Момчето с пистолетите

Ханс Рудолф Гигер израства в швейцарското градче Хур. Баща му е фармацевт и семейството притежава собствена аптека. Малкият Ханс е натоварен с разнасянето на поръчки до някои по-възрастни клиенти. По това време започва и обсесията му с огнестрелни оръжията – започва да събира малка колекция от револвери. За късмет или не, един от клиентите, на които Ханс носи лекарства, е възрастен златар, който е смятан за луд от всички в градчето. Той показва на Гигер как да сглобява и почиства различни видове пушки. Как да поставя пружини и да калява метали. Златарят не само предава знанията си на Ханс Рудолф, но и му подарява голяма част от оръжейната си колекция. В свои спомени артистът споделя, че по това време (на 10-годишна възраст) е можел да въоръжи прилично 20 души. Баща му е имал пълно доверие. И с право – до инциденти така и не се стига. Дори напротив – изглежда естествено да се приеме, че това е един от началните пластове на онова, което оформя Х. Р. Гигер като артист.

Момчето с картините

Интересът на Гигер към изобразителното изкуство е предизвикан от колекционера, търговец на картини и публицист Каръл Лазло от Базел и списанието му Panderma. Ханс се свързва с него и му показва няколко от експерименталните си фотографии, които е направил във Виена. Фотографии, подобни на онези, които е виждал в списанието. Лазло кани Гигер в дома си, където момчето за пръв път вижда оригинали на свои любими художници. Освен това вижда и желанието на по-възрастният мъж да го вкара в леглото си. Пътищата на двамата се разделят, макар Лазло да се появява на една от първите изложби, в които Гигер участва, по време на която му заявява, че всички му картини трябва да бъдат изгорени.

Това не променя отношението на Ханс към него и мнението му, че колекционерът е една от най-важните фигури в съвременното изкуство. Той му показва свят, в който Гигер страстно желае да бъде. И макар да не получава никога добра дума от своя кумир, онова, което Лазло дава на Гигер, е близко до онова, което и златарят му дава – посока и пласт.

Момчето с мебелите

Вместо да стане фармацевт и да продължи семейния бизнес, Ханс Рудолф избира да замине в Цюрих, където започва да учи и да се занимава с индустриален дизайн. По негови думи домовете на хората стават все по-малки, което предполага и все по-малко място за изкуство. Един от начините това да бъде поправено е като самите мебели се превърнат в изкуство. Защо да не започне от столовете?

Гигер експериментира в мазето на учебното заведение с полиестер и стъклопласт, за ужас на колегите си. Горе-долу тогава започва и да чува разкарай тия извратени форми. Но те не го карат да се откаже, това е начинът, по който вижда света и онова, което той смята за извратено, е онова, което другите намират за нормално. Малко – по малко домът на Гигер се пълни с извратени мебели. Изработката им надвишава над 250 хиляди швейцарски франка, които той частично набавя от продажба на картините си. Но за продажба на изработените от него мебели почти не може да става и дума. Те са твърде, твърде скъпи. Но това няма значение, тъй като Гигер не произвежда изкуство за масова консумация.

Микрофонът на Джонатан Дейвис от Korn, дело на Гигер.

Момчето с баровете

По стечение на обстоятелствата става така, че голяма част от мебелите на Гигер стават основа за т.н. Гигер-барове, няколко в цял свят. Макар появата им да не е от най-сериозно планираните, успехът им е феноменален. Гигер проектира мебелите и не прави компромис с качеството. Или цената. Един от тези барове е предвиден за Ню Йорк, но собственикът не е склонен да инвестира в проектирането на мебелите достатъчно пари, затова дом на заведението става родния град на Ханс Рудолф. Друг подобен бар е в Gruyères, Швейцария.

Снимка: Pixabay

Гигер бар е създаден и в Токио в края на 80-те. Първоначалната идея за него е да е изграден от маси за двама, които да са разположени в малки асансьори, които постоянно да пътуват нагоре-надолу. Но заради съображение за безопасност, свързани основно с честите земетресения, идеята се променя. Мрачната и особена атмосфера на заведението привлича мрачни и особени посетители. Приятел на Гигер, който посещава бара, докато художникът е още жив, му споделя, че мястото се е превърнало в сборен пункт на Якуза, които са го превзели. Барът в Токио е затворен преди няколко години, след като в него е извършено убийство.

Момчето с перверзиите

На 14 години Гигер за пръв път целува момиче. И цялата мания с пистолетите отива по дяволите в името на друга. Целуването не преминава в нищо друго освен в мания за по-задълбочен физически контакт, до който артистът се добира чак след 7 години. Дори за пръв път да чуваш името на Гигер, няма как да не си срещал някъде част от произведенията му. Няма как и да не си забелязал очевидните сексуални конотации на картините му.

Гигер е привърженик на теориите за сънища на Зигмунд Фройд. Дори заявява, че всеки един психоаналитик, привърженик на същите идеи, би бил тотално очарован да го изследва. Ханс Рудолф започва да разчита сънищата си по методите на Фройд и да ги пресъздава в рисунките си. Дори започва с опитите да контролира собствените си сънища с ясното съзнание, че часовете преди заспиване са много ключови за това какво ще се появи в главата му по време на самия сън.

Фалическите символи са основните стожери в огромна част от произведенията на Гигер. Здравейте, д-р Фройд! 

Момчето и съседните изкуства

Гигер най-вероятно е притежавал биомеханични очила, които му позволявали да вижда света по онзи така характерен начин. Този начин не остава незабелязан от редица режисьори, които избират артиста за художествен консултант, дизайнер, художник и какво ли още не за филмите си. Гигер е сътрудничи в Дюн, Пришълецът (1,2,3), Killer Condom, Видове, Батман завинаги, Future Kill, Прометей и други.

Много години по-рано една от първите професионални задачи на Гигер е дизайна на музикални корици. Някои изпълнители пък модифицират творба на Гигер и с негово позволение я използват. Произведения на Гигер са някой от плочите на Walpurgis, Emerson, Lake & Palmer, Деби Хари, Dead Kennedys, Danzig, Celtic Frost, Magma, Steve Stevenson, Atrocity, Carcass.

Момчето и извънземното

Единственото по-интересно нещо – освен творчеството му – е самият той. Умът и характера, които се крият зад всичко, което създава, са брутално привличащи. Независимо дали четеш негови спомени, гледаш интервюта с него или само наблюдаваш нещо, създадено от него, си наясно, че пред теб е човек, който не е от този свят. Чието въображение е отвъд границите на изкуството, извън земното.

Докато е жив и творящ Х. Р. Гигер е модерен. Модерно е да се интересуваш от него, модерно е да си татуираш негови картини по тялото си, модерно е да правиш барове с мебели по негов дизайн и да използваш негови рисунки за обложки на музикални албуми. Днес за него не се говори толкова и сякаш от смъртта му през 2014 не са минали 3, а 30 години. Изкуството няма срок на годност, а Гигер е един от онези, които го напомнят.

Не забравяйте Незабравимия.

Книгата HR Giger е издание на Tashen и можеш да си я поръчаш тук. Лимитираното й копие е на цена 750 евро.