Запознанството ми с един от най-скандалните и коментирани съвременни френски писатели започна с романа му Възможност за остров. Въпреки че скоро след това прочетох и останалите му книги, запазих привързаността си именно към тази, защото в нея открих в най-чист вид двете водещи теми при Уелбек – разпадането на личността под непосилната лекота на самотата и възможните сценарии за бъдещето на човешкия род.

Възможност за остров впечатлява с най-искреното описание на самотата, което съм срещала, на човека, загубващ всичко, което може да е било близо до сърцето му в един момент и същия този човек, оголен и самотен изправен пред бездната на безкрайността в съществуването си.

Във всичките си романи Уелбек поставя самотен мъж на средната възраст, най-често такъв не притежаващ никакви особени качества, в една обикновена или пък враждебна среда, и просто натиска PLAY, за да види до къде ще стигне той в опитите си да продължи някак житейския си път. Докато снизходително проследяваме провалите и мъките на персонажа, на който трудно бихме могли да симпатизираме, пред очите ни всъщност се разкрива голямата картинка на едно разпадащо се общество, на един самоубиващ се свят и вероятните негови финали или продължения.

Мишел Уелбек, през 2008 на наградите Сезар. (Photo by Francois Durand/Getty Images)

По-широкото поле за борба, което загатва първата книга на Уелбек се оказва прекалено тясно или може би прекалено широко, за да успее анонимният програмист, чийто разказ от първо лице представлява романа, да намери мястото си в него, което завършва с личния му край и напускането на този изпълнен със скука и побъркващо отчаяние свят.

Сериозните екзистенциални теми навлизат с Елементарните частици. Тук скучният безличен персонаж Брюно е допълнен от алтер егото си, своя брат, ученият Мишел. Докато първият прекарва младостта си в тъпчене с храна, а зрелостта в безперспективно търсене на секс, то вторият напълно незаинтересуван от земните удоволствия, се опитва да разбере природата на битието и евентуално да го изведе (битието) до една по-чиста форма, лишена от негативните на човешките ни страсти.

Според някои критици елементарните частици от заглавието трябва да се тълкуват като тотално противоположните Брюно и Мишел, полярностите на съвременния западен мъж – крайно отчаян и незадоволен или пък изцяло интелектуализиран, но който и в двата случая, е неспособен на нормални и задълбочени човешки отношения, още по-малко любов.

И все пак, докато посредствения бюрократ се оказва тотално безполезен, както за обществото, така и за най-близките си, Мишел, който има сходен в личен план живот (жена, която истински го обича и на която той е неспособен да даде нищо), успява да промени хода на историята и да създаде нов свят, в който чувствата ще са излишни и животът ще бъде изведе на едно по-високо ниво на безпроблемно съществуване. Идеята за нова човешка раса, която ще живее спокойно и съзерцателно, без омраза, но и без любов. От всички възможни изходи, които Уелбек предлага в романите си, за разпадащата се западна цивилизация, този изглежда най-перспективен, но в развитието му във Възможност за остров и той е подложен на изпитанието на времето.

Брюно и Мишел от Елементарните частици се сливат в един общ образ в Платформата, отново наречен Мишел, отново скучаещ чиновник без никакви специални заложби и качества, освен наскоро наследеното богатство от баща си, което му позволява да се откъсне от безсмисленото си монотонно ежедневие и да поеме на екскурзия към екзотичния Тайланд. Когато Уелбек сблъсква две идеи за бъдещето или две настоящи култури, той не взема страна в ничия полза и ни дава еднакво безперспективните възможности да пропилеем живота си. Ако в предишния и следващия роман, това са сегашната прогнила реалност на кух индивидуализъм и самота и безстрастното бъдеще, то в Платформата и Подчинение същия кух и импотентен западен индивидуализъм е съпоставен с грубата, но активна и плодовита реалност на исляма и изтока. Все още обаче европееца Мишел, който иска да се възползва от лесните радости на развиващия се свят, не е подготвен за цената на сблъсъка между културите.

В историческата последователност на романите на Уелбек, най-силно открояващия се е Възможност за остров. Тук през персонажа на комика Даниел, на критика е подложено всичко, срещу което Уелбек се обръща и в предишните си романи – жестокостта на младите, неспособността на старите, упадъка на Запада, падението на организираните религии, озлоблението на бедните и скуката на богатите, и сред всичко това, тук отново изплува възможността за вечен лишен от драматични страсти живот, макар и в един постапокалиптичен свят. Единствената възможност за остров е дадена в любовта, недостижима в настоящето и невъзможна в бъдещето.

Мишел Уелбек при получаването на наградата Гонкур за романа Карта и територия, Париж, 2010. (Photo by Richard Bord/Getty Images)

На пръв поглед, Карта и територия, който печели на Уелбек наградата Гонкур за 2010 г., се различава косвено от предходните, както по-сюжета си, така и с главния си персонаж. Скучните бюрократи и циничния комик са заменени от талантлив художник, гений на своето време, които се е заел с нелеката задача да опише реалността, такава, каквато е. А тя не е онази дистопия, населена с безполови клонинги, каквато срещаме в Елементарните частици и Възможност за остров, нито победената от ислямистки фундаментализъм Европа от Платформата и Подчинение. Реалността на Жед Мартен е познатата ни съвременност, а негова цел от младостта му до края на творческия му път е да хербаризира всичко, създадено от човека и свързано със съзнателния човешки труд – от кламера и гайката, през пътните карти, чак до образа на хората на труда от клонящия към края си 20 век.

Все пак и в тази толкова умерена в политически, сексистки и личен план книга, визиите на Уелбек за човека и невъзможното продължение на човечеството в този му вид отекват, макар и в по-различни отенъци от предходните. Подобно на Мишел от Елементарните частици Жед има безусловната любов на най-красивата жена наоколо, но подобно на първия се оказва неспособен да й отговори и да изгради с нея смислена връзка. И ако при Мишел безчувствеността се явява условие за развитието на научния гений изпреварил еволюцията с една преднамерена промяна в генетичния код на хората, то Жед не се стреми към различното бъдеще, а се заема с изследване и запазване на настоящето в съществуващия му в момента вид, преди да бъде погълнато от неумолимата природа.

След кратката почивка от провокации и скандали, която си взима с Карта и територия Уелбек се завръща по-неудобен от всякога с Подчинение. Ако до този момент някой се е съмнявал в пророческите способности на писателя, то събитията, разиграли се покрай издаването на романа разбиват тези съмнения. Денят преди издаването му, в редакцията на хумористичното списание Шарли Ебдо влизат въоръжени ислямисти и застрелват 12 от художниците карикатуристи позволили си да се шегуват с пророка Мохамед, един, от който личен приятел на Уелбек. Въпреки че Подчинение предвижда завземането на Франция от исляма по по-демократичен начин и прехода между западна и изтока по-безболезнен, съвпадението само потвърждава усета на Уелбек към финните промени в средата и предхождащите катаклизмите знаци.

Книгите на Мишел Уелбек в България са на пазара от Факел експрес.

От 4 декември 2017 на пазара е най-новата – Публични врагове, цена 23 лв.