Сигурно ще ви стресирам, но едно от най-хубавите неща на този свят са дългите полети. Първо – когато самолетът пристигне се озоваваш на далечно място, което – съгласете се – е хубаво. Часовата зона е различна – в България работят, вие спите и никой не ви търси за нищо. И обратното.

И второ, имате време за себе си, без мобилни устройства, без имейли, без неотложни телефонни обаждания.

Колкото и да сте тренирани в самолетни преживявания, няма как да спите през цялото време на един 10-12 часов полет. Вярвам, че не се храните на борда, защото независимо от класата (с известни изключения), храната не става. Вярвам, че не носите сериали на лаптопа си, което би убило романтиката на полета, и без това убита напоследък. Ако все пак искате да гледате нещо, в един момент се озовавате пред т.нар. entertainment система, която има заложени немалко филми и понякога доста добри. Твърде е възможно да сте пропуснали някой и да наваксате. Твърде е възможно също така да направите откритие, което ще гледате цяла година.

Така се случи с мен преди два месеца, когато ненадейно се натъкнах на Western Stars – един от последните албуми на Брус Спрингстийн, който включва 13 нови парчета и е заснет като уютен концерт в една стара плевня за сено из дълбокия див запад на Щатите. Спрингстийн, малко над 70-те, в отлична форма, заедно с нещо като 30-членен (ако не ме лъже паметта) симфоничен оркестър на сцената на въпросната плевня, изключителен. Той е в отлична форма, по-мъдър, свири по-добре, някак притихнал, но и много шумен и бърз едновременно, престъпно добър, мамка му.

Гледах концерта два пъти, исках самолетът да покръжи още малко, да изгледам всичко на спокойствие. Веднъж в хотела, някъде из Колорадо, потърсих в YouTube пак, но не беше същото.

Макар нито една аудио-визуална система в самолет да се слави с кой знае какво качество, все пак атмосферата беше различна – всички около мен бяха заспали или притихнали, а аз със слушалки на уши и притъмнена кабина – усещането беше задушевно. Western Stars през екрана на лаптоп в някакъв крайпътен мотел имаше своя чар, но цялостното аудиовизуално преживяване нямаше как да се случи.

Помислих – този филм/концерт трябва да се гледа у дома, да поканя гости, да се насладим, но как да се справя със звука?

Отдавна минаха онези времена, когато вкъщи складирахме всякакви аудио-визуални устройства – в един момент, ако не сте истински и запалени аудиофили с множество свободно време, те започват да събират прах, неминуемо е. Сигурно звучи като кощунство, но две безжични тонколони вършат отлична работа, особено, ако ги подберете така, както трябва. Не пестете средства, удоволствието е несравнимо. Случи се така, че отдавна бях разчистил абсолютно всичко – стари усилватели, грамофон, кабели, аудио-системи за домашно кино, за слушане на плочи, за слушане на дискове, за слушане-на-не-знам-си-какво. Един телевизор и въпросните безжични тонколони вършеха работа, какво толкова.

Но, веднъж върнал се у дома, особено, когато се оказа, че въпросният Western Stars вече е наличен в HBO, аудио-ситуацията стана малко напрегната. Искам да го покажа на приятелите си, но как да се насладят на истински звук. В Щатите ми разказваха, че трябва да дам шанс на т.нар. soundbars, ако не искам отново да задръствам къщата с тонколони, кабели и т.н.

Така в един момент се озовах с бързо взето решение – аудио решенията са толкова много, мненията още повече, тъй че препоръчвам да действате бързо и да решавате инстинктивно. Така, както с телевизор Sony няма как да направите грешка, някак нормално е да потърсите soundbar на същата компания, който и архитектурно, и интериорно, и стилистично се връзва с телевизора ви. Сигурно аудиофилите от вас ще погледнат скептично над следващата реплика, но тя е факт, че и изпитан факт – въпросната вертикална система за съраунд звук, за която говоря сега, а именно модел HT-ZF9, е най-новата технология на Sony и наистина позволява да усетите тръпката от най-новите кино аудиоформати, като Dolby Atmos и DTS:X, при това от едно-единствено тънко устройство. Поставено под телевизора Sony то не само, че скрива двата кабела, които неминуемо се спускат от телевизора, но и без значение в какъв тип стая се намирате, трите предни високоговорителя възпроизвеждат “вертикално”, създавайки виртуален съраунд звук, който сякаш е навсякъде около вас. Бързо се оказа, че съвсем не е необходимо да добавям задни говорители, тъй като това създава още главоболия за пространство и кабели, а и не е фатално – въпросният soundbar завладява с богат съраунд звук като на кино, без да претрупвам пространството.

Този soundbar се инсталира лесно, буквално за минути, връзката с телевизора е интуитивна, както и работата след това. Без да задълбавате в излишни настройки, което ви препоръчвам, доверете се на предварително програмираните от Sony режими като “кино”, “музика”, “новини” или “спорт”.

Но тъй като говорим за Брус Спрингстийн и все пак това беше причината за този саунд-ъпгрейд, една вечер се настаних удобно, притихнал, с леко критичен поглед, за да видя какво ще се случи с въпросния музикален филм Western Stars. Гостите бяха заели местата си. Избрах режим “музика”, където се усещат жизнеността и богатството на музикалните звуци, за разлика от другите режими, които акцентират върху друго и ….

Трудно е да се опише. Понякога съм скептичен към новите устройства, които намаляват размери, успяват в малки кутии да набутат какво ли не, но номерът с този soundbar e, че просто работи, при това работи отлично.

Бързо превъртях до тази песен и останалото беше една вълшебна вечер, пълна с наслада.

Този soundbar е наличен в България и може да поръчате ТУК.