Ако зависеше от кастинг агенция, пише списание TIME, последният за когото ще се сетите, че би могъл да е избран за президент на САЩ, е Бърни Сандърс, 74-годишният белокос сенатор от Върмонт, самоопределящ се като “социалист”, отскоро се тупа в гърдите, че е “демократ социалист”. Какъвто и да е, той победи Хилъри Клинтън в Ню Хемпшир.

Белокос е и другият претендент за Белия Дом, пет години по-младият Доналд Тръмп.

След първичните избори в Ню Хемпшир, където двамата белокоси убедително спечелиха, соченето с пръст и търсенето на виновник и в двете партии се засилва. При демократите сякаш е по-лесно. Там има надежда, че статуквото ще победи, все ще се намери начин да избутат Хилъри Клинтън до официалната номинация – поне така говорят анализаторите.

При републиканците е по-сложно. Нито супердонорите, нито големите клечки в партията могат да заглушат оглушителния тръмповски залп. Доналд мачка, където и да се появи, а републиканците играят опасната игра “ти си виновен”, търсейки онзи, който изпусна Тръмп от бутилката. Ако връщане назад наистина няма, последствията може да са драматични за самата републиканска партия.

Принципно в републиканската партия подобни бели не се случват. Демократите са онези, които си падат по нетрадиционните кандидатури. Перфектен пример е Барак Обама, но още по-интересен е Джими Картър, който – когато се явява на сцената като евентуален претендент – бързо бива отписан. Проучвания показват, че едва два процента от американците са чували името му, какво остава да знаят какво прави той. В ония дни, когато аферата Уотъргейт все още прави черна сянка на утвърдените играчи, политици като Картър са по-скоро мъничко свеж въздух. Картър се включва с шут в играта – печели първичните избори в Айова и Ню Хемпшир. Разбира се, това не е само късмет – в ония години играта на терен също е била важна, но Картър прави над 200 срещи с избиратели в 37 щата още преди останалите да се събудили и тръгнали да агитират. При демократите аутсайдерите пробиват по-лесно. При републиканците партийната дисциплина е по-строга, но и там ледът се пропуква.

Доналд мачка, където и да се появи, а републиканците играят опасната игра “ти си виновен”, търсейки онзи, който изпусна Тръмп от бутилката.

Някои винят първичните избори за това – и вярно, макар създадени преди стотина година с идеята за пълна демократичност и прозрачност в избора за кандидат-президент, а не налагане волята на партийните шефове, именно първичните избори често са облагодетелствали крайностите. Така е било и винаги ще бъде. Хората обичат малко крясъци, шоу и популизъм. Питате ги, получавате ги. Въпреки това при републиканците машината е смазана и се движи в по-утъпкани пътища. Само погледнете – през последните години само “проверени” кандидати получаваха национална номинация. Първото изключение е Тръмп. Тия дни репликата “кой не спря Тръмп” се чува все по-често и притеснението е сериозно. Естаблишмънта, дето му казват, се пропуква.

Какво точно ще се случи, ако Тръмп продължава да побеждава? Един от топ анализаторите на американските избори, господин Уилям Кристъл, е категоричен: “изборът на Тръмп като кандидат на републиканската партия ще бъде грешка. Да се инвестира в този човек натрупаният капитал и бъдещите стремежи на партия, която въпреки всичко е велика политическа партия, носеща със себе си каузата на конституционното правителство в страната и американското лидерство в чужбина, би било огромна грешка.”

Защо никой не спря Тръмп? Принципно вината не е само в големите играчи в републиканската партия, а в самите стратези на останалите кандидат-президенти. Вместо да се фокусират яростно върху популисткия рев и прочие глупости, които Тръмп ръси и да го нападнат вкупом, Тед Круз, Крис Кристи, Марко Рубио и останалите, си играеха на фунийки помежду си. Губене на време и погрешна стратегия. Сега, когато паронаята взема връх, доминират взаимните обвинения. Броячът цъка наобратно, чувство на фатализъм е обзело партията.

“Тръмп живее по стандартите на риалити телевизията,” пише Езра Клайн от Vox. “Той не е в кампанията, за да създава приятелства. Ние сме тук, за да създаваме приятелства и това ни прави скучни, учтиви, мили. Той има една дарба – която не приковава чак такова внимание – и това е абсолютната му липса на срам.”

Андрю Маранц, журналист в The New Yorker допълва: “Днес Тръмп печели, не само в допитванията, но и в истинските първични избори. Време е да признаем, че имаме проблем.”

С въпросното истинско печелене на Тръмп, идва и голямата драма за републиканците – лобисти, политически хамелеони и откровени дилетанти обичат да бъдат на страната на победителите. Ако Тръмп продължава да печели, възможно е дори истеризираните критици да обърнат платната и хванат неговия вятър. Засега се говори (чува се нервно сумтене по-скоро) за активизиране на Stop Trump кампанията. Но тъй като господинът с перчема, срещу когото са насочени усилията, е практически независим (финансово, пък и всякак – неуправляваем, непредсказуем), атаките са по-скоро безуспешни.

Следващата важна дата е 20 февруари (първичните избори за републиканците в Южна Каролина). В този щат двете партии провеждат на различни дати първичните си избори, тъй че Хилъри Клинтън и Бърни Сандърс ще трябва да чакат до 27 февруари, за да видят какво става на демократичния фронт.

Четете egoist.bg за още новини, свързани с изборите в САЩ. Първични избори и събрания се провеждат в периода февруари – юни 2016 година. През месец юли двете партии, републиканци и демократи, официално обявяват номинациите си за президент. Изборите са на 8 ноември 2016 година, вторник.