Димитър Димов пушеше нервно, потънал дълбоко в креслото си, когато наближи краят на цигарата му, писателят стана рязко, и се пресегна да я угаси в пепелника. В този момент краката му потрепериха и тялото му се свлече безжизнено на пода. Само преди минути му бяха съобщили, че някой разрушава тютюневите складове в Пловдив и сякаш най-естествената му реакция срещу този акт беше просто да се пренесе в един по-добър свят.

Защо обаче всеки път се налага да се появяват варвари, и чак тогава да се сплотяваме срещу тях?

Настоящето: За съжаление, това не е началото на научно-фантастичен разказ, а самата заобикаляща ни действителност. В неделя, в типично криминален стил без предпазни каски, табели и предварително оповестяване, беше съборен един от най-красивите тютюневи складове в Пловдив. Пететажната сграда беше паметник на културата в обявения за най-културен български град. И докато замаяният от топли кебапчета и студена бира български народ празнуваше освобождението си от турско робство, едни други варвари съвсем пред очите му разрушиха поредната историческа ценност. Дали на нейно място ще изникне МОЛ, хотел или увеселителен парк, няма значение, важното е новите варвари да се наситят на разрушение. Точно така, те се хранят с разрушение, и колкото повече история бъде затрита, толкова удоволствието от храната е по-голямо. В случая пържолата е доста тлъста.

Историята: Тютюневият склад на Ориент Табако е построен е през 20-те години на миналия век, и е украсена със стенописи на Вълчан Петров. През 1962 г. в него е сниман филмът Тютюн по романа на Димитър Димов. Първият собственик на сградата няма преки наследници. Впоследствие тя е продадена два пъти, като сегашният й притежател решава да я „преобрази”, като я разруши. Новото варварство май ще се окаже не съвсем ново – само преди месеци в София една друга историческа сграда Къща с ягодите беше заплашена от събаряне, след като собственикът ѝ, шефът на Лукойл Валентин Златев, реши на нейно място да вдигне нова постройка. Със сигурност похожденията на новите варвари срещу българските исторически ценности ще продължат, подкрепяни от кметове, общини и парламент.

Бъдещето: Радостното в случая с разрушения тютюнев склад в Пловдив е обществената реакция и живата верига от хора пред сградата. Нека не забравяме, че през 1953 г. тютюноработниците в Пловдив се вдигат на стачка – нещо немислимо за комунистическа страна. Неспособни да овладеят работническото недоволство, висши функционери на БКП нареждат да се стреля срещу протестиращите. Девет от стачкуващите са убити. Стотици са изпратени по лагери и затвори. Днес други хора застанаха с телата си, за да спрат разрушението и похода на новите варвари. Защо обаче всеки път се налага да се появяват варвари и чак тогава да се сплотяваме срещу тях? Ами ако един ден те не дойдат или просто ни изоставят? „Сега какво ще стане с нас без варвари?”, ще попитам и аз, като гръцкия поет Константинос Кавафис.