През юни 2013-а двама швейцарски адвокати проведоха един обикновен телефонен разговор. Съвсемобикновен с едно изключение – бяха много раздразнени… Току-що в Лондонпремиерът Дейвид Камерън е произнесъл важна реч. Обещал е чрез въвеждане нацентрален регистър да помете съществуващата от десетилетия практика на таканаречената “офшорна данъчна тайна”. Всеки, който е собственик наофшорна компания, ще трябва да го декларира пред властите.

Задава се важнасреща на Г-8 в замъка на брега на живописното езеро Лох Ърн, Северна Ирландия,на която Камерън е домакин. Пиронът в дневния ред на лидерите е: как да се спревсе по-агресивното и нагло избягване на плащането на данъци. През по-голяматачаст от XX-и век криенето на пари не е особено сложно. Имаш добър адвокат,който ти открива сметка в швейцарска банка или създава офшорна компания. Никой не задававъпроси. За хонорар от няколко хиляди долара на година е напълно възможно да сескрият печалби, които правителствата никога не биха могли да намерят. Но нещатасе променяха както на Острова, така и в отвъдморските територии, къдетопредоставянето на финансови услуги е основен източник на работни места идоходи. В тропическите Британски Вирджински острови вече духа хладния”вятър на промяната”.

Но да се върнемна историята – единият от адвокатите е Сандро Хангартнер, шеф на цюрихския клонна панамската адвокатска кантора Мосак Фонсека. А обаждащият се недоволник еСаша Цюгер. Компанията му управляваше милионите на няколко много богатиюжноамериканци. В и-мейл до централата на кантората в Панама Хангартнер пише:Саша не е никак доволен от развитието на нещата в BVI (б.а. – Британските Вирджински острови). Човекът търси “алтернативи”, добави Хангартнер – сиречдруги тайни юрисдикции, в които един клиент може да “паркира” паритеси.

За мрежата от международни адвокати и счетоводители,които служат на офшорната индустрия, настъпват размирни времена. Речта наКамерън беше само капката, която преля чашата с нежелано внимание към този родбизнес. С настъпването на финансовата криза през 2008-а всяка държава умножиусилията си да изкара на светло и да обложи с данък всеки долар или евро, аскритите в офшорки милиарди бяха готова, макар и не толкова лесна плячка. Спорное обаче колко сериозни бяха тези опити в действителност…

Това обаче, което е без никакво съмнение, е фактът, честава дума за огромни суми. Според американския икономист Гейбриъл Зъкмън, цитиран от The Guardian, 8 %от световното богатство или около 7 трилиона 600 милиарда долара (5 трилиона и 300 милиарда паунда) са скрити втака наречените “данъчни убежища“. Загубите от невзети данъци се оценяват на 200 милиарда долара на година. Втази сума влизат 35 милиарда в САЩ и 78 милиарда в Европа.

Имало е и предишни опити да се реши проблема или поне дасе намали негативния му ефект, които обаче се увенчаха с гръмовен неуспех. Сегаобаче усърдието на водещите икономики в света – Г-20, Г-8 и Организацията заикономическо сътрудничество и развитие – изглежда, поне на думи, усиленомногократно. Ако Камерън изпълнеше заканата си, британските отвъдморскитеритории като Вирджинските острови и Гибралтар скоро трябваше да изготвятрегистър на действителните собственици на компаниите, въпреки че имената им нефигурират в книгата на акционерите. Това се отнася и за територии, зависими отКороната, като Джърси, Гърнси и остров Ман.

Както признаваХангартнер, богати клиенти ползват офшорни структури, просто за дазапазят себе си като собственици в тайна. По най-различни причини… Често еднаофшорна компания притежава друга, и трета, и четвърта, като матрьошки. Сегатази сложна система за укриване е под заплаха. Хангартнер и Цюгер продължаватда търсят решение. Ако британските острави са на път да открехнат завесата забанковата тайна, какви други варианти остават? Цюгер има идея: той може даизтегли капиталите на клиентите си от Британските Вирджински острови и да гипрехвърли на места, които не са под държавната юрисдикция на Великобритания -като Сейшелските острови и Панама да речем, където инициативата на Камерън запрозрачност няма да върви. Имената на клиентите ще останат в тайна и от най-упоритияданъчен испектор. Мосак Фонсека ще помогне. А цената? “Той ме помоли да мудам оферта”, казва Хангартнер.

Мосак Фонсека еадвокатска кантора със седалище в Панама. Създадена през 1977-а, тя е едвачетвъртия по големина доставчик на офшорни услуги в света. В действителностобаче кантората е в основата на тази индустрия като работи с около 300 000компании. Повече от половината са регистрирани в британските данъчни убежища,както и в самата Великобритания. МосФон, кактообичат да я наричат работещите в нея, работи със 600 служители в 42 страни посвета. Офисите й са разположени в най-известните места, известни като”данъчен рай” – Джърси, Кипър, Люксембург, швейцарския кантон Цуг, ивъобще във всички ключови точки на глобалния капитал. Корпоративният й слоганобобщава мисията на кантората да помогнат на богатите да останат богати:”Управление на благосъстоянието, както го заслужаваш!”

Мосак Фонсекапродължава да твърди, че работи в съответствие с международните правила игарантира, че компаниите й не се ползват за пране на пари, укриване на данъциили за други незаконни цели. Но “аферата Панама” хвърли светлинавърху скрития свят на кантората – свят, в който се подпомага организиранатапрестъпност, перат се мръсни пари и се заобикалят санкции и правила. И сеукриват данъци. Разкритията през тази седмица бяха концентрирани върхудесетки политици и знаменитости: от мътните финанси на приятели на ВладимирПутин, през офшорните еквилибристики на покойния баща на британския премиерДейвид Камерън – Йън, до обикновени африкански диктатори,, международниконтрабандисти на оръжие, наркодилъри и държавни глави. Мосак отрича, чезаобикаля правилата.

Най-голямата група имена в “аферата Панама” сана обикновени богаташи. Те са така наречените “анонимни милионери”.Разбира се, не е незаконно да се създаде офшорна фирма. Много бизнесмени гоправят по абсолютно основателни причини. Според брошурата на Мосак Фонсекакантората е специализирана в “доверителни услуги, консултиране наинвестиции, офшорни/оншорни структури, търговско право и защита наактиви“. Основната й функция е като лицензиран агент в 21 територии,известни като “данъчни убежища”, да регистрира фирми там. Най-многоработа кантората има в Британските Вирджински острови, следвани от Панама,Бахамските и Сейшелските острови, по-нататък в класацията са островите Самоа иНиуе край Нова Зеландия.

Ако клиентът иска да има офшорна фирма или тръст, МосакФонсека ще ги регистрира и ще оформя документацията пред местните власти -срещу еднократно заплащане плюс годишна такса. Кантората ще ви открие банковисметки. Тя дори ще ви осигури подставени лица, които да бъдат членове на”борда” на вашата чисто нова офшорка. Изтеклите вътрешни база даннина компанията дават някаква представа за мащаба на международните операции,много от които са абсолютно законни. 11 и половина милиона документи включватрегистри на акционерите, банкови извлечения, и-мейли от адвокати и счетоводители,сканирани паспорти и договори.

Подобно на можество парчета от мозайка, файловетепоказват всъщност водещата роля на световната финансова система играе пранетона пари в офшорни зони. Много британци са въвлечени в играта – от хора отбанковите среди до държавни чиновници. Не случайно лидерът на лейбъристкатаопозиция Джеръми Корбин и други политици призоваха през седмицата премиераКамерън да прочисти администрираните от Великобритания данъчни убежища.Дилемата на “Даунинг стрийт” 10 е обаче, че държавата печели от тезимръсни пари. “Не е незаконно да се създават или да се ползват офшорникомпании” е сигурно най-често споменаваната фраза тези дни. И”аферата Панама” показва как някои банки го правят в индустриалнимащаби. HSBC ползва Мосак Фонсека за създаването на 2000 офшорникомпании. Същото правят Коутс (500 фирми) и Барклийс (300). Много от тях сабили създадени през 2005-а, когато предпазната директива на Евросъюза влезе всила.

Документътимаше за цел да предотврати трансграничното укриване на данъци. Ако стебританец и искате да си откриете банкова сметка в Швейцария, то швейцарскотоправителство автоматично трябва да уведоми за това данъчните на Острова. Добра идея, която обаче се оказва, че може лесно да бъдезаобиколена Как? Чрез създаването на офшорна компания. И точно от това имат необходимостнякои, просто да “паркират” парите си в подобни структури, коиторегистрират фирми като Мосак Фонсека.

Изтеклите документи показаха и извънредните мерки, коитонякои супербогаташи са взели, за да запазят тайната на парите си. Особеноевропейците и американците, които през последните години се оказаха под засиленконтрол от собствените си правителства. Богатите с “недекларирани”офшорни банкови сметки са под постоянен страх, че могат да бъдатразконспирирани. Скандалът разкри и една парадоксална страна на проблема. Супербогаташитеизглежда имат чувството, че са жертви на несправедливо преследване.

В един и-мейл от 2014-а Хангартнер разказва разговор съсслужителка, която работела за Global TrustAdvisor, фирма за финансови услуги със седалище в Люксембург. Женатасподелила, че италианските й клиенти полагали отчаяни усилия да не бъдатзасечени. “Тя ми каза, че са подложени на натиск от страна на италианскотоправителство. Казали, че данъчните ще се интересуват каква кола караш, акоотидеш до Швейцария да речем. Въобще били много изплашени. И така те билиготови да ползват панамска компания, която от своя страна да купи фирма вЛюксембург, която пък да придобие актив в Италия.” Нивото на недовериестигало дотам, че богаташите често ползвали псевдоними, когато се обаждали вофиса й.

Мосак Фонсека предлагала да бъде полезна и в тази насока.Кантората можела да създаде за стреснатите си клиенти “виртуаленофис”. Срещу 1500 долара на година можете да имате фалшив и-мейл акаунт,като ползвате домейна @tradedirect.biz. Богатите клиенти имали правото даконтактуват с кантората с помощта на анонимни измислени имена. Някои от разсекретенитедокументи изобилстват с очевидно измислени имена като Хари Потър, Мечо Пух иДаниел Радклиф. Един от клиентите например ползва псевдонима Айзък Азимов (б. а. – като на един от писателите-символи на научнатафантастика от XX-ивек). Оказва се, че става дума за изключително богатбарселонски адвокат – Габриел Претус, който се възхищавал от творчеството наАзимов. Човекът имал впечатляващите 21 милиона долара в шест различни офшорнисметки. През миналата година завърши процесът срещу него за данъчнипрестъпления. Присъдата: невинен! Юристът не е направил нищо незаконно…

Има и някои доста сюрреалистични моменти. Като този от2008-а, когато клиентът “Хари Потър” е притеснен за банков превод заедна от офшорните си компании – Уинтърботъм Тръст, с местоположение столицатана Бахамите Насау. Той пише и-мейл” “Виждал ли си парите?” По-къснопрез деня от Мосак Фонсека имат добра новина за “момчето-магьосник”:”Скъпи Хари, парите са получени – 25 000 долара!...”