Със състояние от 2,7 милиарда долара към днешна дата Питър Тийл е #73 в класацията на Forbes за най-влиятелните хора в света. Името му се свързва с инвестиции в най-динамично развиващите се тех-компании от Силициевата долина през последното десетилетие. Първият му старт-ъп е PayPal, 1998 като съ-основател и в последствие ръководи, до продажбата на компанията на eBay през 2002 година за 1,5 милиарда долара.

Питър Тийл е първият външен инвеститор, 2005 г. и до днес член на борда на директорите във Facebook. Освен по-горе споменатите е предприемач, филантроп, политически активисти автор. Роден e във Франкфурт, Германия и израства в Кливланд, САЩ. Не крие хомосексуалността си (sorry Ladies!). Чрез Thiel Fellowship предоставя възможност на студенти да стартират свой бизнес със стипендия от 100 000.00 $ и доказва, че „младите хора могат да успеят, мислейки за себе си, вместо да се състезават посредством отъпканата система за развитие в кариерата“.

Сякаш в противоречие с всичко това, в президентската надпревара, завършила миналата година, която раздели населението на САЩ на две, Питър Тийл застана зад Тръмп. Към днешна дата вече е част от неговия transition team (екип за преход). Не напразно наричан ходещ оксиморон, в интервю за The New York Times той обяснява себе си, започвайки с:

Всички твърдят, че Тръмп ще промени всичко твърде много. А, може би ще промени всичко много малко. Това изглежда като по-правдоподобен риск за мен.

От една страна спасяващ света и от друга, подкрепящ мъжът, който за много е заплаха за планетата, пояснява: Изборите за президент в САЩ оставиха апокалиптично усещане. По някакъв начин Тръмп беше забавен. Значи можеш да бъдеш апокалиптичен и забавен едновременно. Странна комбинация, но много силна психологически.

По време на провелата се в средата на декември среща на Тръмп с лидери на технологични компании, водена от Тийл и наречена в медиите фестивал на очарованието, имаше неудобен момент между двамата. Новоизбраният президент погали двусмислено ръката на бизнесмена, което той коментира с: Мислех си дано това не изглежда твърде странно по телевизията.

NEW YORK, NY – DECEMBER 14: President-elect Donald Trump and Vice President-elect Mike Pence meet with technology executives at Trump Tower, December 14, 2016 in New York City. This is the first major meeting between President-elect Trump and technology industry leaders. (Photo by Drew Angerer/Getty Images)

На въпросът дали му се е налагало да извива ръце за да привлече някой от анти-Тръмп тех-титаните като Джеф Безос и Елън Мъск, Тийл отговаря: Мисля, че по-рано всички бяха притеснени, че ще бъдат единствените присъстващи на тази среща. В крайна сметка, всички се притесняваха, че ще са единствените, които не присъстват.

Нормално е, бидейки на чело на голяма компания да не се идентифицираш с политическа сила и пристрастия. Да бъдеш умерен. Тази година обаче, състезанието беше по-скоро кой е повече анти-Тръмп. „Ако победи Тръмп, ще си изям чорапите“, „Аз ще си изям обувките“, „Ще си изям обувките и ще отида пеш до Мексико за да емигрирам и напусна страната“.

Някак Силициевата долина беше повече обхваната от тази вълна дори и от Манхатън. Говорил съм с представители на хедж-фондове седмица след изборите. Те не подкрепяха Тръмп. Изведнъж обаче, промениха мнението си. Показателите на стоковата борса се покачиха и тяхната реакция беше по-скоро „Всъщност, да. Не разбирам защо бях против него през цялата последна година.“

Относно прословутия запис на Били Буш: От една страна записът е абсолютно обиден и неуместен. В същото време, имам притеснения, че част от Силициевата долина е хипер-политически коректна по темата „секс“. Мой приятел има теория, че останалата част от държавата толерира Силициевата долина, защото хората там просто не правят толкова много секс. Не се забавляват достатъчно.

Би ли обяснил на г-н Тръмп, че климатичните промени не са измислица сътворена от Китай?

Дали наистина той мисли така? Ако наистина това му е мнението, как бихте му повлияли? Ако е така и можете да му повлияете, кой е най-добрият подход?

В книгата си От нула до едно, Питър Тийл излага 3 разклонения на своята философия:

1. По-добре е да рискуваш дързост от тривиалност;

2. Лошият план е по-добрата опция от никакъв план;

3. Продажбите са точно толкова важни, колкото продукта,

които са в пълен унисон с афинитета му към Тръмп. Обрисуван като изгнаник в Силициевата долина и глуповат заради подкрепата си към новоизбрания президент, спонсорирайки кампанията му с 1,25 милиона долара. Не му давах никакви пари дълго време, защото не мислех, че има значение, но в последствие с мен се свързаха от предизборния му щаб.

NEW YORK, NY – NOVEMBER 16: Peter Thiel, co-founder of PayPal and venture capitalist, leaves an elevator at Trump Tower, November 16, 2016 in New York City. President-elect Donald Trump and his transition team are in the process of filling cabinet positions for the new administration. (Photo by Drew Angerer/Getty Images)

Критиките към него варираха от това как е възможно емигрант от Германия да подкрепя кампания, толкова наситена с липса на толерантност? Преминаваха през това, защо гей мъж застава зад някой, който вероятно ще ограничи правата на ЛГБТ обществото? Как може футуристичен иноватор да стои зад пещерен човек, който подкрепя горива от изчерпаеми природни източници, приоритизира печалбата за сметка опазването на околната среда и настоява, че можем да върнем времето назад за американските работници и проблема им с глобализацията?

Очакванията за младото поколение са намалени и това се случва за пръв път в Американската история. Дори и ако има аспекти от Тръмп, които са ретро и някак завръщане в миналото, мисля че много хора искат именно това, защото то беше футуристично. Като Стар Tрек – отживелица, но футуристична.

Той засяга тази тема не за пръв път. Силициевата долина не изпълни старите мечти за по-големи мащаби. Мобилните технологии ни разсееха от факта, че метрото ни е на 100 години. – казва Тийл.

New York Magazine го обрисуват като национален злодей, обвиненията, че това му харесва, той отрича категорично. Гледа на потока от нападки с обичайната рационалност и умереност, на шахматния феномен, който някога беше: Изненадах се, че генерирам такива противоречия. Имаше дори натиск за премахването ми от борда на Фейсбук, което е налудничево предвид факта, че съм директорът с най-дълъг стаж в компанията след Зукърбърг.

<> on October 31, 2016 in Washington, DC.

Един от добрите ми приятели в Силициевата долина ме попита „Питър, осъзнаваш ли каква лудост е това и как гледат всички на подкрепата ти към Тръмп?“, на което отговорих „А, защо греша? Какво по същество е грешно в позицията ми?“ и за пореден път отговорът достигна до „Всички мислят, че Тръмп е наистина луд.“ Значи има някакъв кратък път, който звучи така: „Няма нужда да обяснявам. Достатъчно е, че всички мислят така. Ако всички са на мнение, че това е лудост, дори не е нужно да ти обяснявам защо. Просто трябва да смениш мнението си.“

По случая с хакнатите мейли и обвиненията службите, че Русия стои зад това, г-н Тийл казва: Множество обстоятелства са в подкрепа на това твърдение, а именно че Русия стои зад случая. От друга страна, аз съм убеден, че през 2002 и 2003 година са използвани Оръжия за масово унищожение в Ирак.

По повод нападките от ЛГБТ обществото и дори обвиненията, че той всъщност не е негов представител: Тръмп ще има благосклонна и добра политика към правата на ЛГБТ. Не мисля, че ще промени нещо. Очевидно щях да съм притеснен, ако не бях уверен в това.

Знаете ли може би трябва да съм притеснен, но не съм. (По повод на мненията, че вицепрезидента Майк Пенс е необратим хомофоб) Не знам. Хората познават твърде много представители на гей обществото. По толкова начини, нещата вече са необратимо променени.

За речта ми по време на конвенцията на Републиканската партия в родния ми Кливланд, бях нападнат от много повече гей либерали, от колкото консервативни християни.

Някак тези неща имаха значение за демократите, но не и за обществото като цяло.

Относно връзката на Тръмп с Путин и афинитета му към диктатори: Но трябва ли Русия да е в съюз със Запада или с Китай? Имаше наистина лоши диктатори в Близкия Изток, от които се отървахме и в повечето случаи това доведе до по-голям хаос.

За конфликта на интереси при управлението на Тръмп и присъствието на наследниците му, на технологичната среща, както и самият Тийл като част от екипа му: Не искам да отхвърлям етичните съображения тук, но се притеснявам, че „конфликт на интереси“ е доста преекспонирано понятие в политиката. В много случаи, това е идентификатор, че някой разбира нещо далеч по-добре от случаите, в които такъв конфликт няма. Често липсата му е показател за незаинтересованост.

Дали Тръмп избира членовете на кабинета си на база външен вид? Мислите, че това има твърде голямо значение за Тръмп? И може би всички останали смятат, че външният вид няма голямо значение. Искате ли водещите американски дипломати да изглеждат като дипломати? Искате ли министърът на отбраната да изглежда като строг генерал и да не трябва да имаме нападателна позиция, а да стоим спокойни в защита? Не знам.

Много хора подцениха кандидатурата на Доналд Тръмп, приемайки я шеговито.

Хората мислиха, че цялата история с Тръмп е фалшива и няма да доведе до никъде. Намираха я за най-нелепото възможно нещо и тогава някак си той победи, като Хоган (Питър Тийл тайно е финансирал Хълк Хоган в делото срещу Gawker, което кечиста спечели и компанията му изплати 140 милиона долара, след което фалира. Делото срещу Gawker беше поповод на публикация, включваща секс видео на Хоган със съпруга на негов приятел). И това, което се питам е дали кеч борбата е едно от най-истинските явления, в нашето общество? Отвращава ме, че останалите неща в обществото ни са даже много по фалшиви. Колкото и лекомислен би могъл да е Тръмп, той има повече автентичност от всеки друг политик. Той говореше по-скоро като обикновен човек. Не използваше купешки, вестникарски изрази като повечето от другите кандидати. Така той стана истински. Той всъщност искаше да победи.

Ако си твърде оптимистичен, звучи сякаш си извън обхвата на досегаемост. (за Хилъри Клинтън) Републиканците имаха нужда от много по-песимистичен кандидат (от този на Демократите). Необичайното за Тръмп беше, че съчета песимизма с енергичен аспект.

По повод на подкрепата си към Хълк Хоган в делото срещу Gawker: По същество това е отношението ми – не трябва да се публикуват секс видеа. Намирам това за обида към журналистите. Това не е журналистика. Прозрачността е основна, но над определена степен може да стане твърде токсична.

Точно както самонадулия се Хилъри-балон, където всички бяха много уплашени да признаят, че това е наистина лоша идея – подкрепата на този твърде слаб кандидат. Тийл вярва, че компанията Gawker е възпроизвела напълно налудничев балон, издут до голяма степен от социопатите на НюЙорк.

И докато другите предвиждат крах в новото управление, Тийл не съжалява за ролята си в него.

Винаги имам много ниски очаквания, затова рядко оставам разочарован.

Политиката на омраза заля САЩ, насочвайки оръжията си срещу новоизбрания президент и това трае твърде дълго вече. Гордите с демократичните си възгледи и принадлежност западняци някак попаднаха в собствения си капан от лицемерие и се приземиха лошо директно от върха. Незачитането на вота и избора на мнозинството (по правилата на месния избирателен кодекс) ме кара да преосмисля тази тяхна демокрация и при всеки преглед на печата за случващото се отвъд океана в главата ми отеква:

Обществото: Бъди себе си!
Обществото: Не. Не така.

Толерантността работи двупосочно. Стига примери за двойни стандарти. Аз съм с г-н Тийл!