Алчни спекуланти, отровни манипулатори, вулгарни парвенюта и престъпници, или напълно побъркани фантазьори – откриваме ги все по-често в съвременния футбол. Не на терена или по трибуните, а в президентските ложи на клубовете, чийто собственици са.

Има ги не само в България и на дивите Балкани – върлуват и в цивилизованата част на Европа, особено в родината на футбола.

Докато такива като мен смятат за трагично любимия им клуб (в моя случай – Арсенал) да бъде в ръцете на тотално незаинтересован от футбола американски сметкаджия, нашите неволи са нищожни в сравнение с преживяното от привържениците на някои други отбори.

Ето една шайка злодеи, всеки от които би могъл да е автор на наръчник, озаглавен Как да унищожиш футболен клуб.

Разбира се, този лист съвсем не е изчерпателен – героите по темата (за съжаление) са толкова много, че биха запълнили цяла книга. Умишлено пропускаме по-прочутите и широко документирани случаи, за да нагазим в тресавището при най-умопомрачените и небивали твари.

Булат Чагаев – Neuchatel Xamax FCS  (май 2011 – януари 2012)

Чеченският бизнесмен купи клуба през май 2011 г., когато отборът се намираше в швейцарската топ дивизия. За по-малко от седем месеца този фин, изискан господин, смени четирима треньори, някои от които изгоряха с целия си щаб.

Големци от ранга на Чагаев не играят на дребно и футболният свят се убеди в това преди началото на сезон 2011/12 , когато той уволни цялата администрация на Neuchatel Xamax. След този своеобразен геноцид на служители в безлюдния клуб нямаше дори кой да напечата билети за първия мач от новата кампания!

Смерчът Чагаев връхлетя и спонсорите на отбора. Няколко груби стълкновения с чеченския кибритлия ги обърнаха в панически бяг, след като колективно оттеглиха всякаква финансова подкрепа.

Вместо да запълни зейналата в клубната каса празнина, собственикът заграби и малкото, останало в нея. На всичкото отгоре се оказа, че Чагаев няма необходимата виза за пребиваване в Швейцария и всъщност е незаконен имигрант.

През януари 2012 г. Nechatel Xamax FCS обяви банкрут и бе запратен пет дивизии надолу в швейцарската футболна йерархия. Чагаев бе арестуван за измама, а миналия декември осъден на три години условно, половината от които ще прекара зад решетки.

Кен Ричърдсън – Doncaster Rovers (1992-1998)

Британската полиция го определи като “човек, който би стъпкал и 2-годишно дете за да се докопа пръв до монета от 2 пенса на пода”.

През 1995 г. безогледният Ричърдсън плати на трима местни бандити да подпалят стадиона на собствения му клуб.

Планът му беше да прибере парите от застраховката, след което да прилапа допълнителна печалба, разпродавайки осиротялата земя на строителни предприемачи .

Палежът бе осъществен, но не щеш ли, единият от тримата наемници – по ирония бивш войник от британските спец части (SAS) – забрави мобилния си телефон на местопрестъплението. Полицията бързо го издири, за да му “го върне” и той изпя всичко и всички.

За тази си инициатива, през 1999 г. Кен Ричърдсън бе осъден на четири години затвор.

Но не и преди да извърши друго голямо дело.

За да пести пари, през сезон 1997/98 той нае за старши треньор г-н Марк Уийвър от Stockport County, където последният заемаше длъжността ШЕФ НА КЛУБНАТА ЛОТАРИЯ! Под неговото вещо ръководство Doncaster Rovers регистрираха 34 загуби от 46 мача, с голова разлика – 83 и изпаднаха в аматьорската лига.

Стюърт Лавринг – Barry Town (2003-2013)

Седемкратният шампион на Уелс изпадна в тежък финансов нокаут през 2003 г. и обяви банкрут. На крачка от закриване, клубът бе спасен от загадъчния бизнесмен Лавринг, който погаси част от дълговете и обяви грандиозни планове за бъдещето.

Първо се закани да построи нов стадион с капацитет 40,000, подобаващ на футболен гигант като Barry Town FC, прекарал повече от век на 2-хилядния Дженър Парк при посещаемост от 400-500 души средно на мач.

В края на първия си сезон като собственик на клуба, Лавринг опита да се набута в отбора като играч за последния мач от първенството, подпечатал изпадането на драконите в по-долна дивизия.

Изпадането винаги е лоша новина за един футболен клуб, докато съкрушените фенове все пак имат мъничка утеха – по-евтини билети през следващия сезон. Вместо да намали цените обаче, Стюърт Лавринг ги вдигна и то двойно в сравнение с тези на клубовете от елитното ниво.

Впоследствие бизнесменът – особняк установи, че в по-долните дивизии не е готино и почти няма измъкване. Озарен от прозрение („тука е гадно, не ща тука“), Стъюрт нахлу при шефовете на футболната асоциация и поиска, не – настоя – отборът му веднага да бъде върнат във висшата лига на Уелс, с нов закон, според който, забележете, Barry Town да не може да изпада от елита – никога и по никакъв повод, независимо от точков актив и класиране!

Не се шегуваме – той наистина излезе с такова “предложение”, формулирано точно както го прочетохте по-горе.

Вероятно е бил на много силни лекарства и се е надявал онези от футболната централа да са на ЛСД.

CARDIFF, WALES – MARCH 08: Cardiff City owner Vincent Tan looks on prior to the Barclays Premier League match between Cardiff City and Fulham at Cardiff City Stadium on March 8, 2014 in Cardiff, Wales. (Photo by Scott Heavey/Getty Images)

Винсент Тан – Cardiff City FC (2010- )

За разлика от по-горните психари, малайзийският милиардер е сериозен играч в света на бизнеса. След като погаси чудовищните дългове на клуба от красивата уелска столица, той започна доста щедро да налива пари в отбора. Така вкара Cardiff в Премиършип, макар и само за един сезон.

Докато вършеше тези величави дела, Тан – отново воден от добри намерения – сътвори най-голямата идиотщина в историята на “дроздовете”.

Обзет от амбицията да популяризира Cardiff City в Югоизточна Азия, хронично ухиленият покровител се хвърли да “ребрандира” клуба. Местните фенове не бяха съвсем наясно какво значи това, но скоро разбраха… А тогава им се щеше да не бяха.

Идващият от цветната красота и пъстра култура на Малайзия и слабо запознат с традициите в британския футбол милиардер, реши че ще грабне окото на азиатския пазар, ако смени екипите и емблемата на Cardiff City.

Така, след 104 години в тъмносиньо, през 2012 г.“дроздовете“ за пръв път излязоха с ЧЕРВЕНИ домакински фланелки. „Червеният цвят привлича окото и носи късмет,“ аргументира се Винсент Тан, но вместо разбиране, получи купища смъртни заплахи от побеснели привърженици. Българският аналог би бил Левски изведнъж да заиграе в червено. Класическата емлема със синия дрозд пък бе сменена със зейнал червен дракон с някаква мижава птица под него.

Истинският футболен фен може да прости много неща, но не и подобни експерименти със символите на клуба, който обича. За щастие този епичен mindfuck приключи през 2015 г. и Cardiff City отново е син.

Снимка: wikipedia

Питър Уинкълмън – MK Dons/Wimbledon

Този паразит съумя да обедини цяла една футболна нация в омразата си към него. Настоящият собственик на MK Dons изигра ключова роля за преместването на Wimbledon FC от Лондон в градчето Милтън Кийнс.

Противното влечуго Уинкълмън съвсем съзнателно лиши цяла една общност от местния й футболен клуб, поставяйки хора, закърмени с отбора на синьо-жълтите, пред дилемата да пътуват близо 200км в двете посоки за домакински мачове, или да станат фенове на някой друг.

Привържениците на Уимбълдън предпочетоха да си основат нов клуб – AFC Wimbledon, който започна от дъното т.е. деветото ниво на английския футбол и сега вече е в третото (League 1).

Междувременно наглият до безобразие Уинкълмън се опита да заграби правата върху герба и трофеите на стария Wimbledon, включително легендарния FA Cup триумф на отбора срещу Liverpool от 1988г. Ама че изрод.

За щастие те бяха присъдени на сегашния AFC Wimbledon.

Дъглъс Крейг (1990-2002) и Джон Бачелър (2002-03) – York City

Йорк е красив исторически град, известен със своите средновековни постройки, но местния футболен клуб преживя кошмар от тъмните векове, благодарение на господата Крейг и Бачелър.

Първият бе единственият от 92-ма собственици на професионални клубове в Обединеното Кралство, отказал да подкрепи кампанията Да изритаме расизма от футбола.

Това въплъщение на доброта и човечност Крейг, продаде любимия на местните стадион Bootham Crescent, на който York играе от 1932 г. Продаде го не на кой да е, а на фирма, притежавана от самия него, за 165 хиляди паунда, след което се опита да принуди клуба да го откупи обратно от него за 5 милиона, или да остане без дом.

Бачелър пък смени името на отбора от York City FC на York City Soccer Club, с което се надяваше да привлече многохилядна подкрепа от тази люлка на футбола – САЩ – за четвъртодивизионния английски клуб.

Естествено тази стратегия пожъна толкова успех, колкото британския химн „Бог да пази кралицата“ в ирландска кръчма на ИРА.

Sisu Capital (hedge fund) – Coventry City (2007-)

За трагедията, сполетяла един от прочутите английски клубове, подвизавал се в елитната дивизия неизменно в периода 1967-2001, а сега намиращ се в League 2 с неяснота относно бъдещето си, трябва отделна глава, която, когато й дойде времето, ще преотстъпим на най-сериозния български привърженик на клуба – Николай Дафовски.