Весела Петрова, сценарист: Уроците са много и не свършват с повторното препрочитане на неговите Задочни репортажи. Но усещането е като откритие за писателя и човека, който сякаш сме забравили.  Забравата е другия урок, защото ако не прочетеш написаното, няма как да си го представиш. Следващият урок е, че можеш да усетиш методите на тоталитарната държава и така да се впишеш в народопсихологията от онова време, когато убийството на несъгласните е позволено. Образът е огледален, а последиците  в развитието ни са придобили причудливите и  уродливи образи на изкривената действителност.

Росен Елезов, режисьор: Георги Марков наистина е незаздравяваща рана в душата на България,  за която вече толкова години от началото на “промените” няма създаден лек. Така си вървим във времето със социални психо-аналитични заместители – люта ракия и още по-люта чалгия.Урок №1. Съдбата и творчеството му носят силата на въздействие подобно на Христо Ботев, Захарий Стоянов, Алеко Константинов, Иван Хаджийски, Райко Алексиев.
Урок №2. Националният комплекс от вината за убийството на Георги Марков е следствие от вездесъщите “бивши” тайни служби, унищожили 16-те тома от досието му, хвърлили плява, кал и екскременти върху светлото му име,  (сиреч – не му е чист косъма щом е успял, видите ли, да избяга на запад…),  самоубили генерал Стоян Савов, който знаеше кой е физическият убиец на писателя, замели постигнатите с титанични усилия доказателства на следователите по процеса – Коста Богацевски и Богдан Карайотов, за да да бъде закрит по давност, сякаш никога нищо не се е случвало в блатото на безвремието. И най-важното – подиграли се със свидетелствата на шефа на външното разузнаване на КГБ, генерал Олег Калугин, маргинализирайки ги до степен на провокация, “необходима му за спечелване на индулгенция пред запада”…

Весела Петрова, сценарист: Много ще бъде трудно да се излекува тази рана. В писаните текстове е отговорът на въпроса защо беше убит писателят Георги Марков. Малко са тези, които познават неговото творчество и това са хора на средна възраст. Младите почти не го познават. Затова от няколко години има искане неговите текстове да се изучават в часовете по литература в средното училище. Дори съдебното дело за неговото убийство отдавна е прекратено!

Росен Елезов, режисьор: Свидетели сме на агресивни опити за идеализация и реставрация на зловещия комунистически режим. Нагло се използва тъмата, незнанието и безхаберието на новите поколения, за да се втиква в девствените им съзнания носталгия по мракобесното тоталитарно време. Нацията ни боледува от липсата на осъзната свобода. И доказателство за това е показното поклонение на “променената” партия, пред гроба на Тодор Живков – истинският поръчител на убийството на Георги Марков. Обществото може да излекува хроничната си болка не само чрез покаяние, но и с действително осъждане на виновниците за физическата му смърт. Чрез противопоставяне на опитите за заличаване и омаловажаване на произведенията му – нещо, което няма как да се случи без истинско лустрационно законодателство.  За това е така необходимо изучаването на необятното му творчество в училището и университетите…

Весела Петрова, сценарист: Странното е, че когато препрочиташ текстовете на Георги Марков, написани преди повече от 40 години виждаш образи, които и днес пресичат нашата улица, литературата, изкуството. Образи сякаш непокътнати от времето, но все още действителни в нашия иначе модерен и свободен живот. Можеш да откриеш отговора на въпроса – защо все още не сме истинско гражданско общество и защо ние българите нямаме съгласие по важни за страната ни въпроси. Вижда се и това, че ние не уважаваме таланта във всичките му форми, не понасяме различните, не уважаваме другото мнение. Актуалността на репортажите не е само задочна, тя е смазваща.

Росен Елезов, режисьор: Задочните репортажи за задочна България и тритомникът Есета до моя съвременик, Ненаписаната българска харта и Ходенето на българина по мъките удивляват с прозренията си, съвременният език и философската си дълбочина и проникновение. Като символика усещането е, че са писани не на механична пишеща машина, а на модерен лаптоп. Множество есета са така въздействащи и толкова отвъд времето, че сякаш са писани за днешния заблуден, блъскан отвсякъде и залухан българин, както и за безрадостната гледка на обществения живот, поставен на командно дишане. Такива са “Суетата”, “Героите”, “Природата”, “Простотата”, “Самозалъгването”, “Идеалите”, “Нетърпението”, “Собственият фашизъм”, “Сталинчетата”, “Промяната – блян и илюзия”, “Кой е свободен?”, “Човекът и досието”, “Врагомания”, “Бимбилистанска журналистика” и прочие. Неговите есета разкриват безпощадно, сякаш със скалпел, същността на нашенската народопсихология, неумолимата диалектика на неизбежната промяна, въпреки съпротивата на силите на мрака. Прозира бащинска загриженост, доброта и човеколюбие в надеждата, че корените на злото са обречени да изсъхнат, поради изконните човешки качества на българина. Но трагедията ни днес е, че в метафизическия свят, който обитаваме, лъжата за нормално съжителство и общуване е вездесъща. И като че сме орисани от порицанията на Георги Марков да повтаряме до забрава и полуда вечната патология на комунистическото наследство – с “липсата на промени”, със “захвърлената в задния двор истинност”, с “властващото лицемерие и лъжа”, със “съхнещата жизненост на нашия народ, отказал се доброволно от своето бъдеще”. За да възкликне авторът: “Краде се на дребно, краде се за преживяване, краде се, защото всички крадат и защото от всекиго нещо е откраднато. Така че се краде за възмездие…” Имаме привилегията част от тези досиета да прозвучат във филма с автентичния глас на писателя, прочетени в ефира на радио Дойче веле.

Росен Елезов, режисьор: Заглавието на Задочните репортажи по света е Истината, която убива и това е показателно за силата на неговата проза. Присъдата над режима е произнесена от прогарящите му слова, подобно тези на Джордж Оруел, Александър Солженицин, Херта Мюлер, Милан Кундера, Вацлав Хавел. Предстоящо е признанието за Георги Марков като световен писател от техния ранг и е дълг на обществото ни да популяризира живота и да превежда творчеството му.

Весела Петрова, сценарист: Георги Марков се разграничава от тоталитарната държава, защото там няма място за духовността, предпочита да живее като емигрант, но да се чувства свободен, да каже мнението си и най-вече да остане там, където има кой да го чуе. По този начин той изразява себе си и само така би се чувствал на място. За забранения Великден и камбаните на Александър Невски… Ясна e присъдата за „безкрайния парад“ от фалшиви стойности и „намигващата Темида“, за „изкуството на партийната кариера“ и за „цензурата като оръжие на бездарниците“.

Весела Петров, сценарист: Георги Марков може да бъде изучаван в средното училище, както се изучават и другите български писатели. Може да присъства и в часовете по нова българска история.

Росен Елезов, режисьор: Въпрос с еднозначен отговор. Преодоляване на чиновническо-бюрократичната кафкианска система и заемане в учебниците по история и литература полагащото му се отдавна и по право място – колкото и да е трън в очите на импотентните си “колеги”. Съпротивата на червените “интелектуални” кръгове срещу писател от такова ниво е следствие от инстинкта за оцеляване на нищожеството. Приемането на неговите литературни, граждански и чисто човешки достойнства в учебните програми би бил жесток удар по ценностната им система и най-вече самопризнание в неговото духовно убийство.

Весела Петрова, сценарист: В сянката на Георги Марков стои всичко това, което ние като държава не сме направили за него, освен паметника на площад Журналист в София.

Росен Елезов, режисьор: В неговата сянка се спотайват неговите убийци – физически и духовни, цялата държавна машина, която го убива постоянно, ежечасно и днес. А заедно с него убива и нас, убива и бъдещето на децата ни.

Росен Елезов, режисьор: Да покаже силата и величието на един истински будител на нацията, както и безсилието на смъртта пред духа и перото на свободата.

Весела Петрова, сценарист: Целта на филма е  повторното завръщане на писателя в своята България, а не в „задочната“, за перипетиите около неговия паметник , за новото издание на неговото творчество! Филмът търси мястото на Георги Марков като писател в литературния живот на днешна България.

Росен Елезов, режисьор: От неговия братовчед Любен Марков, който е и съсценарист на филма, от дългогодишната ми мечта да се докосна и разкрия частица от света на големия писател.

Весела Петрова, сценарист: Идеята дойде с построяването на паметника на Георги Марков и с мисълта, че през 2018 година ще станат 40 години от неговото убийство. Творчеството на писателя  все още е непознато на повечето млади хора и затова искаме да се изучава в училище. Това е едно предложение към държавата и образователната система, защото той е преди всичко много добър писател. Този филм е за писателя и неговото творчество, а не за убийството му станало нарицателно като „българския чадър“. В неговите Задочни репортажи за Задочна България Георги Марков пише: „Ще се опитам да разкажа за всичко това ,защото един ден някому може да е нужно моето свидетелстване“.