Надя Табутова работи в Американски университет в Благоевград, където отговаря за приема на студенти. Има отличен Инстаграм профил, който няма нищо общо с приема на студенти, но това ни харесва. А за капак на всичко ще бъде и част от журито на шестото издание на конкурса на Дарик “40 до 40”. Докато ни гостуваше в радиото, направихме интервю и няколко фотографии. Да видим.

Константин Вълков: Кажи ми какво общо има между Природо-математическата гимназия, която си завършила и Инстаграм профила ти?

Надя Табутова:  Нищо. Не, най-вероятно има нещо общо. Всяко нещо, което се случва в живота ни, има значение за това какво правим в момента, днес. Така че със сигурност има нещо общо, но не мога да го дефинирам.

КВ: Когато се появи за първи път Инстаграм при теб като интерес и как реши, че ще поддържаш това визуално-социално пространство?

Надя Табутова: Тогава за мен беше задължително да съм със заключен профил, публиката да няма достъп до снимките. И тъй като по това време нямах Facebooк, това беше единствената социална мрежа, която ползвах. Не е било с определена цел или идея. Снимки с телефон – харесвам ги – качвам ги. В повечето случаи са снимки от ежедневието ми.

КВ: По-скоро е било нещо лично?

Надя Табутова: Да, нещо лично, което споделям с определен кръг от моите приятели.

КВ: Но в един момент, като погледнем последните снимки, всичко това еволюира в друго. Коя беше тая стъпка, която те накара да тръгнеш в новата посока?

Надя Табутова: Хората около мен виждаха, че много ми харесва да снимам, че това ми носи удоволствие. Те ми дадоха мотивацията и силата да реша все пак да покажа това, което правя и на други.

КВ: Снимаш предимно жени, обясни.

Надя Табутова: Може би в тях виждам повече емоция. По-лесни са за снимане.

КВ: Има ли някакъв процес на работа преди да ги снимаш, някакъв разговор, за да ги предразположиш, трябва ли да ги познаваш предварително, как избираш кои да снимаш, как стават „лесни за снимане“?

Надя Табутова:  Абсолютно всички, които съм снимала, за последните снимки, които ти си виждал, са на мои близки приятелки или познати. Идеята ми не е да снимам просто едно красиво лице, а трябва да видя нещо красиво в душата, за да мога да снимам емоцията от него.

КВ: Ако имаш право да разглеждаш в рамките на един месец само три Инстаграм профила какво би избрала, какви профили, какъв тип?

Надя Табутова: Със сигурност ще е на някой фотограф – портретни снимки, другият ще е на някой мой близък, който искам да следя; третият – свързан с пътуване.

КВ: По първи избор – портретните снимки. Вярно ли е, че една портретна снимка е повече образ на фотографа, отколкото на снимания?

Надя Табутова: Мисля, че снимания образ е едно от многото лица, които човек има през погледа на фотографа.

КВ: Разкажи ни за последните портретни снимки, които си направила. Какъв е процеса, как се случват чисто локационно нещата, колко време отнемат, кога ги правиш, кои ти харесват, кои не ти харесват?

Надя Табутова: Последните снимки са импулсивни, без да имат предварителна уговорка. Мисля си за някой, когото искам да снимам или днес искам да снимам задължително, дай да си помисля кого, после звъня, в повечето случаи отговорът е положителен. Хората обичат да бъдат снимани, колкото и да не си го признават. Много непланувано избирам локацията. В момента времето не позволява да има много опции за локация и се случва в студиото на Американския университет, до което имам достъп.

КВ: Какво ти е досадно в процеса на снимане, какво не разбираш, какво те затормозява?

Надя Табутова: Много неща не разбирам, аз нищо не разбирам от фотография, не разбирам от светлина, от правилни пропорции, композиция. Всичко в момента е на принципа проба-грешка. Това, което не ми харесва е, когато човека, когото искам да снимам, позира.

КВ: Как разбираш между 10 снимки коя е хубава. Тази, която на теб ти харесва, тази която на снимания му харесва, тази която събира най-много харесвания, тази с грешките или перфектната?

Надя Табутова:  Чисто емоционално. Винаги се допитвам до човека,  когото съм снимала дали е ок да я публикувам, но никога не се водя от неговото мнение. Това, което на мен ми харесва като емоция, когато разглеждам снимките, тази е избраната.

КВ: Извън Инстаграм, какво правиш от 8ч до 17ч.?

Надя Табутова: Помагам на едни млади, мотивирани хора, да сбъднат мечтата си. Работя в Американски университет, отдел „Прием студенти“.

КВ: Можеш ли да ни разкажеш за някое интересно момче или момиче, което ти е направило впечатление? Без имена, но какво се крие зад това сбъдване на мечтата? От какво се интересуват, за какво са любопитни?

Надя Табутова: Примерите са много. Не мога да се сетя за някой конкретен. Но наистина онзи момент, в който тези млади хора са изправени пред този важен избор да изберат университет. В днешно време възможностите са безброй, достъпът до информация е голям и за тях е много трудно да разберат себе си, да се абстрахират от мнението на близките си, да се абстрахират от натиска на обществото и да дадат воля на собствените си желания. Когато те видят, че Американският университет им предоставя възможностите и включва нещата, които те харесват и търсят, идва момента на хора като мен в офиса, които всъщност им помагат. Много различни хора, при нас 50% от студентите са чужденци от повече от 40 държави. И колкото и да са различни виждаш как са едни и същи. Имат едни и същи страхове, радват се на едни и същи неща, приемат много неща за крайни преди да разберат, че те въобще не са такива. Всъщност това е нещото, което главно ме мотивира в работата. Аз се занимавам с позитивни хора. Един млад човек, който мисли за бъдещето си, е позитивно насочен човек. И като виждаш в днешно време младите хора колко добре са образовани, как буквално крадат от всяка възможност, която им се предоставя, въпреки че аз не съм много по-голяма от тях, но не съм имала тези възможности, които те имат и това е най-големия двигател за работата.

КВ: Амбициозни ли са?

Надя Табутова: Изключително амбициозни, тези до които имам досег. Не знам дали е представителна извадка на младите хора, но това, което аз виждам – това са изключително амбициозни хора. Хора, които имат ясна представа за това, което искат да им се случи и въпреки това са отворени към възможностите, които им се предоставят.

КВ: А ти амбициозна ли си?

Надя Табутова: Какво значи „амбициозен“?

КВ: Ти кажи. Какво е в твоите представи?

Надя Табутова: Амбициозна съм, разбира се. Това да бъдеш амбициозен е равносилно да имаш желание за живот, желание да посрещаш нови възможности, да излизаш от комфортната си зона често.

КВ: Какво се случва, ако това, което се случва в Инстаграм започва да надделява? Говоря във финансов аспект. Ако някой ти поръча да направиш нещо, ти да работиш върху нещо за някого…

Надя Табутова: Със сигурност в началото бих пробвала да балансирам двете неща. Ако не мога, съответно би следвало да избера от двете, но към момента не знам кое бих избрала.

КВ: За какво помагат и за какво пречат филтрите? От една страна в Инстаграм- от друга страна в живота изобщо, в човешките взаимоотношения?

Надя Табутова: Помагат да изопачим истината, пречат за същото. Помагат да представим една картинка в по-добър, според нас, аспект, в по-добри цветове или без цветове.

КВ: Нова Година е време за обещания. Ти какво си обеща, което спазваш и можеш да споделиш с нас?

Надя Табутова: Мислех си за такива новогодишни обещания и нарочно не си избрах нещо в по-дългосрочен план, защото ме беше страх дали ще го изпълня. Направих, обаче, нещо друго, което изоставих вече. Първите две седмици след Нова Година реших , че вместо обещанията да са в дългосрочен план ще си правя по три за седмица. И първите две седмици ги изпълних.

КВ: Помниш ли някое от първите?

Надя Табутова: Помня първите три: да си довърша книгата, която бях започнала, да направя яйца „Бенедикт“ и да намеря още един ден в седмицата за фитнес.

КВ: Коя книга?

Надя Табутова: „Проницателят“ от  Анди Андрюс

КВ: Идваш в София често, нали? Кое е мястото, на което обичаш да ходиш, за да обядваш примерно? И кое е мястото, на което обичаш да ходиш на морето, защото ми изглеждаш като човек, който обича морето?

Надя Табутова: Идвам тук сравнително често. Мястото в София за обяд и вечеря е „Кръг“ на ул. „Шейново“. Много различно място, много хубава храна, малко меню, прекрасни хора, различно отношение.  А на морето е Лозенец, ресторантът на Белослава.

***

“40 до 40” е проект на Дарик. Номинации се събират до 10 март на darikradio.bg. Надя Табутова е член на журито на проекта.