Девети пост, плажът на Рио де Жанейро. Голям, брутален, слънчев, хаотичен, вкусен. С една ленена кърпа и едни тъмни очила, нищо друго.

Преди минути, на няколко пресечки от девети пост, къщите са олющени, но цветни. Някои са като големи колониални замъци, в градините на които преди време се подвизавали посланици, писатели, шпиони и красиви дами, за да съзерцават залеза и слушат музика. Днес са антични места, които приличат на антикварни магазини за мебели. Тук-там има мъничка арт-галерия, където продават картини на местни художници и много дървени варианти на трамвайчето bonde, което е по-нататък, но и не толкова.

Нагоре и надолу то криволичи с бясна скорост по уличките на Санта Тереза, един от твърде красивите, опасни и никога не скучни квартали на Рио. Трамвайчето, запазено от едно време, от миналият век, е толкова колоритно, че понякога ти се иска лъкатушенето да не свършва. И толкова опасно, тъй като в движение, без билет, на него се качват всякакви интересни персонажи – младо момиче, тъй хубаво, опасен и добре сложен господин, улична банда хлапета…

Бедните колиби също са наоколо, наблизо. Картонени, тухлени, всякакви, те са безцветни или цветни, накацали една върху друга. От време на време трамвайчето подскача и виждаш града в краката си или няколко бедни постройки, аха да се срутят. Там някъде е и плажа. Изведнъж трамвайчето спира и се чудиш дали да слезеш или е опасно. Разбира се, че не е. Но си спомняш за плажа.

Наоколо гъмжи от хора, ресторантчетата са отворени, галериите са пълни с местни и туристи. Няма причина за тревога.

 Първото, което разбираш от Рио е, че или ще имаш късмет и ще се разхождаш необезпокояван през целия престой или ще бъдеш ограбен бързо. Второто, което разбираш е, че животът може да бъде много хубав, стига да знаеш как да откриеш хубавите места. Като плажен пост номер 9.

Но първо е рано сутрин.

Рано сутрин всички тичат. Това е и чудесен начин за борба с джет-лега, да не говорим, че възможността да приличаш на стотиците изваяни и загорели тела не е за изпускане. Да не говорим също така, че тротоарите на Копакабана са широки, а характерната им зигзагообразна мозайка, дело на Роберто Маркс, сякаш помага да поддържаш добро темпо. Тази мозайка е класика и всичко това е Рио – красиво, овално, криволичещо, но забавно и красиво

После е сок и кафе. 
Закуска на всеки ъгъл. Така нарачените ботекини са буквално на всеки ъгъл и предлагат всичко от прясно изцеден сок, доста лошо кафе (кафезиньо) или лека закуска. Около кръгъл бар са подпрели лакът местни господа, които с точно три отработени движения изпиват своето първо кафезиньо за деня. В Cafe Gaucho, където мият чашите в нещо като кофа с вода, можеш да поръчаш Carioca (кафе с добавена вода), Media (с мляко) или просто черно Cafezinho.

После е време за обяд. Ресторантчето Guimas е точно срещу ботаническата градина, но най-лесно е да го намериш с помощта на такси. Масите отвън са толкова приятни и спокойни, че нищо чудно да останеш до късния следобед. Наблизо има един-два отлични магазина за музика, тъй че запази сили, за да ги разгледаш.

И чак после е плаж. Плажовете Ипанема и Леблон са далеч по-интересни от Копакабана. Макар и трите плажа да са целунати от слънцето, Копакабана е някак по-туристически и всичко, което се случва е очаквано – туристи навсякъде, изненади липсват. За да не губиш време в търсене на истинския плаж, там където кариоките играят плажен волейбол и се забавляват, потърси улица Vinicius de Moraes и ходи по нея чак до плажа. Този хитър ход има две предимства – ще успееш да запазиш маса за вечерта в култовото Garota de Ipanema, което се намира точно на тази улица под номер 134. Макар и да не е кой знае какво, ресторантчето си заслужава дори само заради факта, че първите строфи от едноименната песен са написани тук. 

Веднага след това се спускаш до самия плаж и се огледай за голяма табела с номер 9. Там трябва да е пост номер 9, където ще видиш всички онези красиви хора, които познаваш от фотографиите на Марио Тестино.

И тогава разбираш защо ленена кърпа за плажа. Тя цял ден е с теб, изключително лека, дори не я усещаш. Само девет причини, за да избереш ленена за плажните си вълния? Ето ги:

1. Ленената кърпа абсорбира по-бързо влагата, отколкото стандартната памучна.
2. Изсъхва по-лесно и по-бързо. Много по-бързо.
3. По-лека е (190 г/м2) от другите кърпи и заема по- малко място в багажа.
4. Произведена е от 100% висококачествен лен.
5. Когато е голямо, като тази на yamabahari, твърде е вероятно често да я споделяш с любим човек, което винаги има своите предимства (143 x 180 см, че това са почти 2,6 кв. м.).
6. Пясъкът не обича лен и кърпата няма да бъде непрекъснато пълна с песъчинки.
7. Специалният детайл при подгъва и допълнителният джоб създават комфорт и елегантност.
8. Има памучна закачалка за удобство – малък, но важен детайл.
9. Кърпите yamabahari идват в луксозна опаковка с безплатна допълнителна чантичка, удобна за носене на плажа и предпазваща кърпата от влага.

Звучи хубаво. Лененана плажна кърпа е тук.

www.yamabahari.com