Казуо Ишигуро е носителят на Нобеловата награда за литература за 2017 година. Новината не предизвика противоречиви реакции, както се случи с Боб Дилън. Въпреки че Дилън беше един от фаворитите на букмейкърите, малко от простосмъртните читатели реално вярваха, че е възможно музикант да вземе наградата. Но това не е по-различно от случващото се последните години. С приближаването на обявяването на нобеловия лауреат започва гадаенето – дали победителят ще е някой, за когото чуваш за пръв път, или ще е някой, чиято книга още утре можеш да намериш в книжарницата. Букмейкърите спрягат едни и същи имена – обикновено популярни. Но всеобщото схващане е, че колкото по-популярен е авторът, толкова е по-малък шансът да получи Нобеловата награда.

Надяваш се на Харуки Мураками? Хайде, стига лигавщини.

Ако нобелистът се окаже ганайски автор на къса експериментална проза, който по някаква случайност все още не е издаден от Жанет-45, имаш почти стопроцентова гаранция, че все пак ще го видиш на български език. Що се отнася до Нобеловите награди, българските издатели реагират сравнително бързо и или издават, или преиздават поне една книга на победителя. Но това рядко е гаранция за успех. Макар фасцинацията покрай това кой ще вземе наградата да е брутална и лавинно връхлитаща, едва скромна част от коментиращите реално избират да закупят произведение на автора, за когото водят бесни онлайн дискусии.

Естествено, търговският успех на автор не е най-важното. Стойността на книга не е обвързана с тиража и допечатките ѝ. Но и наградите не са обвързани с настроенията и вкусовете на широката читателска маса. Нобеловата награда не гарантира читатели. Читателите не гарантират Нобелова награда.

С ясното убеждение, че продажбите не са показател за качество, ще разгледам българските издания на нобеловите лауреати за литература за последните 10 години и тяхната съдба. Откъде идва увереността ми, че съм адекватна в коментарите си? Била съм там в моментите, в които книгите са се появявали в ежедневните доставки, подреждала съм ги по местата им и съм била пряк свидетел на съдбата им като книжар. И знам какво е минало през ръцете ми и какво не.

that epicist of the female experience, who with scepticism, fire and visionary power has subjected a divided civilisation to scrutiny

Златната тетрадка беше една от най-скъпите книги, които си купих през 2008 година. 30 лева, похарчени за роман, бе сериозен удар по бюджета ми на първокурсничка. Но исках книгата достатъчно, за да ѝ дам почетно място върху претрупаното си бюро в студентски град. Иронията беше, че я зарязах на средата, защото тотално ме отблъсна с ред неща. Книги на Лесинг продължиха да излизат, аз се запознах с цял един човек, който я чете с искрен интерес. Но с това нещата се изчерпаха. Не мога да си спомня кога беше последният път, в който някой ме попита къде се намират книгите на Лесинг или какво мисля за тях.

Етикетът Носител на Нобелова награда за литература не помогна в този случай. Като първоначален ентусиаст за книгите на Лесинг, който впоследствие се е отказал от нея, допускам, че това се е случило и с други хора, които са разказали на други хора. В момента книгите ѝ бавно и тромаво се въргалят по наклонената плоскост на читателската забрава.

author of new departures, poetic adventure and sensual ecstasy, explorer of a humanity beyond and below the reigning civilization

Той получава Нобелова награда през 2008-ма, а по това време има различни български издания на негови книги. През 80-те под бащинското име на Народна култура излизат Пустиня и Неизвестното на земята. След това се появява Треската, издадена от Евразия-Абагар. После следват включвания от издателствата Лик и Кама, докато се стигне до Колибри, които са последните, предоставяли на читателите нещо на льо Клезио.

Какво можеш да намериш лесно и без много ровене днес? Африканецът и Пътешествие в страната на дърветата на Колибри. Но никой не се е скъсал да ги купува или чете. Фактът, че в момента книги на французина могат да бъдат закупени само на старо (с изключение на тези на Колибри), е достатъчно показателен за читателския интерес сам по себе си. Авторът е познат като име, но дотам.

who, with the concentration of poetry and the frankness of prose, depicts the landscape of the dispossessed

Трудно мога да си представя по-очевидна и явна издънка на автор нобелист. Херта Мюлер не само не намери път до положителните впечатления на повече от 10 души (сред които бях и аз), но и наложи на издателите си от Сиела, които бързо произведоха няколко нейни книги на български, да я направят 5-левка съвсем скоро след това. Нека го обясня така. Преди години промоциите на книги бяха свързани с разчистването на застоял bad stock, който пречи и задръства склада. Пуснат ли те на 5 лева, знаеш, че си бита карта и нещата не са се получили по план. Неслучайно и издателските договори имат клауза, че при изтичане на правата, издателят е длъжен да преоцени останалата му наличност книги, за да ги продаде възможно най-бързо.

for his cartography of structures of power and his trenchant images of the individual’s resistance, revolt, and defeat

Светлината в мъглата. Льоса стигна много бързо до позициите на автор, който много хора харесаха много бързо. Негов издател по това време бяха Хермес, които с топлооранжевия дизайн на кориците и адекватен ненатрапчив маркетинг помогнаха на автора да бъде запомнен от читателите. След това Колибри поеха щафетата и издадоха много ценни произведения на перуанския писател, като не се ограничиха само с художествената му литература. Това затвърди още повече позициите му в България и интереса към него далеч надживя няколкото дни слава, дължащи се на Нобеловата му награда.

Някои латиноамерикански автори като Габриел Гарсия Маркес, Исабел Алиенде и Жоржи Амаду винаги са били симпатични у нас и са имали вярно читателско войнство, които съвестно и целенасочено купува и чете техни книги. Към тях се включи и Марио Варгас Льоса, чието присъствие с и без Нобелова награда беше просто задължително.

because, through his condensed, translucent images, he gives us fresh access to reality

Излишно е да се обяснявам много. Ще кажа само – шведски поет, психолог и преводач. Дълбок, белостишен и далечен. Макар и издаден, докато трите дни чудо около Нобеловите награди все още ври, книгата му се добра до малцина.

Все по-малко поезия. Все по-малко.

За съжаление.

who with hallucinatory realism merges folk tales, history and the contemporary

Китайски писател, който служи на държавата си. На български език постнобелно излезе Промяната, която е определена като е роман, дегизиран като автобиография, или може би обратното – автобиография, прикрита под формата на роман, в който Мо Йен персонализира политическите и социалните промени, настъпили в родината му през последните десетилетия.

How.About. NO? Иначе казано – просто не, мерси. Страхотно е да хвърлиш един поглед какво е намерил комитетът на Нобеловата награда в Мо Йен, но едва ли ще имаш желание да ровиш дълбоко. Развитието? Летера издават две книги на писателя, но нищо особено не се случва.

Звук на щурец в лятна нощ.

Тишина и апатия.

master of the contemporary short story

Алис Мънро взе Нобеловата награда по време, когато в социалните мрежи на местно ниво вече се оформяха ясни книжни групи и вълнения. Със сборника Само живот се получи лек домино ефект – един чете и споделя, следва втори, следва трети и така известно виртуално време. Не мисля, че Мърно имаше сериозен търговски успех, но тя остави по-трайни спомени у читателите отколкото Мо Йен. Разказите на канадката лесно могат да бъдат харесани и препрочетени, а човек без усилие може да се припознае в някой от персонажите ѝ

Колкото повече време минава от награждаването на Мънро, толкова повече се размива и вниманието към нея. Разказите по принцип са труден за издаване и продаване жанр, защото поради някаква причина, българският читател наистина ги избягва. Втора книга на канадката на български не се е появявала, няма изгледи това да се случи. Напълно възможно е Херта Мюлер да е направила мечешка услуга на следващата нобелистка и Сиела да са решили, че Само живот е достатъчен.

for the art of memory with which he has evoked the most ungraspable human destinies and uncovered the life-world of the occupation

В името на честността ще отбележа, че не съм го чела и от самото начало бях скептична към него, макар да има обективна причина. Романите му са кратки, с приветливи заглавия, които съдържат и автобиографични елементи, изданията им на български са хубави, достъпни, а изданията на Колибри се появиха своевременно.

Преди това Модиано е бил автор основно на Делакорт, които по времето, когато той получава наградата, вече не го издават.

for her polyphonic writings, a monument to suffering and courage in our time

Алексиевич успя да се превърне в мода. Ревюта в блогове, модерни корици и тематика, която силно вълнува читателите ни на местно ниво. Тя е един от най-успешните автори на издателство Парадокс, както от търговска, така и от морална гледна точка. Трудно ще срещнете човек (особено онлайн), който твърди, че се интересува от литература, и който да не е чел поне нещо за или от Алексиевич.

Втората ѝ книга на български език също се представя доста добре. Украинката е най-успешната нобелова лауреатка у нас за последните години. Но едва ли устойчивостта ѝ на пазара ни има общо с наградата. Тя бе повод много хора да чуят за нея, но останалото се случи по естествен път.

for having created new poetic expressions within the great American song tradition

Просто да си пуснем една песен, защото останалото би ме напрегнало прекалено.

who, in novels of great emotional force, has uncovered the abyss beneath our illusory sense of connection with the world

Първият носител на Нобеловата награда за литература от години насам, който е едновременно популярен, четен, осмислян и издаван в България. И чиято награда не предизвика негативни реакции. А и как би могъл? Онези, които са чели Ишигуро, го обожават. Онези, които не са го чели, биха искали да го направя в някакъв момент. Той е автор на т.н. лонгселъри – книги, които винаги трябва да имат тираж, и за които винаги ще има читатели.

Затова определено няма да се изненадам, когато следващите месеци литературните ревюта, коментари и продажби са ясно маркирани от името на Ишигуро. И това ще е напълно заслужено.