Геншер, министърът на вътрешните на работи на Западна Германия, се събуди много рано вхотелската стая, трябваше да тръгва за Олимпийското село… Предстоеше му давлезе в контакт с терористите. Геншер беше заедно с баварския вътрешен министър Бруно Мерк, кметът на селото Валтер Трьогер и хората от преговорнияекип.

“В този момент повече от всякога, освен искрена тревога и грижа за съдбатана заложниците, почувствах тежестта на историята, свързана с Израел и еврейскиянарод.” За себе си този мъж на средна възраст с усилващо се челнооплешивяване, остър нос и тежки рогови очила беше решил: ще предложи да замести като заложник спортистите, не бешего обсъждал с Барбара… Отговорът, който получава няколко часа по-късно от Иса,човекът със светлата лятна шапка от плат, който комуникира с властите, еразочароващ – това няма да се случи, мисията на палестинците е съвсем различнаи размяна на израелците с германски министър не работи за целите й.

Пети и шестисептември 1972 година са дъното в кариерата и житейския път на Ханс-ДитрихГеншер. 89-годишен път, покрит впоследствие със славата на световентоп-дипломат, но минал преди това през ужасяваща поредица от скъпоструващи, ноза сметка на това последователни, грешни решения. Геншер със сигурност ечовекът, който германците никога, ама никога не биха искали повече за министърна вътрешните работи. Той ръководи МВР в продължение на цели пет дълги годинипреди с глупаво бездействие или интригантско действие да сложи край на целиякабинет в началото на лятото на 1974.

Снимка: Flickr

Трьогер се обаждада му каже, че започват, тъй като Иса настоява. Геншер е още в колата, тъй катопреди това е минал през щаба на групата следователи, оглавявана от ХайнцХохензин. Поглежда към часовника, часът е 6:40.

Германските служби, подчинени на МВР, подхождатизключително аматьорски към сигналите, които постъпват седмици преди кървавия атентат. На 14 август, служител на посолството в Бейрут,изпраща доклад, в който информира, че е чул следното: “палестинцитеподготвят нещо по време на Олимпиадата”.

Немците игнорират това предупреждение за разлика от журналистите – на 2септември, само три дни преди атентата, италианското списаниеДженте пише, че “Черния септември” планира в близките дни”сензационен акт”. Никаква реакция – всъщност има реакция, но тя еслед като всичко приключва. По информация на Шпигел седмица следтрагедията главният комисар на полицията изземва информацията за 26 потенциалникризисни сценария по време на Олимпиадата, които са подготвени отполицейски психолог. Единот сценариите предвижда нападение на палестински терористи в олимпийското село… Документите изчезват!


В 10:00 часа преговорниятекип е на съвещание в офиса на Трьогер; освен Геншер и домакина в пълната сцигарен дим заличка са полицейски чинове от най-различни нива. Информацията запохитителите е откъслечна и грешна. Току-що израелците са им съобщили, че шефътна МОСАД Цви Замир тръгва за Мюнхен. В същото време на Олимпия щадион започварепетицията по закриването на игрите.

Парадоксално е, чеакцията на “Черния септември” през септември 1972 ще остане като еднаот най-дилетантски планираната и проведена в историята на световния тероризъм.Един от най-абсурдните детайли например е, че първоначално 8-те са срещналиголеми затруднения при намирането на хотелски стаи в Мюнхен. Когато всичкозапочва в малките часове на 5 септември в първия момент терористите объркватетажа и се озовават на този със спортисти от Хонконг. На този фон подчиненитена Геншер и самият министър се оказват на още по-аматьорско ниво! “Колкоса?”, пита от Тел Авив министър-председателката Голда Меир. По информацияна ръководещият операцията Геншер те са петима.

“Кактосе установи по-късно, това се оказа фатална грешка.Като че на германскатастрана просто не й издържаха нервите, като че те искаха цялата история даприключи колкото се може по-бързо. Дори когато започна стрелбата, никой никъдене мърдаше, а просто седеше в укритието и стреляше. Абсолютно не ми е ясно защогерманците не използваха военните за подобни операции. В края на краищата ставадума за Олимпиадата, а това е голямо международно събитие, което изисквасериозни мерки по обезпечаване на сигурността. От тази гледна точка властитевъв ФРГ не се справиха с възложената им отговорност”, свидетелства пред израелското правителство шефътна МОСАД Замир. От този момент нататък израелците приемат един от най-основнитеси принципи в областта на сигурността, който е валиден и до днес. При визити вчужбина техни делегации НИКОГА и НИКЪДЕ не се доверяват на мерките за сигурностна приемащата страна.

Палестинците искатсамолет за Кайро и освобождаването на 200 затворници от израелските затвори.Часът е 17:00 и Геншер заедно с Валтер Трьогер влиза в апартамента съсзаложниците. “Образът на хората, които седяха на леглото и ме гледаха снадежда, никога няма да ме напусне”, споделя германският вътрешен министърмного години след това. Израелците му казват, че са готови да летят доегипетската столица със своите похитители. Геншер твърдо отрича твърденията наНю Йорк Таймс, че спортистите са били изтезавани по време напрестоя си в апартамента. Според вестника по данни на съдебните лекари отаутопсията те били с натрошени кости, а щангистът ЙосиРомано дори бил кастриран.

Скрийншот:nytimes.com

“Ние всички се възхитихме на смелостта му, когатотой сам, без договорена охрана, само с устна договорка с палестинците влезе вапартамента. Днес би било немислимо един министър да поеме такъв риск”,казва тогавашният кмет на Мюнхен Георг Кронавитер.

Но, както показва историята, само с една гола смелост не става, а и терориститеясно показват на Геншер, че не искат него…

Два хеликоптера съсзаложниците и терористите излитат, в третият е Геншер и част от преговорнияекип.

Часът е 22:22. На заложниците им остава около един час живот.

Точнов 23.00 кацат до терминалана военното летище Фюрстенфелдбрюк. Двама палестинци се насочват към подготвения от властите самолет, за да го проверят. Други трима остават вполезрението на германските снайперисти. В този момент полицията открива огън.Щом се чуват първите изстрели, двамата похитители се връщат обратно къмхеликоптера и ликвидират заложниците.Германскитевласти са допуснали всички грешки, които човек би могъл да си представи: срещуосем терористи са изпратени петима снайперисти. Двама от снайперистите така ине са стреляли. В самолета на Луфтханза, подготвен за терористите, първоначалноса били разположени 17 полицаи, но малко преди да пристигне хеликоптерът съсзаложниците, те се разбягали от страх.

По-късно попитах ръководителя на полицейската акция Георг Вулф защопървоначалният план не е доведен до завършек. И знаете ли какво ми отговоритой: “Погледнах в очите на младите доброволци и видях, че им се живее,затова не смятах, че имам право да осуетя бягството им.”

“А виждали ли сте очите на моя съпруг и неговите приятели, които са седели вхеликоптера със завързани ръце и с оръжия, опряни в тила? – го попитах после.Нима смятате, че те не са искали да живеят?”, думите са на Анки, вдовицата на израелския треньор по фехтовка АндреШпитцер.

И това е края на историята за аматьорщина, комбинирана с нехайство, обикновенаглупост и безсмислена смелост, която оставя след себе си 12 трупа – 11спортисти и един нещастен немски полицай. Не, всъщност не е края, защото имаоще един абсурд – страховитите GSG 9 – чието официално съществуване е”преместено” за след 1972 година, всъщност били налични и по време намюнхенското клане – те обаче не били вкарани в действие,защото властите не искали да се узнае за тях, все пак Студената война все още не била приключила…

Снимка: Flickr

Безплатен жокер задоморасли политици – ако ви попитат дали ще понесете политическа отговорност затова или онова, направете се, че мислите кратко и отговорете нещо подобно:“Моля ви, въпросът е доста по-комплициран, все пак да ви напомня, че заМюнхен’ 72 НИКОЙ не понесе политическа отговорност!” И това е факт -вътрешният министър Ханс-Дитрих Геншер предлага своята оставка, която обаче еотхвърлена от канцлера Вили Брандт. Нещо, за което този, последният, щесъжалява само след две години…

Та през 1974 годинапишман-вътрешният министър Геншер успява, волно или без да иска, да свали отвласт самия канцлер. На 24 април Вили Брандт се връща от държавна визита вЕгипет. Той е унил, през цялото време в Кайро го е мъчило стомашно разстройствов комбинация с болки в зъбите. Но това е нищо в сравнение с новината, която мусъобщава явилия се спешно на доклад човек, който трябва да отговаря за реда ибезопасността в цялата Федерална република. Геншер му съобщава, че сутринта еарестуван личния помощник на Брандт – Гюнтер Гийом, по обвинение в… шпионаж.Всичко, което е започнало като досаден пропуск в сигурността, за който първитемъже на Германия е изглеждало, че ще се шегуват в дългите вечери край камината,завършва със срутването на властта за броени дни.

Всичко обачезапочва почти година по-рано – на 29 май 1973, когато Геншер “на четириочи” информира канцлера, че неговия референт Гийом е заподозрян в държавнаизмяна от Федералната служба за защита на Конституцията. Шокиращата новина есподелил с вътрешния министър предния ден самият директор на службата ГюнтерНолау. Първоначално Брандт не обръща особено внимание на новината: “Считамтова за практически невъзможно!” Двамата с Геншер решават всичко дапродължи постарому, разследването да продължи като Брандт влезе в играта сняколко дребни трика. Като например да разпилее цветни моливи на работното сибюро в определен ред и да проследи дали някой пипа в негово отсъствие…Архивите мълчат за това доколко успешна е била тази игра. Факт е обаче, че следват11 месеца в които шпионинът на източногерманската тайна полиция ЩАЗИ продължавада бъде край канцлера, работейки с най-секретните документи в държавата.Всъщност, оказва се че през целият мандат на Вили Брандт най-големите тайни наполитиката на ФРГ са били като “отворена книга” за службите на врага.След това се оказва, че съпругата на Гийом също е агент на всесилноторазузнаване на ГДР.

Гийом придружавапрез лятото на 1973 като единствен сътрудник Вили Брандт при едно неговоизключително важно посещение в Норвегия, после и на частна визита на френскатаРивиера. В мъчителните дни между 24 април и 7 май 1974, когато канцлерът се оттегля,става ясно, че шпионинът се е добрал до тайни от личния живот на шефа си. Приразпитите на гардове станало ясно, че Гийом се интересувал особено много отподробности, свързани с алкохолни истории и странни дамски посещения вобкръжението на социалдемократа Брандт. За да е по-драматично за това го информираспешно личния помощник на Геншер Клаус Кинкел навръх 1 май, когато канцлерът ев Хамбург на митинг на профсъюзите. Да, същият Кинкел, който през 1992 щенаследи ментора си на поста външен министър на обединена Германия. През 1976предстоят избори за нов Бундестаг и такива компромати в ръцете на ИзточенБерлин дават възможност на комунистическия съсед да решава кой и как дауправлява Федералната република. Затова в една прекрасна майска вечер Брандтвика в двореца Шаумбург в Бон вътрешния министър Геншер, финансовия ХелмутШмидт, външния Валтер Шел, както и лидера на парламентарната група насоциалдемократите Херберт Венер, за да им съобщи решението: ТРЪГВА СИ!

И до моментагерманското общество остава раздвоено за ролята на вътрешния министър Геншер западането на канцлера-левичар Вили Брандт. Тук е мястото да се отбележи ролята,която партията на Геншер – Свободните демократи – играе в германската политика.

В България биха я нарекли “балансьор” – формация, която ВИНАГИ когатоможе, е във властта като патерица на голямата управляваща партия. С изключениена моментите, а те са рядкост в политическата история, когато се сформира таканаречената “голяма коалиция” или пък зелените получат изборенрезултат, който им позволява да са в управлението. Емблематичен пример заполитическия нрав на партията на Геншер е вечерта след изборите през 1969,когато лидерът Валтер Шел започва преговори за участие във властта с ВилиБрандт, а в държавна вила на не повече от стотина метра Геншер разговаря сдосегашния канцлер и лидер на християндемократите Курт Кизингер. През октомври 1982пък изненадващо вицеканцлерът и външен министър Ханс-Дитрих Геншер прави рязъкзавой и взема скалпа на втори канцлер. Свободнитедемократи “се развеждат” с големия партньор във властта ГСДП идовеждат в управлението Хелмут Кол. Но, както се казва, всяка прилика междуСвободната демократическа партия и ДПС, както и между Мюнхен и Кърджали, еслучайна…

В дните, когатоГермания почита най-славния си външен министър, целта на тези истории не е дахвърля петно върху живота на човек като Ханс-Дитрих Геншер. Всъщностпарадоксалното в политическата кариера на този човек е как може да сиизключително успял на едно поприще, като преди това си бил пълен провал насъвсем друго… Затова, когато ви попитат дали пък случайно Цветан Цветанов нестава за президент, не отговаряйте на секундата с “Не!” Изчакайтемалко и поне се направете, че мислите…