Препоръчват ми да не снимам с аргумента, че обектът на моя интерес вече не съществува. Или поне така изглежда. Полицаят даващ ми съвета не знае, че творбата, замазана от няколко пласта различна на цвят боя и спрей не е единствената причина за моето присъствие пред затворения вече център за прием на мигранти в северен Париж. Преди месец там бива наблюдаван кратък, странен феномен – посещенията на сградата зачестяват драстично. Туристи, медии и любители на изкуството се роят в този иначе избягван квартал с едничката цел да (се) снимат с една от най-новите творби на (все още) мистериозният Banksy. В края на юни, световноизвестният британски стрийт артист остави по стените на френската столица няколко любопитни мишки, един нов Наполеон и други две изключително ангажирани творби, на които медиите не се поколебаха да направят място. Една от тях се намира в близост до Porte de la Chapelle, последна спирка на метрото, която се пълни рано сутрин и празни късно вечер. Именно от там започва и моят маршрут Banksy.

A post shared by Banksy (@banksy) on

. Porte de la Chapelle, migrant’s soup kitchen.

A post shared by Banksy (@banksy) on

Аз съм от тези, които „нямат шанс“. Творбата вече се е превърнала в разноцветно петно, доказателство, че изкуството никога не е еднозначно и реакциите към него също. Чернокожото момиченце, което се опитва да скрие свастика рисувайки върху нея мрежа от преплетени розови цветя, напомнящи сирийската роза, е заличено от местни жители с аргументи, които станаха причина за реакции и коментари в цялата възможна гама на социалните мрежи. Решавам да не снимам. Няколкото стотин човека, които от месеци живеят и спят там, струпани като стадо добитък, в очакване Европа да реши какво да прави с тях, са достатъчно снимани. Шокът от присъствието им обаче трябва да е бил голям за тези, които идвайки за бързо, екзотично селфи, са забравили, че градът на светлините се вижда най-ясно в мрака. Но за Banksy това не е първа реакция спрямо ситуацията на бежанците. В края на 2015 г., артистът изобрази Стийв Джобс с торба на рамо и стар модел компютър в джунглата на Кале, припомняйки, че създателят на Apple освен друго е и син на сирийски имигрант.

Banksy, rue de Flandres, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Banksy, rue de Flandres, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Жак-Луи Давид, „Наполеон преминаващ прохода Гран-Сен-Бернар“, 1801, Schloss Charlottenburg

Връщам се към метрото, което  ме отвежда до месарницата на висок жилищен блок. На стената до нея, в иронично намигване към „Наполеон преминаващ прохода Гран-Сен-Бернар“ на френския художник Жак Луи Давид, силен вятър изглежда е духнал червена пелерина в лицето на незнаен конник. Странeн изглежда може би изборът на място, но името на улицата, „Flandres“ („Фландрия“) дава възможно обяснение. Тя съвсем непринудено отвежда към оказалата се фатална за управлението на Наполеон последната битка при Ватерло. Когато през юни 2015 г. тържествено бяха отбелязани 200 години от нейния край, пред събраните кралски особи и политически лидери, първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс припомни убеждението на Виктор Юго, че „ще дойде ден, когато няма да има други бойни полета освен тези на пазарите, отварящи се за търговия и на умовете, отварящи се за идеи”. Войната на пазарите, която се отваря днес може да се окаже обаче също толкова разрушителна, колкото тази, която от седем години не спира в Сирия. И докато Brexit продължава да бъде наричан „Ватерло на Великобритания“, остава въпросът кой се крие под червената пелерина – Наполеон, Юпитер или може би някоя Юнона?

Banksy, rue de Mont-Cenis, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Banksy, Pont de la Grenelle, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Третата спирка в северната част на Париж, недалеч от Монмартър, носи промяна в настроението. Тапата от шампанско, която изпраща симпатичен плъх във въздуха напомня миналото на квартала, „лудите“ 20, когато писатели, художници, музиканти и танцьори имигрирали от четирите края на света правят от Париж световна столица на изкуствата, а от Айфеловата кула първа по посещаемост забележителност. Двойката плъхове, която я наблюдава с любопитство е трудна за откриване под моста Grenelle, но местоположението й в близост до умалена версия на Статуята на свободата предлага интересно начало за дискусия относно миналите и настоящи отношения между Франция и САЩ.

Плакат от май 68, „Полицията се афишира при изящните изкуства. Изящните изкуства афишират на улицата.“

Постоянният обитател на градските канали, във версия Banksy се разхожда из още няколко парижки квартала. Качен на гърба на билборд до Музея за модерно изкуство Помпиду, маскиран и с молив в ръка, той припомня един станал митичен във френската съвременна история, период на размирици. Към снимка на творбата в официалния профил на артиста в Instagram, пише „Fifty years since the uprising in Paris 1968. The birthplace of modern stencil art“ (50 години след бунтовете в Париж 1968. Рожденото място на изкуството на модерния пошоар). Май 68. От едната страна на барикадата студенти и работници, от другата – полицията и президентът на Републиката, герой от Втората световна война, Шарл дьо Гол. Докато Сорбоната и Университетът в Нантер са затворени и окупирани от протестиращите студенти, Висшето училището за изящни изкуства се мобилизира, за да даде визуален израз на протестите. В създаденото за целта ателие, студентите изработват афиши и трактове с кратки, директни послания, опростени, ключови образи и малко цветове (основно черно, червено и оранжево). За по-бързо и масово разпространение на афишите, художникът Ги дьо Ружмон, наскоро завърнал се от „Фабриката“ (The Factory) на Анди Уархол в Ню Йорк, въвежда сериграфията като техника на печатане. Именно при нея се използва пошоарът, т.е. шаблон, който позволява отпечатването на един и същи повтарящ се мотив.

Banksy, rue Maître Albert, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Banksy, Passage de la Main d’Or, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Недалеч от Сорбоната, друг плъх, този път с панделка, в стил Мини Маус, се оглежда недоверчиво. Ушите му изглеждат довършени със сив спрей, подобно на надписа „Mai 1968“ до него. Въпреки, че работата не е припозната „официално“ от Banksy, през профила му в Instagram, тя изключително прилича на друга реализирана в близост до паметника на Бастилията, отново историческо място на бунтове. Изглежда вероятно надписът да е направен от „почитател“ на първата творба, докато плъхът е на самия Banksy.

Banksy, rue Victor Cousin, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Но в Латинския квартал може да бъде забелязана и друга, интересна и провокативна творба на артиста. На улица „Victor Cousin“, кръстена на името на френски философ, мъж, криещ зад гърба си трион, подава на куче кокал, отрязан от самото него. Възможна алегория на капитализма и „принципът“ му на функциониране още от времето на Индустриалната революция, творбата, за разлика от други не е коментирана от самия Banksy в профила му.

rue Saint-Pierre Amelot, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Banksy, rue Saint-Pierre Amelot, Париж, 20 юли 2018 © Десислава Милева

Последната спирка отвежда до тиха уличка, в която освен случайни туристи, единственият друг минувач в ранния следобед е мъж зает да си прави селфи пред една иначе с нищо интересна сграда. Единственото „забележително“ на улица „Saint-Pierre Amelot“ е един от аварийните изходи на залата за спектакли Bataclan, през който някои от присъстващите на концерта на рок групата Eagles of Death Metal успяват да избягат по време на атентатите от 13 ноември 2015 г. В спомен за тях, за стотиците други ранени и тези, които губят живота си, Banksy оставя силуета на тъжно момиче, чието лице се появява в плетеница от цветя и други мотиви. Творбата изглежда по-добре приета от отказания „подарък“, на американския артист Джеф Кунс по-рано тази година. От известно време тя е покрита от плексигласова защитна плоскост, която пречи да бъде изтрита или замазана като тази при центъра за мигранти.  И тя не е единствената.

При засиленото медийно внимание към творбите на Banksy и деградацията на една от тях, директорът на Центъра Помпиду обяви публично, че музеят ще вземе мерки да запази тази до него, а колектив от галеристи и почитатели на стрийт художника се заеха да изчистят стените и поставят плексиглас около някои от другите творби. Изненадващи реакции, когато се има предвид, че стрийт изкуството е по начало ефирмено и именно неговата краткотрайност, „нелегалност“ и достъпност в публичното пространство изграждат същността му. Изборът да бъдат защитени подобни творби е демонстрация за все по-разпространяващия се феномен на „музеификация“ на изкуство, което по принцип е създадено в опозиция на официалните институции и пазара на изкуство. Организираните от световни галерии и музеи изложби посветени на стриийт арт-а не само засилват феномена, но и превръщат някои от представителите му в звезди, докато присъствието им на пазара на изкуство води до откъртване на стени и плочи, за да бъдат те после продадени. Според статистики на базата данни artnet.com, около  1 165 творби на Banksy са се появявали по аукционните къщи досега.  През 2005 г. артистът тайно поставя „фалшиви“ творби в различни музеи по света, измежду които МоМа и Met в Ню Йорк и Tate Britain в Лондон. Жестът му, не толкова изненадващо води до запазване на творбите, в някои случаи до интегрирането им в колекцията на музея и по този начин до своеобразното им легитимиране. А що се отнася до тези във френската столица, остава въпросът дали стойността им или славата на създателя им е причината парижките стени да се сдобият с пластмасови покрития и не трябва ли тогава да се покрият всичките?