно да посоча, а и може би това би било и достаограничаващо, предвид колко великолепни книги са ми попадали. Но определено оттези, които са ме дефинирали (и продължават да го правят) като личност са Виноот глухарчета на Рей Бредбъри, както и немалка част от класическата фантастикана миналия век. 

е: С кого би се напил в бар?
С Фиш (първият вокал на Мерилиън).

е: Най-великият филм на всичкивремена?
Абсурд е да посоча само един – стараясе да гледам повечко кино и съм открил, че това зависи много от настроението мии периода, в който се намирам, aима значение и доколко поставяш филма в контекста на времето му.Май с режисьори ще ми е по-лесно – Тарковски, Кубрик, Куросава, братята Коен… отделни филми: Леон, първиятКръстник, Дони Дарко, Лабиринта на фавна, Матрицата, Ще се лее кръв, Кучката Любов.. и т.н., и т.н…труден е тоя въпрос, избивам във всякакви посоки.

Модерният светец ч.3, Койна Русева, (c) Ивайло Петров

е: Кога за последно бешещастлив?
Шансът човек да прави това, което обича и да има хора, на които може даразчита, не предполагат той да дефинира отделни моменти, сякаш. Това епривилегия, която прави човек щастлив постоянно.

е: Какво стои на върха насписъка ти с мечти?
Постижението да съм балансирал междуважните за мен лично неща и това да съм на ниво едновременно за тях и заблизките си. Винаги ми е изглеждало много трудно.

е: Песента, която ще звучи натвоето погребение?
Факт е, че съм control freak в умерена степен, но това ми изглежда твърдемного дори и по моите критерии…

Втората самостоятелна изложба на Ивайло Отвъд портрета включва най-доброто от личните му проекти и се открива на 17 ноември от 19:00 във Vivacom Art Hall . Ще продължи до 5-и декември и не е за изпускане.