Книгата “Play&Display” на журналиста Константин Вълков е рядко срещано съчетание на няколко различни фотографски маниера на снимане – от застиналото време на класическия портрет, до енергията в репортажната фотография. Дори натюрмортите включени в книгата са като документи на мига, на спонтанни емоции, на уловена светлина. Книгата, съставена от Мариета Ценова, представлява уникална визуална хроника на времето, чрез цветни и черно-бели портрети на публични личности и забележителни документални фотографии. Изданието е в лимитирана серия и вече е обект на колекциониране.

Срещаме ви с Мариета Ценова*, която разкрива детайли за книгата Play&Display и как любопитството и вдъхновението са ключови двигатели в работата ѝ.

Здравейте, Мариета. Като визуален артист работата ви е изключително разнообразна. Какъв е подходът ви към всеки нов проект, в който се включвате?

Първо е любопитството, после приключението в работата, а между тях е отговорността. Имам късмета да работя това, което ми носи вдъхновение.

В началото на месеца беше представена дебютната фотографска книга на Константин Вълков Play & Display, на която вие сте съставител. Какво ви провокира да се включите в този проект?

Бях куратор на няколко фотографски проекта на Константин Вълков, свързани с гости на Дарик радио. Влизах в детайли и опознавах мащаба на тази национална медия, който е респектиращ. Те успяват да надградят срещите със слушателите си в ефир с различни социални визуални културни формати.

Фотография: Константин Вълков

Косьо нарича книгата си „ода за една любов: фотографията“. Разкажете ни малко повече за Play & Display и нейното създаване.

Идеята се появи в един разговор след последната изложба. Портретите, които прави Косьо са колкото разкази за различни личности, толкова и спонтанно уловени състояния. Не са подготвяни. Снимани са за минути между интервюта в ефир. Някои носят достолепието на класическия черно/бял фотографски портрет, други са като кадри от документален филм. В едните стои атмосферата между фотографския фон и осветлението, в други – детайл, осветен от слънчев лъч. Много различни, но уловени от камерата на един журналист. Как ли би изглеждала една визуална хроника на журналистическите му работа?! Заслужаваше си да опитаме.

Фотография: Константин Вълков

Дебютната книга на Константин Вълков е ода за една любов: фотографията

Какви са посланията, които искате да отправите към всеки човек, който държи книгата в ръцете си?

Не сме говорили за послания, когато замисляхме книгата. Решихме да опитаме. Мисля, че диапазонът на емоционалните срещи с читателите е непредвидим, защото всяка една фотография има своя културен код, който отключва у всеки различни асоциации. Богатството е в любопитството към различността – различни хора на различни места – от Исландия през Ватикана до Южна Африка. Сега, когато книгата е в книжарниците, мога да добавя, че носи едно послание: Отвори се за различността! Опознай другите! Не позволявай на предразсъдъците си да те лишават от откривателски емоции.

Фотография: Константин Вълков

На какъв принцип избрахте да включите портретните снимки и в същото време да добавите и документалните фотографии?

Можеш да имаш само един принцип на селекция между хиляди фотографии и обема страници на едно книжно тяло, ако трябва да създадеш летопис или биографично издание. Мисля, че заглавието Play & Display е събирателно в подхода на селекцията: ако не можем да покажем всичко от последните години, нека да опитаме да извадим пиковете. От първоначалната селекция отпаднаха много добри фотографии, които не стояха добре в цялото, а то си има вътрешна драматургия. Други пък променяха визуалния ритъм в страниците. Косьо позволи да има балансиран прочит на архива му и ми се довери. Журналистическите му проекти от последните години определиха характера на книгата.

Фотография: Константин Вълков

Можете ли да споделите наблюденията си върху развитието на съвременната фотография в България? Къде се позиционираме спрямо световните тенденции?

Имаме великолепни фотографи работещи в България и по света. Потенциалът им е по-голям от интересите на средата тук и спорадичността с която обществото ни успява да се възползва от техния талант. За да се развиват всички фотографски жанрове в среда като нашата, трябва да се развива визуалната култура на обществото ни с всичките ѝ кодове, да се фиксира кича и да не се позволява той да влиза в определени нива на визуалните комуникации. Докато средата ни не спре да потребява ерзац визии в публичното пространство, фотографията ни няма да има адекватни условия за развитие. Рекламният сектор и лайфстайл списанията все по-рядко използват креативността на фотографите, определяйки работата им като некомерсиална. Докато средата се самовъзпита, най-добрите посредници за фотографските проекти остават онлайн платформите. Дългото отсъствие на локации в големите градове, специализирани в представянето на арт книги, фотографски албуми и енциклопедии, графични печатни проекти и списания, държи ниско нивото на информираност. И само горещи точки като “аrtnewscafe” в Пловдив и „Махала“ в София и галерии като Photosynthesis, поддържат оптимизма ми, че културният пейзаж се променя.

Фотографската книга “Play & Display” може да закупите като пишете имейл на kv@egoist.bg или посетите Махала Independent Bookstore на ул. Георги Бенковски 27 в София.

*Мариета Ценова е freelance арт директор, графичен дизайнер и куратор.