Накратко припомняме фактите: на конференцията на демократите говориха родителите на загинало в Ирак момче. И двамата са мюсюлмани. Бащата беше на микрофона, майката – по ред причини, които тя самата обясни в отворено писмо по-късно – не каза нито дума. Всички разбраха, че мъката по загубената рожба не дава мира на майката, но единствен Тръмп изригна в словесна атака – кретенска, безумна, абсолютно излишна. 

На сцената на конвенцията във Филаделфия бяха родителите на убитото момче, а цялата реч беше произнесена от бащата, майката стоеше до него и не пророни нито дума. Тръмп, без да схваща причината за нейното мълчание, побърза да коментира, че “не й позволяват да говори”. 

Разбираемо последва невиждана вълна срещу Доналд Тръмп – да оставим всички привърженици на демократите, но ключови фигури при републиканците също намериха отношението му за абсолютно недопустимо. Какво би се случило, ако световен лидер го атакува? Ако бъде притиснат до стената по друг повод? Така ли ще се саморазправя винаги? Въпросите са безброй, а за капак господинът, който е официален кандидат на републиканската партия за президент, дори препотвърди мнението си. Доналд Тръмп каза, че не съжалявал за атаките срещу семейство Кан.

Нещо повече – атакува на своя страна Пол Райън и Джон Маккейн, които логично трябваше да получат негова подкрепа за първичните избори, които текат в момента в партията на републиканците. На Пол Райън му предстоят избори в Уисконсин, а на Маккейн в Аризона.

Не закъсня и реакцията на Обама – във възможно най-острата си оценка за Тръмп досега той призова републиканските лидери да оттеглят подкрепата си, както и няколко пъти подчерта, е че Доналд Тръмп е “неспособен да бъде президент”. Настоящият президент на САЩ, чийто мандат изтича на 20 януари 2017 година, допълни, че и преди е имал несъгласия с политическите си опоненти, но никога не се е съмнявал в “почтеността им”. 

Уж “краткото” припомняне на фактите, което може да продължи още двеста реда, всъщност само подсказва, че непрекъснатият словесен пинг-понг, в който попада Тръмп, заради най-малкото странни, на моменти отвратителни, изказвания, не само няма край, но играта навлиза в нова фаза.

През последните часове редица наблюдатели започнаха сериозно да се питат дали Тръмп е с всичкия си. Ако този въпрос стоеше и преди, то все пак имаше известна доза вътрешно успокоение, че русокосият кандидат за президент играе театър, за да си спечели номинацията. Театърът обаче продължава и взима застрашителни размери.

На първо място, ако говорим прагматично за кампанията на републиканците, “лудостта” на Тръмп носеше рейтинг точки и безплатно ефирно време. Сега продължава да носи второто, но първото все повече отсъства. Актуалните данни посочват, че Хилъри Клинтън покачва одобрението си между 4.5 и 9.3 пункта като най-драстична е разликата при букмейкърите, които твърдят, че шансовете Хилъри да стане президент са вече 75 процента. Само преди 24 часа, те бяха под 70 процента.

Водещият на MSNBC Джо Скарбъро, който често дава тон за песен за настроенията на въхрушката сред републиканците и просто има достатъчно информация от т.нар. политическа кухня, стреснато се запита дали Тръмп е наред. Вчера продължи в сутрешния блок Morning Joe: “Ще ви кажа защо ви занимавам с това днес – впечатляващо е, кой ли не ми звъня – консерватори, републиканци, хора на официални длъжности, журналисти, блогъри с десни убеждения – и всички ме питат едно и също, дали не е луд.”

Всъщност Джо Скарбъро е много интересен персонаж, особено ако го следите отблизо, както аз правя почти всеки ден. Джо наистина познава Тръмп от години и неведнъж е разказвал, че медийната маска на Тръмп отива в кошчето за боклук, когато не е пред камерите и тъкмо тогава се разкрива една приемлива личност. Същото каза и в предаването си: “Това не е онзи Доналд, когото познавам. Не мога да приема такова поведение от човек, когото дори съм наричал приятел.”

Сагата продължи с говорителя на Тръмп, дамата се нарича Катрина Пиърсън. В интервю за CNN днес тя дооформи налудничавия пъзел и вместо да поднесе поне мъгляви извинения от лагера на републиканската номинация за президент, вкара Обама в нова конспирация. Според нея Барак Обама е донякъде виновен за смъртта на сина на Кан. Уви, драмата е, че капитал Кан губи живота си през 2004 година, когато Барак Обама едва ли дори и мечтае, че ще бъде президент на САЩ.

Психолотически портрети на Тръмп не липсваха, лудостта не е съвсем нова тема, но последните часове могат да бъдат драматични за развоя на кампанията. Юнският брой на списание The Atlantic има много хубав текст по темата, всъщност корица – “The Mind of Doland Trump”. Ако по някаква невероятна причина психическото състояние на господина ви интересува, препоръчвам да прочетете.

Факт е обаче, че лудостта на Тръмп се превръща в лавинообразна тема, която демократите ще експлоатират все повече и това изяжда сериозно от крехката му популярност. А Хилъри тъкмо затвърди преднината в серията нови проучвания.