Този въпрос малко ме затруднява, защото аз всъщност не дарявам скулптурите си. Всъщност, това, което се получава е, че за мен тези скултури, това изкуство са за целия свят. Те не могат да бъдат само за един единствен човек. Те са създадени за обществото, за публични пространства. В някои градове аз съм поканен да участвам в различни проекти, но всъщност започнах сам. Започнах този проект, като един вид таг, едно отбелязване и маркиране на територия. Например, тъй като града е едно общо пространство, което е отворено 24 часа, 7 дни в седмицата, то е едно пространство, което лесно може да бъде видоизменено, но същевремнно всичко е забранено. Този вид видоизменяне подлежи на контрол. Така, че в днешно време е много по-сложно да изразяваме своите мисли там, където живеем – в своите квартали и градове.

Чрез тези скулптури аз създавам един език и това е един начин на изразяване, който е много интересен за мен, защото е достъпен. Работя с обекти, които не са кодифицирани и не са натоварени със специален начин на интерпретиране. Така, че тази относителна простота го прави изключително интересен за мен и мога да продължа да работя с най-различни теми и има възможност за промяна.

Всъщност, аз започнах да работя с цимент, защото за мен този материал е много символичен в нашите градове от цимент. Не случайно започнах да работя с фигурки на бизнесмени, които символизират силата, мощта, политиката. На мен ми се стори естествено работейки с цимент да говоря за настоящето. Важно е да се отбележи, че размера на тези статуи всъщност, също е символ. Става въпрос за това колко незначителни сме ние на фона на света. За мен циментът е символичен и в друг аспект. Ако едно време Микеланджело е работел с мрамор и това е бил материалът на неговото време, то в днешно време ние работим с цимент. Аз, също така включвам нотки на ирония, опитвам се да покажа абсурда и колко тъжно, ако героят на днешното време е една малка циментова фигура.

Пловдив ми изглежда много интересен, особено античната част. Но реално в днешно време всички градове си приличат, заради моловете, заради големите вериги магазини и т.н.. Единствено центърът понякога е по-малко или повече населен, но наистина всички градове много си приличат. Това, което ме изненада в Пловдив е това усещане за средиземноморие, тази жега, която не очаквах. Да вземем, например, Ню Йорк и Лондон – един квартал в Ню Йорк съвсем спокойно би могъл да бъде квартал в Лондон. Това се дължи на обезличаване на днешните градове, загубата на фолклор, на навици, на това, което ги прави различни. Човек може да се разхожда в един или друг град и да си мисли, че е един и същи град. Разбира се, има езикова разлика, но в днешно време всички модерни градове си приличат.

Тъй като това, което се опитвам да постигна е да накарам хората да се замислят върху собствените си действия. Това е и най-важното за мен. Обикновено човек се сблъсква с големи изложби и скулптури в музеи и галерии и всичко е в голям размер, а моите скулптури са почти невидими. По този начин карам човек да се замисли повече върху детайлите, върху идеята и за това, което представлява прогреса. Това постигам с чувство за хумор, ирония и разбира се, има негативна нотка. Не е възможно в днешно време, при тези ситуации, които далеч не са забавни, да няма и подобен негативизъм. Пак повтарям, за мен най-важното е човек да се замисли върху себе си и да си даде сметка за големите проблеми, които бихме могли да решим с някои малки промени от наша страна.