“И Далай Лама да бяхме номинирали, БСП щяха да кажат, че Бокова е по-добре”. Така лаконично коментиравъртележката с българските номинации за генерален секретар на ООН външниятминистър Даниел Митов в сряда. Думите му бяха в отговор на исканията занеговата оставка от страна на БСП и АБВ, които пък намериха темата за чудеснапредизборна кампания.

Всъщност, обаче темата наистина е прекраснабаза за вътрешнополитически лай. И трябва да си политически идиот, за да не яползваш. Защото ние Далай Лама нямаменито в лицето на Бокова, нито в това на Кристалина Георгиева. Още повече, че сагата ООН в дъното е вътрешнополитическа, тъй като никой – нито Борисов, нитоопонентите му, не се вълнува какво ще се случи с поста. 

Малко фактология: Преди ден кабинетът издигна официалнокандидатурата на българския еврокомисар Кристалина Георгиева за генераленсекретар на ООН. Мотивът – тя щяла е по-успешна номинация от излъченатапървоначално Ирина Бокова, която обаче отказва да се оттегли от надпреварата.Така България се оказва в безпрецедентна ситуация – не само, че за пръв път висторията си претендира за най-високия пост на най-голямата световнаорганизация, но като бонус има и две номинации. 

Решението не е изненадващо и в общи линии сеочаква още от номинирането на твърде спорната Ирина Бокова. Особено актуаленподобен сценарий обаче стана преди две седмици, когато премиерът Борисов сезакани, че може да оттегли подкрепата от Бокова, ако не се класира сред първитедвама в последното гласуване на Съвета за сигурност на ООН, в което тя пъкзаписа най-лошия си досега резултат и се оказа шеста от деветимакандидати. 

Цялата тая патардия (без никакво извинение задумата, тъй като поради българския оттенък в ситуацията си е съвсем на място) разбирасе, изобщо нямаше да се случи, ако нагласите не бяха следващият генераленсекретар на ООН „да е жена и да е от Източна Европа“. И ако се абстрахираме, чене поради личности с качества, а единствено поради давана от полови игеографски особености възможност, се втурнахме да номинираме кандидат, иманякои щрихи на ситуацията, които не е добре да пренебрегваме. Тъй като заблестяща илюстрация на дребно интригантското ниво на политическия ни живот.Нашият си, личен.

Ако има важен вътрешнополитически въпрос, той е защо през февруари  премиерът Бойко Борисов номинира генералниядиректор на ЮНЕСКО Ирина Бокова за шеф на ООН, въпрекимножеството сигнали от влиятелни западни сили, че кандидатурата ще бъде пъленпровал. 

Отговорът е съвсем прост: Борисов номинираБокова заради клюки и интриги. Именно по това време се заговори неофициално завъзможно обединение на АБВ и БСП зад обща президентска кандидатура в лицето наИрина Бокова. Ситуацията на социалистите щеше да се подреди чудно като опаковказа продажба на номинацията – излъчена от предходния кабинет за ООН, но пъкдискриминирана заради родителите си от настоящия, Бокова щеше да изпълнибългарските медии с плач, клетост, международен успех заради ЮНЕСКО, и любовкъм Русия.

И тъй като премиерът и лидер на ГЕРБ не сеотличава с особена смелост, но пък блести с шопска хитрост, той наложи направителството издигането на Бокова за ООН, за да ѝ отреже пътя къмпрезидентската битка у нас.

Когато вече и БСП и АБВ имат свои кандидатуриза държавен глава, Борисов спокойно може да елиминира Бокова. Тъй като тя вечене е вътрешнополитическа заплаха. 

А защо правителството се спря на КристалинаГеоргиева (а не на Кунева, например – тя несъмнено би искала и този пост)? Пакпоради кухненски особености, или поне така изглежда ситуацията, гарнирана сразнообразни неофициални обяснения. Извън всички мантри, че тя е доказан професионалист,добър еврокомисар и уважавана в международен план, все по-често път си пробиваобяснението, че президентът Росен Плевнелиев ще бъде компенсиран с пост в ЕК. Итози пост трябва да бъде освободен от Кристалина Георгиева.

Ако това се окаже вярно (а тест за истинносттаще бъде времето, не заклинанията на някоя говореща глава от синия екран),драмата около ООН ще бъде поредното доказателство за работническо-селскиягенезис на политиката в България и дипломация с дъх на запръжка. 

Или иначе казано – десетки маневри, срам иунижение, само и само да се трасира пътя за победа на изборите за държавенглава. А подобни упражнения са необходими, само ако партийният лидер си даваясна сметка, че не може да извади в битката конкурентна фигура.

В този ред на мисли – можем да въведем ноухауи в номинациите за международните постове. Вместо да сменяме кандидатури, щешеда е толкова просто да приложим тактиката, изобретена от ГЕРБ за президентскиявот – Българската страна трябваше да обяви, че има номинация за ООН, ама нямада я каже. Така хем всички в шах, хем публиката у нас стои гладна, хем тазинавън ще се забавлява, хем винаги може да има съспенс „Борисов ще секандидатира ли и за този пост“…

P.S. И ако този текст не звучи достатъчно възвишен за „анализаторите“,които тия дни вървят със словосъчетанието „национален интерес“ напред, само сизадайте въпроса, защо след като всички са така загрижени за „майка България“,правителството номинира Ирина Бокова с ясното съзнание, че няма да успее – не ели това против националния интерес? Или пък защо Бокова не се оттегли всъздадената ситуация, пак в името на националния интерес?