Ник Кейв за мен е нещо като последният жив Спасител (тук слагам Кийт Ричърдс, Брайън Фери и Роджър Уотърс).
Само Ник Кейв може да подкара световната меланхолия с бавни, есенни движения, да закапят листа с цвят на 18 годишно малцово, да е хем крайно романтично, хем срамно агресивно. Нещо като да плачеш и накрая на парчето да осъзнаеш, че го правиш от радост.
Пет неща от трипа
НИК КЕЙВ ПРАВИ НАЙ-ЯКОТО СИ ТУРНЕ СЛЕД СМЪРТТА НА СИНА МУ, КОЙТО ПАДНА ОТ СКАЛА НАДРУСАН С ЛСД:
Щото нали така, сега?
Белград, Сърбия. Всички бяхте (чекнахме се във фейсбук), милвахме се замечтано по лицата и слушахме саундтрака на живота си.
1. Кейв е смразяващ, интимен, разплакващо личен – точно в този момент. Перверзно е, но личните трагедии на творците са нашето спасение. For Real!
2. Дюлевата сръбска ракия отваря специфични чакри, заради което НИК КЕЙВ В СЪРБИЯ е много специално събитие once in а lifetime. Случва ми се за втори път (Grinderman на фестивала EXIT в Нови Сад през 2011).
3. Тишината в неговата музика те кара да настръхваш. Кейв е Папа, перфектно костюмиран проповедник, перверзен, истински; човек, който качи на сцената 50 мацки в края на концерта и не им обърна грам внимание.
4. Клюка: От висотата на позицията си, видях колко мацки изнесоха припаднали. Брой: 2. Как и защо точно се сриваш пред Ник Кейв?
5. Българският куулнес се дели на две: едните гледат югославската банда Dubioza Kolektiv в София, другите местят пешката с един ход напред и са в Сърбия за Ник Кейв.
Вкусът се възпитава. Толкоз.