Той я целуна, тя го целуна, двамата се качиха на самолета за Ню Йорк и всичко беше спокойно. Без изненади, без нито една шега, строго придържане към предварителния сценарий. Дори по-сериозните анализатори, без да очакват кой знае какво от бивш модел и възможна първа дама, по-скоро потупаха по рамото Мелания Тръмп и не отправиха безразборни критики.

После тя обърна бялата си рокля и си тръгна под звуците на “We Are The Champions” на Куин.

Някой публикува в Туитър стара фотография на Роналд Рейгън от приемането на номинацията за президент на конференцията на републиканската партия през 1980 година в Детройт. Не, през 1976 година, грешка, когато той предизвика вътрешнопартийно президента Форд и загуби, но с малко. Внушителна фотография – Рейгън на 64 години, вдигната дясна ръка към присъстващите, онази усмивка, няма-как-да-сбъркате. Ако Рейгън беше избран, щеше да бъде твърде стар по тогавашните американски политически стандарти. Само Уилям Харисън е избиран като по-възрастен за президент на САЩ в оная година, но умира месец след встъпването в длъжност. На въпросната снимката Рейгън е усмихнат, но добре знае, че това е последната му конференция и възможност да бъде президент, следващата опция – той на 68 години, сякаш е твърде много. Един мъж на 68 си е мъж на 68 години.

По време на конференцията на републиканците в Кливланд сравненията с Рейгън продължават. Името му се появява често. Посоченият от Доналд Тръмп за вицепрезидент – Майк Пенс – продължи да оприличава Тръмп с Рейгън. Сякаш от 80-те години до днес – всички искат да приличат на него и никой не успява.

Мелания Тръмп, третата жена на Тръмп, беше приета донякъде сърцато през първата вечер на конференцията, за малко дори повиши тона в залата и – без да изживява кой знае какъв имиджов ренесанс – републиканската партия встъпи в ден първи от своята конференция по-малко хаотично и повече настъпателно. Мелания прочете словото си и си тръгна.

Близки до кампанията на Тръмп потвърдиха, че веднага след речта ѝ е отлетяла с Тръмп за Ню Йорк. След това дуото си легнало за тъй необходимия сън (традиционно около 4-5 часа за Тръмп, вероятно повече за Мелания), за да се събуди на следващата сутрин във вакханалия от скандали. Един от параграфите в речта на Мелания – чул си вече – е толкова идентичен с аналогична реч от преди осем години на Мишел Обама, че медийната врява премина нормалните граници. Шефът на кампанията на Тръмп обяви обвиненията за “лудост”, но не е никаква лудост да препишеш дословно. Вярно, фразите са общоприети – тип обичам те, но чакай малко. Иде реч за първа реч на евентуална бъдеща първа дама – реч, която дублира така очевидно думи, ритъм, настроение, темпо, послание, каквото ти хрумне. Това не е реч, а истинска лудост. Това е реч под индиго. И тази работа не е хубава.

А вечерта започна хубаво. Доналд Тръмп излезе, за да представи съпругата си (сценарийна грешка впрочем, кандидат-президент не излиза на първия ден на конференцията, макар този път излизането да беше със светлинна магия, не е истина просто). Мелания не направи гаф. Тръмп повтори достатъчно пъти “we’re going to win so big”, бившият кмет на Ню Йорк – Руди Джулияни вика с цяло гърло на сцената, драматични истории за сигурността в Америка трогнаха и не трогнаха, някои изправиха залата на крака няколко пъти, други – не. Мелания Тръмп пък походи малко с хубавите си крака в бяла рокля на Roksanda (дизайнер от сръбско-британски произход). И поговори.

Ала вечерта не завърши хубаво. Докато повечето спяха, социалните хиени откриха тъй слабо скритото – словото на Мелания може би е плагиатствано от Мишел Обама. Не от съпруга на републикански президент, а от самата Мишел Обама. Позор. Плагиатство.

Плагиатството, уважаеми, тази тъй любима журналистическа дума, е особена работа. Според журналиста Майкъл Кинсли това е кражбата на идеи и думи на други хора. Кинсли казва, че само половин дузина идентични думи между две литературни произведения, в определен пасаж, по определена тема, могат да създадат подозрение. От двете кражби – на идеи и на думи – по-голяма е естествено кражбата на идеи. Ако някаква фраза се е запаметила в съзнанието ти и абсолютно случайно я използваш в свой текст, разбира се, кучетата на ловците на плагиати ще те надушат бързо и спасение няма. Ако Мелания беше казала: “Както казва Мишел Обама”, какво ли щеше да се случи? Дали някои щеше да попита: “А Мишел Обама как реши да напише своята реч, дали взаимства от някого?” Позоваването на източник също крие своите опасности.

Едно време Джими Хендрикс казвал: “Толкова добре ме имитират, че чак чувам някои от грешките си.” Но пък Стивън Райт допълвал: “Да откраднеш идеи от един човек е плагиатство; да откраднеш идеи от много – това вече е проучване.” През 2007 година в своята дисертация за плагиатството Норман Люис пише: “Плагиатство е, когато използваш думите на някого или оригиналните му идеи без да се позовеш на него.” Демек – колкото и общоприети да са думите на Мишел Обама, толкова общоприето е схващането, че речта на Мелания Тръмп е плагиатство.

Всъщност единствената приятна част от речта на Мелания на въпросната първа вечер от конференцията на републиканците, беше липсата на негативни послания и негативни емоции. Има една фраза на английски, която завинаги ще отдалечава Рейгън от съвременните кандидати на републиканците и това е фразата “Wishful thinking”. Дори в онази фотография от 1976 година, запечатала мига на загубата, Рейгън притежава забележителен оптимизъм, който използва и при критика, и при нападение, и при отстъпление. Wishful thinking, няма такова чудо днес. 

А междувременно Доналд Тръмп беше официално коронован за кандидат на голямата стара републиканска партия. И съответно Мелания Тръмп – за възможна първа дама. И други кандидати за президент са плагиатствали впрочем – и Джо Байдън през 1987-а (следва дори самопризнание), и Барак Обама (обвинен, че е откраднал реч на губернатор Девал Патрик от 2006-а, не следва самопризнание). Важно припомняне – тогава плагиатството на Обама беше открито от лагера на Хилъри Клинтън, не от журналистите. Бен Карсън също адаптираше фрази, по-скоро обвиненията са за книгата му “America the Beautiful”.

Но никой не е бил зашлевяван така силно публично, както Доналд Тръмп, пардон – Мелания. Да водиш шантава кампания и да спечелиш първичните избори е едно, но националната сцена очевидно е нещо друго и този влак се движи по ново разписание с определени правила. Или както казва Пинокио: “Лъжата се разраства, разраства, докато е толкова явна, колкото и носът ти…”

– 20 юли, Атланта, САЩ