Посолството на Австрия е разположено на една от хубавите, тихи улички в центъра на София. Картата показва улица Шипка, но това е продължението на улицата, не онази част, която познавате така добре; посолство се намира зад Светия Синод.

Когато пристигам, навън е студена утрин, а спомените ми са от зимните опашки преди много години, когато чакахме за визи, точно там, пред същата тази врата.

Сега срещата е по същото време, рано сутрин, но за закуска с посланика на Австрия в България.

Константин Вълков: Имате сериозна дипломатическа кариера. Има ли още какво да доказвате?

Н. Пр. Роналд Хаузер: И да, и не. “Да” в смисъл, че всеки дипломат иска повече; конкретно в моят случай – това е почти четвъртия случай, когато съм посланик в чужбина. Всеки път човек се изправя пред нови предизвикателства. Ако има какво да доказва човек, той го доказва на себе си. Може би не винаги на по-висшестоящите от мен. Това е голямото предизвикателство. Нови страни, нови възможности, но и винаги нови условия, различни условия. Човек трябва да се адаптира. Да намира нови начини за справяне с проблемите.

КВ: От какво се притеснявате или страхувате дори преди ново назначение, има ли нещо, с което мислите, че ще се справите по-трудно като посланик?

Роналд Хаузер: Не мисля, че се страхувам, но със сигурност съм много въодушевен преди всяко ново назначение. Спомням си преди първото такова, в Китай, беше отдавна, като студент бях пътувал из Европа, но никога в далечния Изток. Първото ми назначение беше в Китай и това беше изключителна възможност, да разбереш какво значи да работиш на толкова отдалечено място, с толкова различна култура. Но това беше невероятен опит.

КВ: Когато сте посланик в друга държава, има ли конкретен момент, примерно минават година или две и носталгията се засилва, искате да се приберете у дома?

Роналд Хаузер: Преди всичко, когато отивате в дадена страна, имате необходимост от известен период от време, за да се установите. Да се адаптирате. И това важи повече за семейството ви – децата ви, съпругата ви. Не е лесно. Винаги отнема около 3-4 месеца. След известно време започвате да опознавате страната по-добре. Във всички случаи бих казал, че втората година е най-продуктивната за един посланик. Познавате страната добре, знаете какво е важно. Можете да навлезете повече в детайлите на работата. По-нататък е възможно работата да стане по-рутинна. През четвъртата година нещата започват да се повтарят още повече.

КВ: Разкажете ни за някои труден момент в Китай. За вас и семейството ви.

Роналд Хаузер: Ще ви разкажа такава история. Става дума за периода на т.нар. революция Тянанмън. Когато студентите протестираха срещу режима. Това беше изключително предизвикателство, защото донякъде ставаше въпрос за гражданска война. Всичко се случи внезапно, за един ден донякъде. Войската навлезе. Аз и моето семейство се озовахме за един ден в ситуацията на гражданска война. Тогава се наложи да евакуираме съпругата и малкото ми дете. Аз останах.

КВ: Къде беше посолството?

Роналд Хаузер: Посолството е в центъра на града, но ако помните онази прочута снимка със студента, изправен пред танк, това всъщност се случи точно там, където живеех. Видях това, което се случваше. Това беше исторически момент, на който станах свидетел. Но от друга страна, естествено, че беше страшно, защото ние се озовахме пред войниците, в сърцето на размириците.

КВ: Говорите за страх, разкажете ни повече.

Роналд Хаузер: Определено беше страх. Защото вече беше започнало това, което беше почти гражданска война. Никой не знаеше докъде ще се стигне. За добро или за лошо, армията придоби контрол над ситуацията. Имаше много жертви. След няколко дни напрежението приключи, това всъщност беше единственото позитивно нещо от така създалата се ситуация. Ние наистина не знаехме какво ще се случи и беше възможно напрежението да прерасне от Пекин към останалите части на страната.

КВ: И вие останахте в Китай?

Роналд Хаузер: Да, трябваше да остана, защото имах работа. Трябваше да се погрижа например за австрийските студенти, които учеха там. За австрийските граждани в Китай. Имахме специален евакуационен полет.

КВ: Интересни времена, да сменим темата, част от вашето нормално ежедневие, когато напрежението приключи и се върнахте към работа. Каква беше закуската в Китай?

Роналд Хаузер: Закуската беше обикновена. Със сигурност винаги има чай. Нудълите винаги присъстват в менюто. Което в началото беше странно, но в един момент се свиква. Имахме китайски готвач у дома. С течение на времето свикнахме с храната, а тя е просто прекрасна. Не само на закуска, но през целия ден. Доста по-добра е от тази в китайските ресторанти в Европа.

КВ: Тук закусваме типична австрийска закуска, нали така. Виждам кроасани, които по-скоро са австрийски, отколкото френски, нали така.

Роналд Хаузер: Да, точно така, кроасаните първо се появяват в Австрия по време на турската окупация на Виена.

КВ: По темата за soft power, меката сила – онези малки и големи неща, които помагат да се промотира една страна в чужбина. Било то чрез виенски шнизел, виенско кафе, виенски валс. Разликата между мека и твърда сила, ако твърда сила е военната мощ, е важна.

Роналд Хаузер: Всичко това е много важно, точно така. От една страна, имаме предвид, че Австрия е малка страна и с малък военен потенциал. Така наречената soft power е много важна за нас – туризъм, култура. Все неща, които са важни инструменти в австрийската дипломация. Възможно е понякога меката сила да е свързана с клишета, но ние опитваме и нови неща, не само традиционни събития като виенския бал и музикалните седмици.

КВ: Понякога остава впечатлението, че австрийските герои на меката силата са остарели като послания и трудно се намира път към младата публика. От Фройд до Моцарт. Навярно единственият светъл лъч беше скорошния победител в Евровизия?

Роналд Хаузер: Нека ви отговоря така – от една страна ние използваме традиционните клишета. Но в същото време, примерно какво правим в България – да, имаме балове, класически концерти. Но ето ви два примера за иновативна промоция на страната. Единият пример е австрийския културен павилион, който бяхме инсталирали миналата година в Пловдив. И това е контейнер, който може да бъде използван за всякакви презентации на модерно изкуство.

КВ: Спомням си, че беше много успешен експеримент.

Роналд Хаузер: Другата година този контейнер ще бъде разположен в София, заради председателството на България, както и на австрийското такова, тъй че има добър повод за това. Ще го поставим някъде в центъра на града и ще правим представяния на съвременно изкуство.

КВ: Другият пример?

Роналд Хаузер: И той е много интересен, става дума за Бронзовата къща. Дело е на австрийско-българския артист, той всъщност е българин, роден е във Велико Търново, живее в Австрия. Това е бронзова скулптура, много е голяма. Има формата на кулата на Рилския манастир. Навярно това е най-голяма бронзова скулптура и ще бъде поставена в центъра на София. Също ще бъде през следващата година по време на председателството.

КВ: Несъмнено се привързвате към всяко от местата, където сте посланик и прекарвате години там. Има ли обаче място, което се превръща във втори дом за един посланик?

Роналд Хаузер: Трябва да кажа, че всяко едно от назначенията ми се превръща във втори дом. Това е така, защото и семейството ми се превързва към местата. Представете си какво е на децата, когато трябва да променят навиците си, да се разделят с училището, с приятелите. Но където и да сме, обикновено за три-четири години, ние винаги се чувстваме като у дома си и ни е тъжно да си тръгнем. Дъщеря ми плаче, съпругата ми също. Когато пристигат на ново място и когато си тръгват от него. Това се случи в Кения, където беше последното ми назначение преди България. Дъщеря ни беше точно между 13 и 17 по това време. За нея това беше истински рай. В началото се оплакваше, когато пристигнахме, но след това казваше, че Кения е нейния дом. Там порасна, така или иначе.

КВ: Навярно затова казват, че европейските дипломати страдат – в добрия смисъл- от болест по Африка, толкова много им харесва.

Роналд Хаузер: Това навярно е така, защото човек не е подготвен за Африка. В повечето случаи няма опита, не е бил преди това там. А когато си там за първи път, всичко е ново, не можеш да се отпуснеш веднага, но с течение на времето откриваш красотата на страната. И трябва да ви уверя, че Кения е точно като по филмите. Като във филма Out of Africa например. Това е самата реалност. Невероятно е, да видиш цялата тази красота. А и хората са толкова мили.

КВ: Какво притежавате сега като персонална черта на характера, като опит, което не притежавахте преди години, преди първото ви назначение като посланик в Китай.

Роналд Хаузер: Най-важното е да имаш широк мироглед. Възможността да бъдеш на толкова много места, да се сблъскаш с културата на различни народи – това дава една особена толерантност. Защото си виждал много неща. Бил съм в Китай, в Кения, в Близкия Изток. Децата ми, не само аз, са много по-толерантни, заради местата, където са били. Те имат по-различна, по-голяма картина на световната картина. Перспективата е различна, опитът също.

***

“25 закуски с посланици”. Проект на Дарик/egoist.bg и Hyundai

Представяме серия от нетрадиционни интервюта с ръководители на дипломатически мисии у нас.

Екипът на Дарик радио гостува в посолствата на 25 страни за закуска с посланици.

Екипът на Дарик радио пътува с Hyundai IONIQ – първият в света автомобил с три електрифицирани задвижвания.

IONIQ Hybrid комбинира бензинов и електрически двигател за максимална мощност във всеки един момент с намален разхода на гориво и вредни емисии.

IONIQ Plug In осигурява на чисто електрическа мощ с обхват над 60 километра или хибриден режим на задвижване. След изчерпване на капацитета на батерията тя може да бъде лесно презаредена. В случай, че не ви се спира можете да продължите благодарение на бензиновия двигател.

IONIQ Electric предлага напълно електрическо задвижване с използване на литиево-йонна полимерна акумулаторна батерия за максимален обхват от над 250 километра. Моментално достъпният максимален въртящ момент се осигурява от електрически двигател комбиниран с  едностепенна редукторна предавателна кутия.

Повече тук: Hyundai.