Със заглавието и снимката ви излъгах да кликнете на статията. Искахте да видите тия от егоист какви гадости са написали за клипа за европредседателството, нали? Хванахте се на брилянтно подострената ни медийна кукичка. Опитът го броим за успешен. За да ви докажем, че не сме чак такива гадняри, ще проявим уважение към личното ви време – ако останете тук, ще прочетете няколко параграфа за това, колко е важно да бъдем малко по-позитивни, обективни и смирени. Да устоим на социално-мрежовия натиск да живеем за повече лайкове, гледания и споделяния. Това няма да бъде текст за колко-е-тъп-и-фалшив-клипа-за-България. Съжалявам. Сега е време да затворите прозореца разочаровани и да прочетете нещо друго по-скандално.

За тези, които останаха, благодарим за вниманието, ще се опитаме да оправдаем следващите минути. Да довършим темата за клипа все пак. Клипът е супер, красиви кадри, хубав войс овър, готини млади актьори. Хайде да не си кривим душите и да не казваме на черното бяло. Не показвал действителността, какви били тия кукери, английският глас зад кадър бил пиян, “за 200 хиляди лева – толкоз” и т.н. Наистина ли? Вярно е, че новините от последните седмици са категорично в посока да ни идва да се обесим, гръмнем, емигрираме, крещим (не пак, а отново) по жълтите павета, да се кръстим, да се срамуваме и да питаме “Докога?”. И все пак, когато нещо е добро, макар и направено от държавата, по поръчка, платено с наши пари и прочее, трябва да имаме обективни очи да го погледнем. Загубим ли способността да намираме острата игла в заоблената купа сено, ето това вече ще е за хаштаг #Save. Без личните ни критерии и сила да не падаме в капана на оплюването по дифолт, няма да спасим нито Пирин, нито България, нито нищо.

Преди да кажем “медиите са виновни за всичко, защото са пълни само с лоши новини”, нека си погледнем първо в собствената градинка, т.е имената на глупците висящи на собствените ни стени. Всеки статус, в който се подиграваме на някого или нещо, всеки коментар под жълто-кафява статия, всеки линк вижте-колко-е-гадно-това е лупа, с която ненужно увеличаваме злокачествените образувания, които иначе оставени без храна и вода биха си умрели от само себе си.

Ще си позволя да цитирам двама изключително умни и уважавани от мен мъже, които през миналата седмица много точно описаха правилното според мен отношение към хейта на общо основание. Сценаристът Георги Иванов си позволи да каже, че клипът, представящ България е супер и разбира се на мига бе нападнат от възмутени граждани. В отговор на коментарите той кратко и точно формулира какъв ни е проблемът – “Драматизираме и оувъранализираме детайли, които са толкова далече от реалността и живота на обикновения човек, че после да не се чудим как сме станали една жалка маргинална група от суетни егоисти!”

Е добре де, какво да правим с гнусните, невъзпитани, пошли, грозни и отвратителни неща тогава? Приканвам ви да постъпите така както постъпи Васо Гюров в едно от последните си телевизионни участия по казуса с Пирин – да запазите достойнство, да останете една крачка над низостта, да не влизате в грозен диалог, колкото и да ви се иска да запушите устата на бълващите клевети и лъжи. Думите са сила, но понякога мълчанието е мощ. Или както каза Васо Гюров “Предпочитам, когато се говори за кюфтета, да мълча” (с извинение, че ви разваляме удоволствието от звездния финал на това интервю)

С колко лайка в минута умираме?

Заети да коментираме и оплюваме извратеностите в собствената ни държава, не обърнахме достатъчно внимание на огромния шум, който се вдигна в първите дни на 2018 около скандалното видео на YouTube влогъра Логан Пол. История, която сама по себе си обединява всички неиздялкани трески на начина, по който генерираме и консумираме съдържание, и едновременно с това ни дава храна за размисъл дали с всяка наша уж невинна интеракция онлайн не създаваме поредното чудовище. За незапознатите казуса накратко. Логан Пол е един от най-успешните влогъри в YouTube с над 15 милиона абонати, качва ново видео всеки божи ден и от всеки ъплоуд печели между $3000 и $50 000 долара в зависимост от броя на гледанията. На 31 декември заедно с част от екипа си е в Япония, в една гора в подножието на Фуджи, в която много хора отиват, за да се самоубият. Логан и другарите му попадат на тяло, което виси от клоните на едно дърво, снимат го, правят си няколко шеги и след това видеото е качено в YouTube (със замазано лице на жертвата на близките кадри). Интернет се възмущава, призовават платформата да свали съдържанието, но това не се случва. Даже напротив за 24 часа клипът достига до №10 в trending класацията и има над 6 милиона гледания преди самият Логан Пол да го изтрие. Следва публичното му извинение и разкаяние, както и изявление от страна на YouTube, в което обаче така и не става ясно, защо въпреки политиката на компанията срещу обидно, жестоко или кърваво съдържание, клипът не е бил цензуриран още при първия сигнал срещу него.

Световните медии коментираха надълго и нашироко кой е по-виновен в случая – влогърът лично или YouTube, чиято политика стимулира авторите като им плаща според броя на гледанията. Вина обаче има и във всеки, който с личния си клик увеличава броя на въпросните гледания. Всеки наш лайк вади пирон от ковчега на капитализма. Онлайн средата създава чудовища, но те се хранят с нашето време и внимание. Колкото по-малко се закачаме на кукичките им, толкова по-бързо ще умрат от глад.

Чрез подигравка към прогрес

И ако за повечето от нас името на Логан Пол не означава нищо и ще бъде забравено до няколко минути след изчитането на този текст, то за най-ревностните потребители на YouTube тези влогъри са в пъти по-влиятелни от всичките артисти, певици, водещи и подобни, които израстналото без YouTube поколение традиционно смята за известни. Т.нар prank videos или клипчета от типа на глей-кво-ще-стане-сега, са най-големият тренд в платформата. С рейтинг до тавана са и видеа осмиващи определени групи, пародии и други безобидни и не чак толкова безобидни гаври.

Пътят към славата е осеян с добри нападения

И това е страшно защото…?

Защото децата, които живеят в YouTube (процент клонящ към 100) си изграждат ценностна система, според която това да се гавриш с някого е куул. (Справка – романът Вечерята на Херман Кох и филмът на Орен Муверман – бел.ред.) И това не си го говоря наизуст, а го виждам с най-истински примери от най-тясното ми обкръжение.

Най-добрата приятелка на дъщеря ми е на 10. Мечтае да е “готин ютюбър”. Направила си е канал, в който има три видеа. Първото видео е на тема “ужасните домашни”. Второто е за видовете съученици, демек колко са гадни ‘зубърите’, ‘кифлите’ и ‘тия дето задават тъпи въпроси’. Има разбира се и клип окарикатуряващ видовете учители…За да си успешен ютюбър трябва да хейтиш – това е урокът, който излъчва световната класна стая през тубата, това правят и децата. Мисля да се опитам да продам на малката влогърка идеята, че видеа от типа на “Как да напиша 4 домашни за 14 минути?” ще са доста по-полезни. Резултатът, предполагам, ще бъде видео на тема “видове досадни родители” и аз ще съм първата мишена. Готова съм да поема стрелите в името на старомодната упоритост и вяра в позитивното мислене. Много е вероятно обаче да съм доста закъсняла и колелото да се е превъртяло безвъзвратно.

Видеото “намерихме труп в гората” на Логан Пол все пак е имало над половин милион лайка за по-малко от 24 часа. Смятайте.