В студио на популярен подкаст, добре познат на хората, които следят риалити формати в България, двама водещи и един гост коментират участничките от втория сезон на „Ергена“. До тук няма нищо необичайно, само че гостът, известен с циничния си и груб език, нарича всички момичета с онази хубава дума с „к“ почти във всяко изречение.

Точно когато мисля, че няма как да стане по-зле, популярният гост, от експертизата си на човек без висше образование, още повече медицинско, категоризира  една от участничките като „ненормална“. И пак, според него, именно затова тя трябва да бъде пребита до кръв. След това употребена сексуално и изхвърлена гола на улицата (за тези, които искат да се убедят сами, въпреки че едва ли се нуждаете). И за да стане още по-притеснително, с искрен смях, единият от водещите – Неделчо Богданов, казва: „Тоя подкаст ще ни го свалят. Ама Емо е брутален.“ Това е единственото притеснение, че ей сега феминистките биха докладвали епизода.

Насилието, изнасилването и публичното унижение, както и насаждането на омраза, явно не са проблем за нито един от участниците в дискусията. Но това е само малка част от мизогинията, която се лее в българския интернет. Социалните мрежи сами по себе си не са виновни за нищо. Но съчетани с пробойна в семейството, която дава поле това отношение към жените да се затвърди – резултатът за някое момиче ще е 400 шева. За друго – побой с тенис ракета. А за трето, ще е тъмният багажник на кола или куфар.

Валентина Димитрова е главен терапевт в организация „EMPROVE“, която помага на жени, намиращи се във връзки на насилие. Тя разяснява, че там, където липсва добрата семейна среда и празнината се запълва с подобни идоли, не можем да очакваме сензитивност към насилието. „За съжаление безконтролното бълване на всякаква информация ражда такива подкасти, вярвания и разбирания. Много млади хора гледат тези канали и се възхищават. Приемат това за истина, особено ако има пролука в семейството. Видяхме нещо подобно и в подкаста на Тото, когато в контекста, замаскирано като шега, се прокарва насилие и то остава незабелязано. Никой не си позволява да спре и да каже – това не е смешно. Трябваше всички да се вдигнем заедно, за да може хостът да преосмисли ситуацията. Недопустимо е да се дава трибуна на изказвания, които толерират отношението към жените по този начин. Като хора, които заслужават да бъдат наказвани и малтретирани“.

Защо обаче такива ситуации са напълно приемливи за нас като общество? Валя обяснява ситуацията като човек с дългогодишна практика. „До голяма степен имаме висок праг на търпимост към насилието, защото ние все още възпитаваме децата си с шамари. Чували сме фразите: „Малко му е боя“,  „Не си ял достатъчно шамари като малък“, „Като са ме били, да не би да не съм станал човек“…

Насилието е дълбоко вкоренено като нещо, което те изгражда, което е важно за възпитанието ти. Иначе ще станеш хаймана, трябва ти здрава ръка. Като специалист се срещам с много хора, които нормализират насилието над децата си. И някой ден тези деца, пораснали с нормата на агресия у дома или се превръщат в насилници, или влизат във връзка с насилник. Много често чуваме тези послания като ехо от родителите в партньорите. „Виж какво ме караш да правя”,   „Ако ти се държиш добре, аз няма да бъда агресивен към теб. Аз много те обичам и затова го правя“. Много е трудно да се излезе от тази спирала и да се включи друга норма.“

Веднъж превърнато в модел на възприемане за света – без насилие, любовта няма как да е истинска. Човек инстинктивно търси онази половинка, която е травмирана по същия начин. За да могат те заедно да създадат средата, в която порочният кръг да се завърти. А насилието, както се оказва, има нужда от специфична среда. Изолирана.

„Това да си част от връзка с насилие, означава да си изолиран“, разяснява Валя. „Обикновено насилникът изолира жертвата от близките и семейството, за да има пълен контрол. Казва ѝ: „При кого ще отидеш? На кого ще се обадиш?“ Жената се оглежда и вижда, че всъщност това наистина е така – хората са се отдръпнали, не разбират какво се случва. Самата тя не споделя поради вината, срама, страха… И процесът на излизане от дома с насилника не става рязко и изведнъж.

Жената много често си тръгва и пак се връща, но именно това е част от процеса. Защото всеки път, в който тя си тръгва, вижда някакъв ресурс, който ѝ доказва, че се справя. Всеки следващ опит е по-устойчив и когато се чувства наистина сигурна, жената го прави категорично. Част от нашата информационна кампания е да разясним процеса на близките и да обясним защо те трябва да бъдат на разположение. Да не обвиняват и да не съдят, да бъдат по-толерантни. Когато близките са търпеливи, много по-лесно става самото излизане от ситуацията на домашно насилие.“

Има ли превенция или никой не е застрахован? Според Валя има нещо, което можем да направим в семейството. „Да си дадем сметка като родители – как говорим с децата си и какви послания им даваме. Защото една от най-добрите превенции за това човек да не попадне в опасна ситуация, е да има изградено добро самочувствие за себе си. Това се случва, когато родителят уважава детето си и не го обезценява. Не се държи с надмощие над него. Поставя граници по ненасилствен начин. Разбира се е важно да говорим с децата, с подходящите думи за възрастта. Да им казваме да имат уважение към себе си, да могат да казват „Не“. Това е изключително важно нещо. Защо обаче се допуска грешката, да искаме децата ни да умеят да казват заветното „Не“, но ако детето го каже, да не го приемат. Превенцията за мен започва от ниво семейство, възпитание и взаимоотношения.“

Валя обяснява психологическият механизъм, по който „този рай води в ада“ и любовта се превръща в ситуация без изход.  „Много жени влизат във връзка с насилник като спасителки. Те си казват: „Аз ще успея да го променя, той преди може и да е бил по-груб с жените, но аз съм различна, аз съм специална. Това често ги закача към насилника и за да избягат,  трябва да излязат от ролята на спасители. Но средата също не помага.

Много често близките не са подкрепящи.  „Какъвто си го избрала, такъв ще си го търпиш“, „Те мъжете или пият, или бият…“ Чувала съм това от мои пациенти. Близките не подкрепят това, че тя си тръгва от насилника. „Ти не успя да си съхраниш семейството“. Съществува архаичното вярване, че  семейството се върти от жената. Така тя чува: „Не си успяла да си укротиш мъжа“. Ако той изневерява – значи тя нещо не е направила, за да го задържи. Това вменява още повече чувство за вина.“

Защо е трудно да си тръгнеш от насилник? „Защото тази връзка има „хубави“ моменти, за които жената се закача. Получава се нещо, наречено „кръг на медения месец“. След серия на насилие, следва голямата компенсация, голямото извинение. Жената отново се чувства специална, важна, значима. Във връзката има онези „специални моменти“ и парадоксално –именно те са част от токсичността, в която не разделяш доброто от лошото. Начинът, по който се свързват насилник и жертва е сложен. Там трябва да се промени представата за нормалност. Отново ви връщам към отношенията дете – родител. Родителят удря детето и после го прегръща и му се извинява – „Правя това, защото те обичам“. Какво можем да очакваме да се случи с този човек като възрастен?

Има ли шанс първият шамар да не се повтори – реалността не лъже. Особено ако решиш да я погледнеш обективно. Валя е категорична: „В моята практика до момента е показала, че първият шамар никога не е единствен. Случвало се е жена да си тръгне веднага. И няма поле за проверка. Но има и други форми на насилие във връзката. Това са вербални, невербални и психологоически моменти. Обезценяване, непрекъснати коментари за външния вид, опит за изолиране. Всички тези форми са най-трудно разпознаваеми, защото отначало звучат като грижа. Но после всичко се променя“

За най-често срещаните форми на психически тормоз, как Законът за защита от домашно насилие се очаква да бъде по-ефективен. Какво казва обществената реакция след случая с обезобразеното момиче от Стара Загора. Очаквайте във втората част от разговора ни с Валентина Димитрова.