Филмът на Финчър достигна 18-годишна зрялост и освен че е все така актуален, сякаш става и все по-добър.
Добрият филм е като доброто питие. Колкото повече отлежава в съзнанието, толкова по-комплексен и интригуващ става вкусът му. Точно както в бъчвата протичат различни химични процеси, благодарение на които питието узрява, така и в обществото едни или други промени помагат на качественото кино да се превърне в непреходна, винаги актуална класика.
Великолепен пример в това отношение е 18-годишният шедьовър на Дейвид Финчър – Боен клуб. Филм, който при излизането си остава неразбран от мнозина, вероятно дори и от своите дистрибутори. “От Fox рекламираха Боен клуб предимно по време на мачовете от Световната федерация по кеч. Тогава осъзнах, че сме обречени”, припомня си Финчър, цитиран от Variety.
И добавя: “Филмът е за съществуването в едно общество с прекъснати връзки. Той е сатира”. Именно тази втора половина от съждението на режисьора обаче се оказва донякъде проблематична. Защото някои от почитателите на Боен клуб в известен смисъл пропускат същността на сатирата, не достигат до нейните по-дълбоки пластове.
С други думи, вдъхновяват се да живеят според правилата на Тайлър Дърдън и да създават свои съвсем реални бойни клубове. Свидетелства за подобни организации идват от Тайланд, Русия, САЩ. Авторът на романа Боен клуб, Чък Паланюк, пък споделя пред The Guardian, че когато книгата му добива популярност, по-възрастни читатели го питат къде биха могли да намерят боен клуб в своя район.
Да, на повърхността филмът и книгата са изпълнени с лозунги против консумеризма, изречени (най-вече) от Дърдън. С крайни действия, които би трябвало да взривят статуквото, с малки иронични бунтове като вмъкването на секс кадри в детски филмчета и производство на сапуни от липосукциите на богати дебелаци, които после се купуват от същите тези дебелаци.
Но бойните клубове са сапуните за антиконсумеристите. Те са франчайз верига за хората, които уж отричат франчайз веригите, а техният лидер, отхвърлящ клишетата, изглежда като изрезка от мъжко списание. Той е шут, пародия на самия себе си и патерица за истинския герой – неназования разказвач.
Затова и Боен клуб не просто е актуален и сега, 18 години след излизането си, но и има много, много по-сложен, нюансиран вкус. Защото ако през 2016 в търсачката на онлайн аукциона eBay си пробвал да напишеш името на Че Гевара, емблема на марксизма и контракултурата, и продуктите с неговия лик са били “само” 26 000 (запалки, тениски, калъфи за телефони и т. н.), то днес тези продукти са близо 34 000.
Парадоксът на антиконсумеризма, който все повече и повече подхранва консуматорството; на социалните мрежи – разрастващо се гнездо на антисоциални настроения и прояви; на Черния петък след Деня на благодарността; на увеличаващите се възможности да се самоопределяш и ненадминатата криза на идентичността – Боен клуб има в своите 2 часа и 19 минути тези нотки и още много повече.
Чък Паланюк споделя как се е зародила идеята за романа: “[Ако след като си бил пребит], изглеждаш достатъчно зле, никой [на работа] няма да те попита какво се е случило”. В днешно време сигурно не само никой няма да те попита, но и няма да забележи, защото например е твърде зает да си рови в телефона.
Небостъргачите на смисъла, на идеалите, принципите, на всичко, което считаме, че сме и е редно да бъдем, рухват с гръм и трясък. Един апокалиптичен спектакъл, от който сякаш няма спасение. Утехата? Да хванем за ръка човек, когото харесваме, и да наблюдаваме спектакъла заедно. Току-виж сме успели да се излъжем, че всичко в края на краищата свършва добре.
На 24 ноември, Черния петък, от 20:00 ч. в пространството на Underpool Arena (адресът е тук) – Боен клуб ще се излъчи на голям екран и одухотворен с разиграни на живо сцени от филма в рамките на петото издание на Jameson Cult Film Club. Можеш да се регистрираш за прожекцията в този сайт.