Привет. На този ден през 1960 г. Фидел Кастро произнася най-дългата реч в историята на ООН – 4 часа и 29 минути. Личният си рекорд обаче съвсем естествено отбелязва на собствена земя – пламенното слово в Куба продължило цели 7 часа и 10 минути през 1986. В този дух – без значение, че не сме и наполовина толкова сладкодумни колкото Кастро, във вторник сръчкваме всяко смръщено лице, в опит да го разприказваме за по една усмивка.

Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време.

Алиса в Страната на чудесата

Защитната ни техника е да се свием на кълбо и да наострим бодли, когато нещата заплашват да ни докарат главоболие.

Необходимо е от време на време да си припомняш, че е съвсем по силите на някой да сплете нервите ти на дълга плитка. Номерът е да знаеш как да я разплетеш.

Защото ежедневието следва своя естествен ритъм и те оставя да си говориш на тила му.

А ние чакаме онзи отличник по физика, който да се пробва да пробуди няколко заспали мозъка и да сътвори чудеса по нашите земи.

За да можем да се посмеем на истински вицове, без да ни става леко тъжно.

Междувременно засега само скромно протягаме ръка към желаното по въздух.

Като стана дума за съпътстващата житейска мъка – по изражението на Юлиан Вергов съдим, че е от онези хора, на които дори страдалчеството им отива.

Настройваме вътрешното радио на по-висока честота и приютяваме приятелски спокойствието под мишница, за да не се изправи на два крака и да ни избяга.

От съществено значение е във всяко срещнато огледало да виждаш прилично добре изглеждаща личност. Или иначе казано – да отвръщаш винаги с усмивка на симпатичния човек отсреща.

Закачаме жартиерите, както си му е редът, и потегляме към втория ден от седмицата, който се слави с това, че умее да поправя гафовете на понеделника. Приказен вторник!

Четете всеки ден преглед на социалните мрежи в egoist.bg