Мина повече от седмица откакто Илон Мъск разказа на света как ще прати един милион човека на Марс. Най-подробно – с точни цифри, визуализации на най-голямата летяща машина правена някога, с конкретни дати кога какво ще стане. Светът ахна, фейсбук шерна няколкостотин хиляди пъти видеото с презентацията, троловете си изпяха тяхната песен абе-стига-сте-ни-занимавали-с-Марс-глеайте-ква-кочина-е-на-Земята и това беше. Всяко чудо за три дни, в днешно време даже за не повече от три часа.

За тази една седмица във фабриките на Мъск сигурно са произведени толкова соларни панели, колкото са достатъчни да захранят половин София, но защо това да е кой знае каква новина. Американците се върнаха към треската, която ще ги тресе още един месец, а именно изборът между русата и русия (или може би не трябва да е с малко р). Англичаните си имат Брекзит да си оправят, Хаити – милите – не им стига другото, а нов ураган ги помита, ние цъкаме каналите между леля Цецка и Майк Тайсън. И изобщо какъв беше тоя Мъск и за какво толкова се бори като гледай какви интересни неща стават по света и у нас.

От целия хайп около SpaceX и Марс някак си причината защо му е на Мъск да си дава такъв зор се позагуби. А причината е, че нищо от гореспоменатите неща на планетата Земя няма да може да се случва, ако с планетата се случи нещо. Като астероид например. Или Трета световна война. Или някой (то се знае кой) в Северна Корея натисне някое копче. Или гореспоменатият рус да стане президент на щатите и да има право да натиска всички копчета. Или всички риби в морето да се задушат от всички найлонови торбички, които изхвърляме всеки божи ден. Изобщо не е като да няма какво да ѝ се случи на планетата, но никой не прави нищо по въпроса за измислянето на бекъп план къде ще отидем, ако си нямаме планета. Никой освен Мъск. Човекът е седнал, осъзнал е колко е нелепо да разчитаме само и единствено на една-единствена майка Земя, направил си е проучването, събрал си е екип и действа здраво по въпроса да осигури удобно (е, може би в началото няма да е много удобно) и устойчиво алтернативно място, където някои от нас могат да се пенсионират. Така че, ако случайно не си разбрал, Мъск иска да превърне човешката раса в мултипланетарен вид защото е решил, че е адски важно да ни има и след 100+ години.

И ако все още не си успял да изчетеш и изгледаш всичко за марсианските пътешествия,които ще се случат не някога си във времето, а в рамките на твоя живот тук наЗемята, ето кратко и ясно какво ни очаква:

Защо Марс?
Защото еединствената и най-близка планета, на която е възможно след известен бройподобрения да се диша, ходи, говори, спи и прочее човешки дейности, без даумрем от студ, да се съсухрим от жега, да се натровим от изпаренията, да стоимвечно на тъмно.

Защо 1 милион?
Толкова е сметналМъск, че са необходими, за да може колонията на Марс да си е самодостатъчна ида не разчита някой от Земята да ѝ носи пресни домати за салата, като ѝ свършат.

Колко двупосочни полета ще закарат 1 милион душина Марс?
10 хиляди. Ракетището,с което тези, които искат и могат да си го позволят, ще стигат до Марс, имакапацитет 100 човека и 1000 тона багаж.

Кога ще гледаме голямата крачка за човечеството намарсианския Нийл Армстронг?
Януари 2025, аковсичко върви по план. Не, няма грешка. Ако днес направиш бебе на жена си, щеседите с твоя първокласник пред телевизора и ще гледате как някой стъпва наМарс.

(Малко лирическо отклонение. Мен лично много ме еяд, че в живота ми липсва грандиозно събитие, което да съм гледала потелевизията заедно с целия свят, така както майка ми и баща ми са гледали кацанетона Аполо 11 на Луната или сватбата на Чарлз и Даяна. Не броя 9/11, защото енай-ужасното ми преживяване пред малкия екран и вече 15 години се опитвам да гозабравя. Разчитам на Мъск да запълни този пропуск и да ниосигури истинско зрелище след има няма 8-9 години.)

И като отидат там какво?
За разлика от досегашнитекосмически мисии, чийто основен фокус е бил дай- да-пратим-хора-там-горе-пък-после-ще-му-мислим, Мъск тръгва в обратен, или по-точно в правилния ред. Първопращаме багажа, после пътника. Стартирайки през юли 2018, неговият Dragon ще започне дапренася товар на Марс, с който да се изгради необходимата инфраструктура,позволяваща човешки живот на планетата. Следващите курсове ще бъдат презоктомври 2020 и декември 2022. Датите разбира се не са случайни, на всеки 26месеца Марс е удобно близо до Земята и това е най-подходящото време да гозарием с известно количество строителен материал.

Пак да повторим –в рамките на нашия живот едни хора ще се качат на един чудовищно голям кораб ище отидат да живеят на Марс. Вълнуваме ли се достатъчно от това? Май не. Атрябва.

800 думи нестигат, за да обясним защо. По-добре прочети всичките 40 хиляди, с които Тим Ърбън описва брилянтнонай-амбициозния план в историята на човечеството. После ще ни благодариш, чесме те открехнали по темата.