2017:

Годината, в която се убедихме, че щастието се крие най-вече в дребните удоволствия, защото късметът идва твърде рядко. Годината, в която кризата на смисъла беше навсякъде около нас, но не се поддадохме. Годината, в която се хранихме малко, спахме малко, но пък не се лишихме от веселие и вярвахме, че това което търсиш, търси теб. Годината, в която изгорихме нощта – за да светим като ден. Годината, в която не тъжихме, защото бяхме убедени, че всичко което сме изгубили ще се върне под друга форма. Годината, в която се опитахме да виждаме красивото, за да не остареем никога. Годината, в която се отърсихме от яростта и отчаянието, за да не го превърнем в траен оргазъм. Годината, в която разширихме полето на смисъла, опитахме се (често нелепо) да бъдем разцепващо смешни, въпреки извечното дуенде, португалското саудаде и вселенска умора в душите ни.

И все пак музиката (завинаги!) беше нашата фасцинация, дълбокомислие и богоносец.

100-те egoist.bg песни са селекция на нашата прелюбима Надя Здравкова. С нея (освен, че ходим на лайфове на Стоунс, пием изискани чаши и говорим за секс) сме от една порода – онази, която смята (подобно Керуак), че щастието е да приемаш живота като един дълъг, странен сън.