Тя напуска България през далечната 1980 година. Любовта ѝ към Кристофър Бакстън я отвежда на Острова. Тя е писател, преводач, общественик, председател на British – Bulgarian Society в Лондон. Освен това участва активно в културния живот на българското посолството там, като подпомага представянето на българските културни ценности пред английската публика. От 2015-та тя е и член на Консултативния Съвет към Държавната Асоциация на Българите в Чужбина. Тя е Анна Бъкстон и е част от поредицата ни интересни българи в Лондон.

Ще се СРЕЩНЕМ ЛИ ПАК СЛЕД 10 ГОДИНИ в България

–     Да, разбира се – моята база е в Бургас и прекарвам около половината от годината там – от черешово до гроздено време. Идвам и през други времена.

БЯГСТВО ли беше Лондон или по-добра възможност?

–     Нито едното, нито другото. Аз дойдох в Англия през средата на 1980 година, с мъжа си –англичанин – писателят Кристофър Бъкстон и дъщеря си Малина Йоана, която тогава беше на годинка и половина. Крис вече беше живял три години в България и Британският съвет не искаше да поднови договора му за четвърта година. По това време аз бях в майчинство и се принудихме да се преместим в Англия. Що се отнася за възможностите – те са такива, каквито ти си създадеш. Когато пристигнах, аз работих близо седем години в администрацията на театър Меркюри, докато разбрах, че има някаква възможност английското Министерство на културата да признае българската ми учителска квалификация от Великотърновския университет. (бел.:Читателят вероятно не знае, че във Великобритания, за да стане учител, човек трябва да изкара едногодишен курс по след-дипломна квалификация като такъв, след завършването на висшето си образование.) Изпратих им документите си, които след това трябваше да бъдат препратени до Търново и зачаках. Доста почаках, та взех, че се ядосах – защо, казвам си, съм ги зачакала, а не взема да се запиша да следвам тук и да си взема местна квалификация?! И се записах да следвам специалност Бизнес. В средата на курса, позволението ми да преподавам във всички средни училища и пред-университетски колежи пристигна. Като завърших, вече започнах да преподавам Бизнес. След година и половина станах началник на отдел „Бизнес“, после директор на факултет. Завърших магистратура по Образование и станах директор на колеж. Та възможностите са такива, които човек сам си оформи.

Къде би си направила СРЕЩА с нас в Лондон, ако интервюто беше на живо? 

–     Това със сигурност ще бъде или галерията Тейт за модерно изкуство, или музея Виктория и Алберт в Южен Кензингтон. В музея има не само много интересни зали и изложби, но и чудесен ресторант с добра кухня. Много добро място за срещи. Много обичам Ковънт Гардън, но там е толкова пълно с туристи, че човек не може да си прави срещи!

С кой би се качил на ГОЛЕМИЯ КОРАБ, ако предстоеше потоп?

–     Със съпруга и семейството си на първо място. После бих взела може би двама архитекти, двама писатели, двама поети, двама художници, двама преводачи, работещи с повечко езици, двама морски инженери, двама готвачи, двама строители, двама компютърни специалисти, двама агрономи. Бих добавила още двама лекари да лекуват гвардията, двама психолози, двама зъболекари, двама специалисти по физика, химия и биология. Бих взела децата на всички тези хора, които са женени. Бих взела също и много книги на разни езици и научни трактати.

СВЕТЪТ ЗА ДВАМА ли е?

–     Да, когато човек е млад, той е много за двама. Когато създаде семейство бройката се разширява, а когато се сдобие с внучета, тя расте още. Ние със съпруга ми сме и двамата от семейство с по едно дете, но имаме две деца – синът ни Иван Давид Владислав се роди в Англия.

Трудна ли е ТЕЛЕФОННАТА ЛЮБОВ или как ти се отразява комуникацията от разстояние с близките ти?

–     Почти нямам опит в телефонната любов, защото ние се разделяме рядко със съпруга ми, но за комуникацията от разстояние с близки имам много опит. Когато баща ми почина – по комунистическо време, не успях да се прибера за да присъствам на погребението му. Майка ми е над деветдесетгодишна и е инвалид от 40 години и аз отговарям единствена за жените, които я гледат. Всички става много трудно от разстояние и по телефона.

ТОПЪЛ ДЪЖД има ли в Лондон?

–     Разбира се, че има. Аз, за разлика от истинските англичани, въобще не се трогвам от дъжда, освен ако не е изключително силен. Гледам си работата и се разхождам, без да се депресирам от него. Лондон е винаги по-топъл от вътрешността на страната дори и в лошо време, и като вали.

С България казахте ли си СБОГОМ или само довиждане?

–     Никога не мога кажа „сбогом“ на България. Никога не съм се чувствала откъсната от България, защото имам роднини и много приятели българи, които живеят тук и не чувствам липса на българско присъствие. Липсват ми повече местата – планините, морето, Бургас, Видин, Копривщица, София – местата, които обичаме двамата с Крис. Аз съм пра-внучка на Вълчан Войвода и българският ми корен е много силен!

Една ИСТИНА за успеха зад граница.

–     Трябва да престанеш да се чувстваш чужденец. Аз познавам английската история, култура и литература вероятно доста по-добре от много англичани. Също перфектното познание на езика е изключително необходимо. Аз говоря английски от дете, това ми позволи да изградя успешна кариера. Като учител поправях правописните грешки на учениците ми – англичани. Като директор на колеж се грижех за културната програма, която се провеждаше в часа на класния ръководител и за организирането на всички програми, фестивали, екскурзии в и извън страната. На няколко пъти спечелих Европейски субсидии за студентите си – за да организирам обменни визити с италиански студенти, работна практика в Ирландия и какво ли още не, с цел да разширя техния кръгозор. Когато човек знае как да се държи и да впрегне възможностите си, успехът не е далеч.

Ставаш ли ПО ПЪРВИ ПЕТЛИ или обичаш да поспиваш?

–     Аз съм нощна птица! Не обичам да се будя рано. Мъжът ми става в 6 часа всеки ден – така е свикнал още от училището си – пансион. Аз понякога не спя добре, но заспивам сутрин. Та може да си доспивам до 8 часа. Разбра се, това става сега, когато не ходя всеки ден на работа – тогава излизах в 7 сутринта и се прибирах в 7 вечерта.

Опиши живота си тук и сега като МИГ ОТ ПРИКАЗКА.

–     Когато приказките свършат, читателят пораства. Аз съм вече прескочила магическата стена и сега съм разказвач на приказки. Всъщност, те не са точно приказки, а разкази за възрастни – на историческа тематика. Втората ми завършена книга Европейките Султанки е за тези жени от Италия, България, Сърбия, Украйна, Франция и други европейски страни, които са били любимки на съпрузите си и са участвали и дори ръководили Османската империя за дълги години. После са я управлявали като регентки на малките си деца, а когато те са пораствали, заети с войни, лов, секс и какво ли още не, майките им пак са властвали над Империята. Тези жени са поддържали кореспонденция с императорите и императриците на Франция, Англия, Полша, Русия и т.н. Много от тях са оказали значително влияние на политическите събития по времето си. Та сега съм в процес на търсене на издатели. Книгата е написана на английски език и има два варианта – научен с всички източници и популярно-исторически.

Имаш ли в Лондон любими ХОРА И УЛИЦИ?

–     Като социален секретар на Българо-Британското Общество (организация, която съществува от повече от 60 години в Англия), чиято задача е да организира всички събития за Обществото, често работя с екипа на българския Културен център към посолството ни – с директорката – Светла Дионисиева, както и нейните асистенти Анастасия Ставроломова и Боян Левчев. Те са чудесни и полагат много усилия да разширят кръгозора на английското общество относно България, нейната култура и история. Една от любимите ми улици е Боуфорд Стрийт, в Челси, където имам много добри спомени. Бабата на Крис (съпругът ми) имаше къща там и ние често ѝ ходехме на гости. Също обичам Кингс Роуд (пак в Челси). Лондон е толкова огромен, че във всеки сезон, има места които човек намира за очарователни и неповторими. Списъкът е твърде дълъг, за да се изброи.

Каква щеше да си В ДРУГО ВРЕМЕ, В ДРУГ СВЯТ?

–     Въобще не бих могла да си представя, с какво щях да се занимавам и какъв щеше да е живота ми, ако не бях се омъжила за Крис и бях останала в Бургас. Може би нещо свързано с музиката или историята. Аз съм много добър организатор и може би щях да правя нещо, свързано с организиране на събития и ли разследване на моменти от историята ни.

Какъв е НАШИЯТ СИГНАЛ – за нас българите?

–     Един от тях е езикът ни, друг е фолклорното ни наследство и историята ни – всички песни, поверия и приказки, които знаем. Макар, че откривам все повече, че много от по-младите българи, които срещам не са никак наясно с историята ни. А тя е много сигнална за нас!

В края на 2015 година Дарик се допита до своите слушатели, читатели на darikradio.bg и приятели в социалните мрежи, кои според тях са онези млади българи в Лондон, доказали се със своята предприемчивост, интелигентност, образованост. Така съставихме списък с над 30 млади и успешни българи, които работят в различни професионални сфери като моден дизайн, кулинария, спорт, култура и изкуство, образование, архитектура и други.

интересни българи в Лондон – един проект на Дарик радио и егоист