Накратко за кухненската драма в главните квартири на егоист, която може вас да трогне, както не дава мира на нас. Господин Борислав Банев, финяга с много добър музикален вкус, тук-таме малко кусури, постна във Facebook песента “Don’t Wanna Lose You” на Лайнъл Ричи. Дотук всичко беше спокойно. Принципно това е елегантна дъждовна песен. Дали нарочно, но колегата Банев публикува парчето тамън по време на бурята и допълни собственоръчно, че това е “най-голямото парче на Лайнъл. Ако сърцето не се къса – ти си емоционален инвалид.”

Чакай малко сега.

Да поставим нещата в някаква ясна рамка. Песента, която Банев предлага, е част от албума Louder Than Words и излиза през 1996 година. Продуценти, разбира се,са Джими Джем и Тери Люис. Якото за албума Louder Than Words е, че в седмицата, в която излиза, се продават има-няма 1000 бройки. Това не значи, че “Don’tWanna Lose You” не струва.

Песента, която аз предлагам, излиза през 1983. Включена е във втория солов албум на Лайнъл Ричи Can’t Slow Down. Без претенции за уникалност, парчето е издадено като едва четвърти сингъл от диска, далеч след емблематичните “Hello”, “All Night Long”, пък и “Penny Lover”. Предлагам “Stuck On You“.

Демек – Банев твърди, че “Don’t Wanna Lose You” е “най-голямото парче” на Лайнъл, аз твърдя, че “Stuck On You” е “най-голямото парче”.


Причините да харесвам точно това парче са няколко. На първо място – напомня ми на Ретро радио. После – има нещо от настроението на “Midnight Train to Georgia” на Гладис Найт. Трето – отива си с “Ballerina Girl“, а “Ballerina Girl” е космическа.

Както всяко хубаво нещо, тук също има и лек трилър, който едва преглъщаме, когато с колегата Банев се явим на фашън полиция. Ако “Don’t Wanna Lose You” е в някакъв смисъл съвременна, дето се вика – фашънът е приемлив, то при “Stuck OnYou” господин Лайнъл Ричи изненадва така, че направо ни тряска с мокрия парцал, точно преди да излезем на подиума. Единственото ми успокоение е, че тая година Лайнъл Ричи навлезе и в интериорния бизнес, даже гледах колекцията му от порцеланови чинии, ама за чиниите друг път. Сега говорим за музика. Та не стига, че “Stuck On You” дефилираше в кънтри чарта, пък и батко ви Лайнъл е на корицата на сингъла с каубойска риза, каубойски колан, каубойски джинси и – стига де – каубойска шапка. На път съм да се предам на колегата Банев. Но не.Сега говорим за музика, нали така?

Трябва бързо да разберем коя от двете песни е по-яка, иначе с Банев ще водим нескончаем спор. Ето например с казуса Джордж Майкъл отдавна приключихме, двамата си стихнахме ръцете се подписахме с мастило в цвят blumarine, че “Father Figure” е най-великото парче, няма да позволим на някакъв си Лайнъл Ричи да се окаже препъни камък към следващия музикален дуел.

Още малко уточнения преди излизането на арената. Нито една от двете песни няма претенциите да бъде чарттопър като “Hello”, “Say You Say Me” или “All Night Long”. И тъй като ние двамата не можем да вземем решение, обявяваме битка за мелодия нагодината, избирайте между “Don’t Wanna Lose You” и “Stuck On You”, гласувайте тук:

И нали запомнихте, че моята “Stuck On You” си отива с “Ballerina Girl”.

Не е ли хубаво?

(Банев: Без да изпадам в сантименталността на спомена, бих оставил два факта тук: В клипа на “Don’t Wanna Lose You” камеото е на Тайра Банкс, в “Stuck on You” – само на мен ли китарата ми напомня на “Wonderful Tonight” на Клептън, която излиза няколко години по-рано?)