Така и не усетихме кога сме заживели в бъдещето. Може би битовите грижи ни разсейват и просто не ни стига времето да забележим колко бързо се променя светът. Понеже дали ще са стотинки, или ще са биткойни, като не стигат, все ти е криво.
Може би някой ден ще се събудим и ще погледнем часовника, ще осъзнаем, че закъсняваме и ще махнем на близкото до прозореца летящо такси да ни закара на работа. И сигурно чак тогава ще осъзнаем, че живеем в бъдещето. По прогноза на Back to the Future това трябваше да е възможно още 2015 г. Blade Runner пък го предвиди за 2019. А сега сме някъде по средата и вярваш или не, стават чудати работи, които и научната фантастика не знае как да обясни.
Впрочем, дори и колите да летяха, нямаше да е кой знае какво. Истинският показател за напредъка на обществото е кой пилотира.
А и можеш ли да си представиш какъв щеше да е въздухът, ако всички коли летяха?
Ами, няма да мирише на тучни полянки и утринна роса.
Решено е, няма да летим до офиса. Ще си почакаме бъдещето тук, на спирката на 280. Понеже поне в такива моменти на човек му остава време да си помечтае.
Слезе ли от автобуса, чакат го само обичайните ежедневни грижи. И все пак знай, че колкото и да ти е труден животът, има хора, на които им е по-труден.
Народната повеля е, че за да станеш човек, трябва да построиш дом и да посадиш дърво, сиреч труд трябва. Обаче това взеха да го правят и по другите страни и затова в последните години към тези две изисквания се прибави още едно. Всеки истински българин трябва да напише и книга.
Макар че човек и само да прочете някоя, пак не е лошо.
Мир и любов!
коментари